Решение № 372 от 13.07.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Разлог, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101621 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от „ЕС на с-р вх.„С“ в сграда на „Г.х.Б.“ (с предходно име „Ф.к.С.“), с адм. адрес: *, представлявана от ЕВП, ч/з адв. Б.Б. от КАК, съд. адрес: *, против Б.Д.А., б. гражданин, роден на *, в К. и против Е.Е.С., б. гражданин, родена на *, в К., двамата с адрес: *, и адрес в Р.Б.: *, (съответстващ на *).

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден всеки от ответниците - Б.Д.А. и Е.Е.С. да заплати по 3`859,26 €, представляваща:

1.Такса за управление и поддръжка за 2022 г., с падеж 31.12.2021 г. от 2`048,80 € и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2022 г. до 30.12.2024 г. от 747.54 €:

1.Такса за управление и поддръжка за 2023 г., с падеж 31.12.2022 г. от 2`048,80 € и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2023 г. до 30.12.2024 г. от 539.80 €: и Такса за управление и поддръжка за 2024 г., с падеж 31.12.2023 г. от 2`048.80 €, и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2024 г. до 30.12.2024 г. от 284,78 €, ведно със законната лихва в/у претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В СЗ ищецът не се явява, процесуалният му представител поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително док-ства.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответниците, ч/з назначените особени представители - адв. А.П. и адв. А.Д., са представени писмени отговори, с които твърдят, че не дължат претендираните суми, поради незаконносъбразно определен размер на таксата и поради нищожност на решенията по чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Твърдят също, че не се дължат претендираните суми, тъй като ответниците не пребивават повече от 30 дни на територията на Р.Б., в това число и в апартамента, в *.

Съдът след като взе предвид представените по делото док-ства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори м/у страните, а и това безспорно се установява от представения нот. акт за покупко-продажба, че ответниците Б.Д.А. и Е.Е.С. са придобили на 03.11.2008 г. при равни права собствеността в/у самостоятелен обект – ап.*, в с-р „С“ на сградата „Г.х.Б.“, с адм. адрес *, с идентификатор *** по КК на г.Б.. От представените към ИМ 1 писмени док-ства се установява още, че към процесния период не е настъпила промяна в титулярите на правото на собственост, поради което съдът приема, че през целия исков период двамата ответници са били съсобственици на процесния самостоятелен обект, всеки на 1/2 ид. ч..

Не се спори също така, че процесният ап. се намира в сграда, управлявана при режим на ЕС, поради което отношенията м/у собствениците се уреждат от ЗУЕС.

Основното док-ство, на което ищецът основава претенцията си, е протоколът от проведеното на 31.08.2017 г. ОС на собствениците на ЕС.

От него се установява, че ОС е проведено след предварително обявен дневен ред, като първоначално е констатирана липса на необходимия кворум, поради което заседанието е започнало 1 час по-късно при условията на чл.15, ал.2 от ЗУЕС. В протокола е удостоверено, че към момента на откриване на заседанието са били представени 76,81% ид. ч. от общите части на сградата, поради което председателстващият е приел, че ОС може да заседава и да приема валидни решения. В самия протокол подробно са индивидуализирани присъстващите собственици, както и процентът ид. ч., представлявана от всеки 1 от тях.

Отразено е, че по 1 точка ОС е приело отчета на досегашния управител и е освободило същия от отговорност.

По 2 точка е взето решение ЕС да се управлява от управител, като за такъв е избран ЕВП, а мандатът е определен на 2 г. Решението е прието с представените на събранието ид. ч., без да са отразени гласове "против" или "въздържал се".

По 3 точка ОС е решило да не избира контролен орган.

По 4 точка ОС е определило год. такса за управление и поддръжка от 40.00 € за кв. м. площ на самостоятелния обект, като подробно е изброило какви дейности се включват в тази такса – организационно, техническо и адм. обслужване на ЕС, почистване на общите части, снегопочистване, обслужване на асансьори, събиране на средства за ремонти, както и други текущи дейности по управлението на общите части. Освен това е определен срокът за плащане на дължимите суми, банковата сметка за превеждането им и последиците при неизпълнение, включително начисляване на неустойка и ограничаване ползването на определени услуги в комплекса.

От съдържанието на протокола не се установява решенията да са били отменени по съд. ред, нито да са били прогласени за нищожни. По делото не са представени док-ства за водено производство по чл.40 от ЗУЕС, с/у тези решения.

Съдът констатира още, че представеният протокол съдържа всички съществени реквизити по чл.16 от ЗУЕС, – дата, място на провеждане, дневен ред, присъстващи лица, начина на гласуване и приетите решения, както и подписите на председателя и протоколчика. Сам по себе си този документ представлява официален удостоверителен документ относно удостоверените в него процесуални действия по провеждането на ОС и взетите решения, доколкото неговата истинност не е била оспорена по реда на чл.193 от ГПК.

По искане на ответниците съдът е изискал информация относно преминаванията на двамата ответници през държ. граница. От постъпилите писма от ГД„ГП“ се установява, че за периода от 22.04.2023 г. до 22.04.2026 г. в АИС не са налични данни за преминаване на двамата ответници през ГКПП на Р.Б.. Изрично е разяснено обаче, че след присъединяването на Р.Б. към Ш. и отпадането на проверките по вътрешните граници тази информация не може да служи като категорично док-ство дали лицата са пребивавали или не на територията на страната.

В хода на производството съдът изиска справка от ЕРМ„З.“ относно изразходвана ел.енергия за процесния ап. с идентификатор *** за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2024 г. От постъпилото писмо от ЕРМ„З.“ се установява, че ап.* е присъединен към ЕРМ и е регистриран с аб. №*. От представената справка се установява, че през всеки отчетен период е налице реално отчетена консумация на ел.енергия, като отделните месечни ст-сти са различни по размер, но не са нулеви. Отчетени са както сравнително ниски ст-сти 2 през част от месеците, така и значително по-висока консумация през други отчетни периоди.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

Предявените искове са допустими. Те са предявени от ЕС ч/з управителя с/у собственици на самостоятелен обект за събиране на вземания, произтичащи от участието им в разноските за управление и поддръжка на общите части.

Възражението за липса на представителна власт на ЕВП е неоснователно. От протокола от 31.08.2017 г. се установява, че тя е избран за управител на ЕС. Дори да е изтекъл първоначално определеният мандат, при липса на док-ства за избор на друг управител, досегашният управител продължава да изпълнява функциите си до избора на нов. Това разрешение съответства на целта на ЗУЕС, да не се допуска ЕС да остане без орган, който да я представлява и да защитава общите интереси на собствениците.

Неоснователно е и възражението, че решението на ОС не поражда действие за процесния период. Решенията на ОС са задължителни за всички собственици, включително за неприсъствалите, докато не бъдат отменени по съд. ред. Настоящият спор не е производство по чл.40 от ЗУЕС. В него съдът не може да извършва пълен контрол за законосъобразност на стабилизирани решения, освен ако се твърди и установи нищожност, каквато в случая не е доказана.

Задължението за заплащане на разходи за управление и поддържане на общите части произтича от чл.6, ал.1 от ЗУЕС. Всеки собственик е длъжен да участва в тези разноски, защото те обезпечават нормалното функциониране, сигурността, техническата поддръжка и запазването на общите части на сградата. Това задължение не зависи от субективната преценка на собственика дали реално използва всички общи части, нито от това дали пребивава постоянно в сградата.

Основното възражение на ответниците е по чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Съгласно тази разпоредба не се заплащат разходи за управление и поддържане на общите части от собственик, ползвател или обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на календарната година. Това е изключение от общото правило за участие в разноските. Поради това доказателствената тежест за установяване на предпоставките на изключението се носи от страната, която се позовава на него. В случая това са ответниците. Те следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че през всяка една от процесните години пребиваването в ЕС не е надхвърляло 30 дни. Ответниците не сториха това. Не са представени преки док-ства за местопребиваването им през процесния период. Не са представени документи за постоянна заетост или пребиваване в друга държава, данни за пътувания, декларации, свидетелски показания или други док-ства, които да позволяват категоричен извод за отсъствие от ЕС над законовия праг.

Липсата на данни за преминаване през ГКПП не е достатъчна. Тя може да бъде индиция, но не е пълно доказване. Още повече, че самата ГД„ГП“ посочва ограниченията в наличните данни и отпадането на проверките по вътрешни граници за част от периода.

Наличието на ел.потребление в ап. също не доказва лично пребиваване на ответниците, но е несъвместимо с категоричен извод за пълна липса на ползване. При липса на преки док-ства в подкрепа на възражението по чл.51, ал.2 от ЗУЕС, съдът не може да приеме, че законовото изключение е доказано.

Неоснователно е и възражението, че за всяка година следва да има отделно решение за размера на таксата. Когато ОС е определило год. такса без ограничаване на действието само до конкретна година и няма последващо решение за изменение или отмяна, приетият размер продължава да действа. Липсата на ново решение не освобождава собствениците от задължението им по закон.

По отношение на размера на претенцията съдът съобразява доклада по делото, според който за процесния обект таксата възлиза на 2`048.80 € годишно, а задълженията за периода 2022 г.

– 2024 г., включително претендираните акцесорни вземания, са общо на 7`718.52 €, или по 3

3`859.26 € за всеки от ответниците.

При липса на док-ства за плащане, както и при недоказаност на възражението по чл.51, ал.2 от ЗУЕС, исковете следва да бъдат уважени като основателни и доказани.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат направените по делото разноски съразмерно с уважената част на исковете, включително държ. такса, адв. възнаграждение и внесени депозити за особени представители, доколкото същите са сторени във вр. с настоящото производство и са доказанапо размер. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 1`387.35 €, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Б.Д.А., б. гражданин, роден на *, в К.,с адрес: *, и с адрес в Р.Б.: *, (съответстващ на *), да заплати на “ЕС на с-р вх.„С“ в сграда на „Г.х.Б.“ (с предходно име „Ф.к.С.“), с адм. адрес: *, представлявана от ЕВП, ч/з адв. Б.Б. от КАК, сумата от 3`859,26 €, представляваща:

1.Такса за управление и поддръжка за 2022 г., с падеж 31.12.2021 г. от 2`048,80 € и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2022 г. до 30.12.2024 г. от 747.54 €:

2.Такса за управление и поддръжка за 2023 г., с падеж 31.12.2022 г. от 2`048,80 € и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2023 г. до 30.12.2024 г. от 539.80 €:

3.Такса за управление и поддръжка за 2024 г., с падеж 31.12.2023 г. от 2`048.80 € и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2024 г. до 30.12.2024 г. от 284,78 €, ведно със законната лихва в/у претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда, до окончателното изплащане на сумата.