Решение № 4141 от 13.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4141 гр. Пловдив, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330100206 по описа за 2023 година

С определение № 748/18.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 395/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е отменено постановеното по настоящото дело решение № 4998/18.11.2025 г. в частта, с която производството по делото е прекратено по предявения от ищеца М. С. Д. против ответниците Е. С. Д. и „БОВЕ-7“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. с чл. 17, ал.

1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за прехвърляне на собствеността върху*ид.части от *** ид. части от ***ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед № *** на ***, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от ***г., с адрес: в гр. П., район ***, п.к.*** ул. „**“ № *, с площ от*** кв. м., трайно предназначение на територията: *** начин на трайно ползване: *** предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал: ***, парцел ***, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***** без сграда с идентификатор ***, сключен с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за извършване на услуга № ***, том*, рег. № ** дело № *** г. на *** с рег. № ** по регистъра на***, като привиден и прикриващ договор за покупкопродажба. Със същото определение делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора.

С оглед изложеното и предвид, че с постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, 1 като го е отхвърлил, то предмет на настоящото решение е предявеният при условията на евентуалност иск за нищожност с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД. В постановеното по делото решение съдът е обсъдил твърденията и възраженията на страните, изложени в исковата молба и отговорите, както и събраните по делото доказателства и установените фактически обстоятелства. В настоящото изложение съдът ще се произнесе единствено относно основателността на предявения иск за нищожност.

Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД привидните договори са нищожни. В правната теория и съдебната практика последователно се приема, че при привидните договори страните нямат намерение за обвързване от явната сделка, но са съгласни да се създаде привидността. Действителната воля може да е страните да не се обвържат въобще /абсолютна симулация/ или да се обвържат от друго прикрито съглашение /относителна симулация/, като и в двата случая привидното съглашение е нищожно.

В случая ищецът се позовава на относителна симулация, като излага твърдения, че сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за извършване на услуга всъщност прикрива продажба.

Според настоящия съдебен състав, при тълкуване съдържанието на сключения договор в частта относно задължението на приобретателя може да се направи извод, че има характеристиките на договор за изработка.

Съобразно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу възнаграждение. Предмет на договора може да бъде извършването на някаква дейност, някаква услуга, с определен резултат на интелектуален труд.

Такова безспорно е извършването на предпроектно проучване на недвижим имот за изясняване възможността за застрояването му и изчисляване на разгърната застроена площ съобразно геодезическо му заснемане. При подобен тип договори за изработка не следва да се презюмира, че договорът е сключен с оглед на личността, като преценката за заместимост или незаместимост на престацията се извършва според конкретните уговорки между страните /така Решение № 5/15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 г. на ВКС/. От използваните в процесния договор изрази за извършване на възложената работа „със средства на дружеството и за негова сметка“ е видно, че липсват поставени изисквания или ограничения относно прекия изпълнител на поръчката. От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-оценителна експертиза с вещо лице инж. В. З. се изяснява, че изработената работа представлява квалифицирана професионална дейност, изпълнена от специалисти с пълна проектантска правоспособност – архитектура и геодезия.

От събраните по делото доказателства се установява, че е изготвено геодезическо заснемане на имота с изпълнител *** и предпроектно проучване за изследване възможността за застрояване на имота от проектантско ателие 2

***. Доказва се от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че разходите за изпълнение на съответните дейности, обективирани в издадени от посочените дружества фактури, са заплатени от ответника „БОВЕ-7“ ЕООД. При това положение следва да се приеме, че последният в качеството си на изпълнител по сключения договор за изработка е изпълнил възложената му работа. За това свидетелства и представената по делото декларация от*** с нотариална заверка на подписа, с която ответникът Е. С. Д. е декларирала, че ответникът „БОВЕ – 7“ ЕООД е изпълнил поетото задължение по процесния нотариален акт. При това положение следва, че разпореждането с идеални части от процесния имот в полза на ответника „БОВЕ – 7“ ЕООД се явява неговото възнаграждение по договора за изработка. Същият е сключен като нотариален акт предвид изискуемата от закона форма на договорите за прехвърляне на собственост /чл. 18 ЗЗД/.

По отношение на въведеното от ищеца твърдение за нееквивалентност на насрещните престации по договора съдът намира за необходимо да посочи, че поначало наличието на нееквивалентност може да се разглежда като противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В случая няма предявена искова претенция с посочената правна квалификация.

За пълнота следва да се отбележи, че в константната практика на ВКС се поддържа становището, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. Продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност щом Законът за местните данъци и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея /в този смисъл Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, Решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС, Решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС, Решение № 65/21.03.2017 г. по гр. д. № 639/2016 г. на ВКС, Решение № 29/22.03.2017 г. по гр. д. № 2955/2016 г. на ВКС, Решение № 156/10.02.2021 г. по гр. д. № 2451/2019 г. на ВКС, Решение № 222/18.12.2023 г. по гр. д. № 589/2023 г. на ВКС и др./.

В контекста на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства може да се направи извод, че сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за извършване на услуга не е привиден и не прикрива продажба, поради което не е налице соченият от ищеца порок, водещ до нищожност. При това положение предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 5 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По въпроса относно отговорността за направените по делото разноски 3 съдът се е произнесъл в постановеното Решение № 4998/18.11.2025 г. и няма основание за неговото преразглеждане.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Д., ЕГН: **********, против Е. С. Д., ЕГН: **********, и „БОВЕ – 7“ ЕООД, ЕИК: 115756912, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за прехвърляне на собствеността върху * ид.части от **ид. части от ** ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед №*** на ***, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от *** с адрес: в гр. П, район ***, п.к. ***, ул. „***“ № *, с площ от **кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ***, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:***, квартал: ***, парцел ***, при съседни поземлени имоти с идентификатори: *****, без сграда с идентификатор ***, сключен с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за извършване на услуга №***, том*, рег.

№ ***, дело № ***на *** с рег. № ** по регистъра на***, като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4