Акт № 2475 от 21.06.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 7

Номер

7

Година

29.3.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.17

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Димитринка Гайнова дело номер

20114100501348 по описа за

2011 година

С решение № 135 от 03.10.2011г. по гр.д. № 1029/ 2010г. по описа на СвРС, е осъден ПК „Н. Ж.”-с.К. да заплати на А. С. А. от с.К. сумата 123 лв., представляваща неизплатени възнаграждения по чл.28 ал.1 т.11 от Устава за м.ноември и декември 2008г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2010г. до окончателното изплащане на сумата, а в останалата част за разликата до пълния претендиран размер от 4962,40 лв. е отхвърлил иска. Осъден е ПК „Н. Ж.”-с.К. да заплати на А. С. А. сумата 16,07 лв. разноски по делото. Осъден е А. С. А. да заплати на ПК „Н. Ж.”-с.К. сумата 572, 45 лв. разноски по делото.

Против това решение в частта за разноските в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от А. С. А. от с.К.. Счита решението в обжалваната част за неправилно, тъй като неправилно районният съд не е отчел обстоятелството, че ответникът му е заплатил част от претендираната сума едва след завеждане на делото. Предвид на това разноските, които ответникът му дължи следвало да се изчислят не съразмерно на уважената част от иска, а на база доказаният размер към датата на предявяване на иска-2523 лв. Сочи, че от доказателствата е видно, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което е следвало да бъде осъден ответникът да му заплати разноски по делото в размер на 329,80 лв., а той да заплати на ответника разноски в размер на 288,69 лв.Моли да бъде отменено решението на СвРС в атакуваната част и да бъде постановено решение съобразно изложеното.

Против постановеното решение в частта, с която е уважен искът за сумата 123 лв. е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба от ПК „Н. Ж.”-с.К.. Счита решението на СвРС в обжалваната част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно по изложени за това подробни съображения. Счита, че съдът е достигнал до неправилни изводи при правилно изяснена фактическа обстановка. Счита за неправилен извода на съда, че ищецът е изпълнявал задълженията си като председател на кооперацията, тъй като бил вписан като председател в търговския регистър и подписвал официални документи. Сочи, че съдът не е обсъдил установеното обстоятелство, че за периода 02.02.2008г. до 15.02.2008г. цялата документация е била в новоизбрания председател В.и че той е ръководил цялата текуща дейност на кооперацията, както и декларативното действие на вписването в търговския регистър. Сочи, че по отношение на кооперацията и нейните членове решението на общото събрание за избор на Н. председател е задължително и произвежда незабавно действие. Счита за неправилен извода на съда, че с протокол № 15 от 15.12.20006г. на УС на кооперацията на ищеца е определено възнаграждение в размер на ½ минимална работна заплата за страната, считано от 01.01.2007г. Сочи, че в протокола е взето решение да се премине на минимално заплащане 90 лв., но не и на ½ МРЗ, поради това неправилно съдът се е позовал на заключението на СИЕ, което е изчислило дължимото възнаграждение на ищеца в размер на ½ МРЗ. Сочи, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че между председателя и кооперацията няма трудово правоотношение, поради което е неприложима и МРЗ като начин на определяне на минимално дължимо на ищеца възнаграждение. Сочи, че разпоредбата на чл.28 ал.1 т.11 от Устава противоречи на КТ и за да се дължи на председателя на кооперацията някакво възнаграждение то трябва да е определено от УС, а такова решение, с което се определя на ищеца възнаграждение в размер на 1 МРЗ не е приемано. Счита за неправилен извода на съда, че възражението за погасителна давност, направено от кооперацията е неоснователно по същество. Сочи, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на съда, тъй като е приел, че възражението за прихващане е допустимо, но неоснователно, а по надолу е приел, че вземанията на ищеца са погасени по давност. Счита, че необосновано съдът е приел, че кооперацията доброволно е изплатила на ищеца възнаграждението му за периода до 13.10.2007г.-макар и погасено по давност, като това е станало с издаването на пълномощно ищецът да получи сумата 2400 лв. от адв.Л. Счита, че този извод на съда е необоснован и произволен, неподкрепен от доказателства, тъй като никъде в пълномощното не е посочено, че тази сума ищецът може да задържи вместо възнаграждение. Сочи, че получената сума ищецът е задължен да върне в кооперацията, което следва ясно от текста на пълномощното, въз основа на което ищецът е действал от името на кооперацията, а не от свое име. Счита, че неправилно в противоречие с разпоредбата на чл.103 ал.2 от ЗЗД съдът на практика е направил прихващане на задължението на кооперацията /погасено по давност/ със задължението на ищеца за връщане на получената по пълномощното сума 2400лв. Нямало изрично изявление на представител на кооперацията, че се прави прихващане на погасено задължение на кооперацията срещу задължението на ищеца за връщане на кооперацията на сумата 2400лв., а такова прихващане съдът не може да прави служебно. Счита за неправилен извода на съда, че тъй като получаването на сумата било фактическо действие, то ищецът не дължи отчет на кооперацията, тъй като този извод напълно противоречи на логиката на упълномощаването. Счита за неправилен извода на съда, че възражението за прихващане, направено от кооперацията е неоснователно по същество. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В писмен отговор жалбоподателят А. оспорва жалбата на ПК „Н. Ж.”-с.К. и счита същата за неоснователна по изложени за това подробни съображения. Счита, че решението на ВТРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно, тъй като са правилни изводите на съда, базирани на събраните по делото доказателства. Моли въззивният съд да потвърди решението на първоинстанционния в атакуваната част.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предмет на въззивното производство е предявен иск с правно основание чл. 60 от Закона за кооперациите вр.чл.28 ал.1 т.11 от Устава.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в посочения размер.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя ПК „Н. Ж.”-с.К., съдът намира същите за неоснователни:

По направеното оплакване, че е неправилен извода на съда, че ищецът е изпълнявал задълженията си като председател на кооперацията, тъй като бил вписан като председател в търговския регистър и подписвал официални документи:същото е неоснователно. Действително, безспорно е установено по делото, че с решение на ОС от 02.02.2008г. за председател на кооперацията е избран Г. В., който обаче не е бил вписан в търговския регистър поради това, че е бил налице отказ за вписване на това обстоятелство от АВ. Установено е и че на 15.10.2008г. същият е предал обратно на А. А. цялата документация на кооперацията, който до 09.12.2008г. е бил вписан в търговския регистър като председател на кооперацията. С решение на ВТОС от посочената дата е вписан Н. председател на ответната кооперация-П.Б. Това обстоятелство-изборът на В. за председател на кооперацията на 02.02.2008г. и фактът, че цялата документация на кооперацията за времето от 02.02.2008г. до 15.10.2008г. е била при него, е без значение за предмета на делото, тъй като е установено и че по това време ищецът е представлявал пред трети лица кооперацията, поради това че именно той е бил вписан като председател на кооперацията. От показанията на св. В., който е бил избран тогава за председател, се установява, че А. е ходил в кооперацията, изисквал е протоколи и писма, които му трябвали във връзка с дела на кооперацията. Св.Л., член на УС на кооперацията, сочи, че по това време именно А. е изпълнявал функциите на председател на кооперацията, тъй като той е бил регистриран и при него пристигали всички документи и той ги подписвал. Сочи, че А. се явявал по всяко едно дело, за което е била изпратена призовка до кооперацията и той движел дейността й, което се установява и от писмените доказателства-приложените жалби от м.юли 2008г. до Районен съд-С.. В този смисъл е ирелевантно възражението на жалбоподателя, че вписването в търговския регистър има само декларативно действие.

Неоснователно е и възражението, че изводът на съда, че с протокол № 15 от 15.12.20006г. на УС на кооперацията на ищеца е определено възнаграждение в размер на ½ минимална работна заплата за страната, считано от 01.01.2007г., е неправилен. Действително, в протокола е взето решение да се премине на минимално запла¨ане 90 лв., не на ½ МРЗ, но за тозе период размерът но МРЗ е бил 180 лв., т.е. посоченият от съда размер ½ МРЗ представлява именно визираните в протокола 90 лв. Освен това, в заключението си вещото лице е изчислило дължимата сума не на база ½ МРЗ, а на база определено възнаграждение за този период 90 лв. В този смисъл неоснователно е и възражението, че неправилно съдът се е позовал на заключението на СИЕ, което е изчислило дължимото възнаграждение на ищеца в размер на ½ МРЗ. Изложеното от жалбоподателя, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че между председателя и кооперацията няма трудово правоотношение, поради което е неприложима и МРЗ като начин на определяне на минимално дължимо на ищеца възнаграждение, е несъстоятелно. Страните могат да определят възнаграждението да бъде изчислено по всякакъв начин, като изчисляване на същото на база МРЗ не прави възнаграждението трудово.

Досежно възражението, че е неправилен изводът на съда, че възражението за погасителна давност, направено от кооперацията е неоснователно по същество. Съдът е обосновал извода си за неоснователност по същество на възражението, като се е позовал на разпоредбата на чл.118 от ЗЗД-извършено плащане след изтичане на давността.

Неоснователно е и възражението, че необосновано съдът е приел, че кооперацията доброволно е изплатила на ищеца възнаграждението му за периода до 13.10.2007г.-макар и погасено по давност, като това е станало с издаването на пълномощно ищецът да получи сумата 2400 лв. от адв.Л. Този извод на съда се налага както от приложеното по делото пълномощно, така и от обясненията на страната по чл.176 от ГПК и не е произволен, както сочи жалбоподателят. Видно от приложеното по делото пълномощно, председателят на кооперацията П. Б. е упълномощил ищеца да получи от П. Л. сумата по изп.дело № 167/ 2008г. /по което кооперацията е била взискател/, полагаща се на ПК „Н. Ж.”-с.К.. Никъде в пълномощното не е посочено, че А. е упълномощен да получи сумата от името и за сметка на кооперацията. Този извод не следва от текста на пълномощното, както счита жалбоподателят, напротив. От текста на пълномощното се налага изводът, че А. е упълномощен да извърши фактическото действие получаване на сумата. Безспорно е установено, че той е получил сумата 2400лв. В обясненията си същият сочи, че председателят Б. му е казал да везем тези пари за заплатата си. Предвид текста на пълномощното, както и предвид обстоятелството, че председателят на кооперацията е упълномощил именно А., а не което и да е друго лице от кооперацията да получи посочената сума, както и с оглед обясненията на страната, се налага направеният от първоинстанционния съд извод, че това представлява извършено плащане от страна на кооперацията по задължението й за възнаграждение към ищеца. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, оборващи посоченото от ищеца в тази насока. Представеното пълномощно не представлява такова доказателство, тъй като от текста му се налага, както бе посочено, обратния извод.