Определение № 660 от 13.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 660 гр. Пазарджик, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500230 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от ГПК.

Обжалва се определение на Велинградски районен съд рег.№135 от 10.02.2026г. постановено по гр.д.№20245210100658 по описа на същия съд за 2024г. В ЧАСТТА С КОЯТО е оставена без уважение молба вх.№8653 от 28.12.20205г. от М. М. С., с която се иска от съда да измени решение рег.

№420 от 18.12.2025г. /погрешно посочен от съда №647 от 28.10.2025г./ по гр.д.№658/2024г. по описа на РС-Велинград в частта за разноските.

В частна жалба с вх.№1160 от 20.02.2026г. подадена от М. М. С. , ЕГН********** от гр.В. чрез адв. Д. Ф. от АК-София, се излагат доводи за порочност на акта като неправилен. Твърди се, че районният съд е определил адвокатско възнаграждение без да приложи критериите, въведени в тълкувателната практика на СЕС за справедливите, разумни и пропорционални възнаграждения за адвокатски труд, като е задължен да прилага пазарни цени за този труд, представляващо пряко нарушение на европейското законодателство и без да изложи съображения за размера на адвокатското възнаграждение, при неспазване на принципа за разумност и пропорционалност. Цитира се съдебна практика на СЕС и на ВКС, за превантивния ефект при определяне на разноските, факта че се касае за защита права на потребителите от неравноправни клаузи, като разноските не следва да имат възпиращ ефект, без да съобрази пазарните нива на 1 адвокатските възнаграждения, и без анализ от страна на съда на обичайните пазарни възнаграждения, водещо до заместване на пазара със собствена ценова регулация, и без законово основание на това , което противоречало на принципа на свободното формиране на възнагражденията и на конкуренцията между икономическите оператори. Съдът формално приел, че делото не съставлява правна и фактическа сложност, без да съобразява страните и тяхното процесуално качество предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената защита, обема на извършените действия, действително вложени процесуални усилия за защита, брой и вида на практическите твърдения оспорванията и възражения. Жалбоподателят твърди, че по делото са релевирани възражения за липса на поръчителско качество на ответницата М. С. и за неравноправност и противоречие с императивни законови норми на договора за потребителски кредит, като заключава, че определеното възнаграждение по чл.38 от ЗА не съответства на действително положения адвокатски труд, че дискрецията при определяне на разноските не е произвол, а подлежи на съдебен контрол какъвто не бил осъществен. Моли да се определи адвокатско възнаграждение при съобразяване на принципите за разумност и пропорционалност при отчитане на сложността на делото изискванията на принципа на ефективност на правото на СЕС.

В срока по чл.275 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Профи Кредит България“ ЕООД чрез пълномощник юрисконсулт Г. С. с вх.№1651 от 09.03.20206г, в който частната жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Моли да се потвърди обжалваното определение .Излага подробни мотиви като акцентира, че процесуалният представител на потребителя е специализиран в оказване на защита по този вид дела, по които има установена съдебна практика , че определянето на възнаграждението по чл.38 от ЗА следва да се определи като с приложи НЗПП, а не договореностите. Дружеството иска от въззивната инстанция служебно да провери дали потребителят е с материално затруднение, което искане въззивната инстанция определя като процесуално недопустимо и не го уважава.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:;

2

Пред Велинградски районен съд е инициирано от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК-175074752 против потребителя М. М. С., ЕГН**********, исково производство /искова молба с вх.№3912 от 30.05.2024г.гр.д.№20245210100658 по описа на същия съд/ , с искане да се признае за установено, че в полза на дружеството съществува парично вземане възникнало на основание неизпълнение на ДПК /договор за потребителски кредит/ №3036859807 в общ размер на 1136.89лв, включващо главница 717.19лв, договорно възнаграждение от 210.94лв за периода 15.11.2020г. до 15.04.2021г. и законна лихва от 208.02лв за периода 15.04.2021г. до 28.09.2023г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението до заповедния съд, и за което парично вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №483 от 10.10.2023г. по ч.гр.д.№932/20203г. по описа на РС-Велинград, /четири обективно съединен иска/, както и предявени още три обективно съединени осъдителни претенции по същия договор в общ размер на 504.85лв за закупен пакет допълнителни услуги от 412.48лв и лихва за забава за периода 15.04.2021г. до 28.09.2023г. и законна лихва по чл.86 от ЗЗД.

В писмения си отговор подаден от ответницата потребител-М. С. чрез пълномощника си адв. Д. Ф., с вх.№644 от 29.01.2025г. исковите претенции на ищеца са квалифицирани като неоснователни по същество. Твърди се, че ответницата е поела задължение да обезпечи изпълнение на задължение на потребител . Изложени са подробни доводи за солидарната отговорност на задължението по ДПК между потребител-кредитополучател и поръчител ,както и момента до който може да се ангажира отговорността на поръчителя.

Изложени са и доводи за нищожност на ДПК по смисъла на чл.23 от ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита; че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват разход, пряко свързан с кредита и условие за отпускането му .Цитира се и съдебна практика на СЕС, на ВКС на Р България, като се заключава че тези разходи имат задължителен характер по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК, което от своя страна води до нищожност на ГПР тъй като в него същите не са включени , обуславя неравноправност на клаузата ГПР, .Излага се и довод на нищожност на договорения лихвен процент от 41.17% поради нарушаване на добрите нрави и принципите на прозрачност, обективност и балансираност на интересите на търговците и потребителите, нищожност на уговорената 3 възнаградителна лихва по чл.21 от ЗПК, чийто размер от 41.17% не отговаря на действително вложения в заемното правоотношение лихвен процент, предвид добавъка към договорната лихва на възнаграждението на пакета от допълнителни услуги, представляващо скрита лихва-нарушение на чл.11 ал.1 т.9 и чл.10 ал.1 от ЗПК, неравноправно уговорена възнаградителна лихва по чл.143 от ЗЗП, като потребителят и бил заблуден от търговеца, в нарушение на чл.147 ал.1 от ЗЗП. Поддържа, че Споразумението за ДПУ /допълнителен пакет услуги/ е недействително като вид такса предвиждаща право на кредитора да получава възнаграждение за допълнителни услуги, чрез което се нарушават добрите нрави и императивните изисквания на чл.10 ал.2 и чл.10а ал.1 и ал.4 и се внася неравновесие в кредитното правоотношение и че в случая се касае за възлагане в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на кредита, противоречаща на чл.33 ал.1 от ЗПК. Моли да бъдат отхвърлени заявените искови претенции.. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА. Към ИМ е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно видно от които адв.Ф. осъществява безплатна адвокатска помощ и защита на ответницата по исковете като на близко на адвоката лице. Подобно пълномощно има представено и в заповедното производство. .

В първото по делото заседание ищцовото дружество не е признало за основателни възраженията на ответника- поръчител по ДПК, не е редуцирало претенцията си само до връщането на чистата стойност на кредита, не е признало нищожността на договора за потребителки кредит и неравноправните клаузи които се съдържат в него , както и поради нарушаване на добрите нрави, а напротив изцяло ги оспорва и поддържа така заявените искови претенции, не е направило възражение и оспорване на записаното в ДПЗС ,че ответницата има качеството на близко лице на адвоката по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗА и да иска представяне на доказателства за такава правна връзка между представител и представляван , за да се обосновава осъществяването на безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА.

С постановеното първоинстанционно решение рег.№420 от 18.12.2025г. по гр.д.№658/2024г. Велинградският районен съд е споделил изцяло доводите на пълномощника на ответника М. С. и е отхвърлил всички предявени установителни и осъдителни искове /-четири установителни по ДПК4 главница + мораторна лихва + договорна /възнаградителна лихва/ и законна лихва/ за вземанията по инициираното заповедно производство -ч.гр.д.

№932/2023г. и три осъдителни иска-главница-възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги +мораторна лихва + законна лихва /.

По разноските исковият съд е присъдил за исковото производство разноски за адв. Ф. в размер на 200лв, а за заповедното производство още 200лв.

Въпреки отхвърлените искове и явените оспорвания на отговора на ИМ, ищецът не е подавал въззивна жалба срещу така постановеното решение.

В срока за въззивното обжалване изтекъл за ответницата на дата 09.01.20206г., е постъпило заявление от адвокат Д. Ф. , с вх.№8653 от 19.12.2025г., с искане за изменение на решението в частта за разноските, като се твърди, че присъдените размери са крайно занижени и несъответни на данните по делото и на положения труд от адвоката. Цитира се съдебна практика по въпроса на СЕС и на ВКС. Моли да се увеличат размерите, като препраща към списък за разноските по чл.80 от ГПК приложен към молбата представена в последното съдебно заседание от 480евро.

Ответната страна оспорва искането.

Велинградският районен съд, е намерил молбата за неоснователна и е оставил без уважение искането за изменение.

Обжалваното определение в частта с което съдът е отказал да уважи молбата на пълномощника на ответницата адв. Д. Ф. и да измени решението в частта за разноските е валидно и допустимо, но по същество е неправилно.

В двете производства-заповедно и исково ответницата е била представлявана безплатно от адв.Д. Ф. по реда на чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗА. И за двете инстанции предвид изхода на спора дружеството дължи разноски.

Предвид защитавания интерес в заповедното производство изразяващ се в подаване на възражение по чл.414 от ГПК, правилно исковият съд е присъдил разноски в размер на 200лв . Увеличаване на този размер не се налага.

В исковото производство защитата е реализирана по отношение на предявени срещу потребителя 7/седем/ обективно съединени иска, което само 5 по себе представлява повишена фактическа и правна сложност над нормалната, при множество заявени оспорвания от страна на ответницата предявени чрез адв. Ф. постигнала изцяло положителен резултат на защитаваната от нея страна, с цитирана и приложена многобройна съдебна практика на ВКС и на СЕС по всеки един от дискутираните проблеми в производството, про което сумата от 200лв е крайно недостатъчна и несъответна на положения високо квалифициран адвокатски труд и нарушава основни принципни постановки регламентирани от правото на ЕС и в практиката на ВКС, посочени в жалбата , които въззивната инстанция намира, че не са спазени от първоинстанционния Велинградски районен съд , поради което приема, че разноските като адвокатско възнаграждение за исковото производство следва да бъдат увеличени Не без значение е и факта, че според НМРАВ/НВАР/ за всеки отделен иск следва да се определи отделно адвокатско възнаграждение

В случая съдът като съобрази че се касае за връзка между отделните искове, факта че всичките произтичат от едно и също облигационно правоотношение, както и предвид сложността на делото намира, че на адв. Д.

Ф. ще следва да се присъдят още разноски за първоинстанционното исково производство в размер още 280лв равностойни на 143.16евро Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд