Протокол № 1835 от 12.10.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1835 гр. П., 12.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20265220100850 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:17 часа се явиха:

Ищцата С. К. Ц. - редовно призована чрез процесуалния си представител, се явява лично и с адв. И. П. от АК-П. - надлежно упълномощен с ИМ.

Постъпила е молба с вх. № 21659/23.07.2026 г. от адв. П., пълномощник на ищцата, с която предоставят извлечение от трудова книжка на Г. Г. Д., от което е видно, че последният е работил при същия работодател на ищцата през периода, през който е положен претендирания стаж. Молят да се допусне до разпит в качеството на свидетел Г. Г. Даянов.

Ответникът ТП на НОИ-С. - редовно призован, не изпращат законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 25530/15.09.2026 г. от юрк. Р. Б., надлежно упълномощена с настоящата молба, с която моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. П.: Поддържам исковата молба. Водим Г. Г. Д., който молим да бъде допуснат като свидетел и да бъде разпитан в днешното с. з. Същият си носи оригинал на трудовата книжка за извършване на констатация.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че през периода от 14.11.1989 г. до 31.08.1991 г., общо 1 г. 10 м. и 17 дни ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжност „Готвач“ в СУ „З. с.“ С. - С., впоследствие преименувано ДФ „У.“ - С.. Твърди се, че през цялото време е работела непрекъснато на 8-часов работен ден, 5-дневна работна седмица, трета категория труд, с работно място База гр. С.. Работодателят бе организирал автобусен превоз - сутрин автобусът минаваше през с. Црънча, който ги отвежда до работното място - База гр. С., а вечер автобусът ги връща до родното място.

Твърди, че ежемесечно е получавала заплатата си, като се е подписвала във ведомости. Не е отсъствала от работа освен по време на разрешен платен годишен отпуск и отпуск поради временна нетрудоспособност. След уволнението на 31.08.1991 г. е останала без работа и през периода от 01.09.1991 г. до 30.09.1991 г. е получавала обезщетение за безработица от Бюрото по труда, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 7 от КТ това време също бе признато за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение.

Твърди, че при това положение общият й трудов стаж при работодателя е за периода от 14.11.1989 г. до 30.09.1991 г., или общо 1 г. 11 м. и 17 дни.

Твърди, че при сключването на трудовия договор, преназначаванията, прекратяването и за времето на оставане без работа след уволнението, работодателят е оформил трудовата й книжка, но до правоъгълните печати за общо прослужено време в предприятието е пропуснал да положи кръглия печат, поради което този стаж не се признава от ТП на НОИ П. като трудов стаж за пенсиониране.

Твърди, че на 26.08.2026 г. ще навърши 62 години и 6 месеца, но не може да събера изискуемия общ осигурителен стаж, за да придобия право на пенсия.

2

Твърди, че работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник, поради което е поискала информация за работата й от ТП на НОИ С. област, но е получила отказ за издаване на удостоверение УП-13, изх.

№ 5530-22-186/25.09.2025 г., в което е отразено, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж, осигурителен доход и категория труд, водени от осигурителя СУ „З. с.“ С. - С./ДФ „У.“- С.. Посоченият документ притежава формалните белези на „удостоверение“ по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, което поражда правния интерес за мен от предявяване на настоящия иск.

Поради гореизложеното Ви моля, да приемете за установено по отношение на ответника, че през периода: от 14.11.1989 г. до 31.08.1991 г., общо 1 г. 10 м. и 17 дни е работила по трудов договор в СУ „З. с.“ С. - С./ДФ „У.“-С., на длъжност „Готвач“ на 8часов работен ден при 5-дневна работна седмица, трета категория труд, и от 01.09.1991 г. до 30.09.1991 г. е останала без работа и е получавала обезщетение за безработица от Бюрото по труда, което на основание чл. 354, ал. 1, т. 7 от КТ това време също бе признато за трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е подадена писмена молба вх. № 8065/20.03.2026 г., с която заявява, че съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТОССР надлежен ответник е ТП на НОИ по постоянен адрес на лицето и това е ТП на НОИ-П.. Други съображения по съществото на спора не са изложени.

ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи правата си.

АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв. П. счита, че изготвения днес по делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което ОПРЕДЕЛИ:

3

ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по делото.

Относимо е направеното искане на ищцовата страна за допускане до разпит в качеството на свидетел Г. Г. Д. при режим на довеждане, както и следва да се приеме като относимо и допустимо по делото като писмено доказателство извлечение от трудова книжка на лицето Г. Г. Д., депозирано с молба вх. № 21659/23.07.2026 г. от адв. П..

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА в качеството на свидетел Г. Г. Д. при режим на довеждане от ищцовата страна.

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото извлечение от трудова книжка на лицето Г. Г. Д., депозирано с молба вх. № 21659/23.07.2026 г. от адв.

П..

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Г. Г. Д. – на 57 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. Д.: Госпожо съдия, нося си оригинала на трудовата книжка.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТАТИРА в оригинал на трудова книжка на свидетеля Г. Г. Д., че на стр. 7 от същата е отбелязано, че за периода 16.04.1990 г. до 22.07.1991 г. същият е работил във фирма „У.“ – С..

ВРЪЩА оригинала на трудовата книжка на свидетеля.

СВ. Д.: В „У.“ - С. работех като шофьор. Предишното име на тази фирма беше „З. с.“ – С.. Работното ми място беше в гр. С., но централата беше в С..

Основното ми работно място беше между гр. С. и с. В. в Завода за стоманобетонни тръби. Познавам С. Ц. много добре. Тя работеше в същото предприятие като готвачка на пълно работно време. Аз я заварих там, когато 4 постъпих на работа. Тя работеше там преди мен. Хранили сме се при нея всеки ден. Докато аз работех в тази фирма тя си беше там и тя остана да си работи там след като аз напуснах. Аз мисля, че общо съм бил там в тази фирма година и три месеца. С. не е прекъсвала работа тогава във фирмата и работеше като готвачка. Аз се хранех в стола и всеки ден я виждах жената. След като аз напуснах знам, че С. остана да си работи там горе-долу месец, два. Това е доколкото знам аз.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.

АДВ. П.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. П.: Уважаема госпожо Съдия, моля да приемете, че искът е основателен и доказан. Събрани бяха доказателства за допустимост на исковата претенця. Разпитан е свидетел, който е работил в същия период и при същия работодател. Установи се, че ищцата е работила на пълно работно време на длъжността готвач. Трудовото й възнаграждение какво е било е без значение за делото.

СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.