Решение № 520 от 25.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000500641 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 260695 от 05.05.2023 г. по гр.д. 110/2016 г. по описа на СГС, I-3 състав (изменено в частта за разноските с Определение от 26.09.2023 г. по реда на чл. 248 ГПК), „Лев Инс” АД, ЕИК: 121130788, гр. София, бул. „Черни връх” 51Д е осъден да заплати на В.

Н. К. с ЕГН: ********** и А. М. К. с ЕГН: ********** сумите от по 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лв. за всеки от тях на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на М. А. К. (баща на А. К. и съпруг на В. К.) при ПТП, настъпило на 25.11.2012 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2012 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковете за разликата до заявените с исковата молба размери от по 300 000 лв. за всеки от ищците. Изцяло е отхвърлен и иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер 4 000 лв., изразяващи се в стойността на л.а. Мерцедес 250Д, рег. № ********, платима на всеки от ищците, съобразно наследствените им квоти. Застрахователното дружество и ищците са осъдени да платят съответните съдебно-деловодни разноски и държавна такса в полза на СГС съгласно правилата на чл. 78, ал. 1, 3, 6 и 8 ГПК съобразно крайния изход на делото (уважена и отхвърлена част на исковете). Присъдено е и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) на процесуалния представител на ищците, а решението е постановено при участието на третите лица-помагачи (ТЛП) на страната на ответника – П. Д. Г., „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД и ЗК „Олимпик-клон България” КЧТ.

1

В срока за въззивно обжалване са постъпили три въззивни жалби – от „Лев Инс” АД, от ТЛП П. Г. и насрещна такава от ищците В. и А. К..

Оплакванията в жалбите са следните:

В тази на застрахователя и на третото лице-помагач се релевират оплаквания за неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД (присъждане на прекалено големи обезщетения, несъобразени със съдебната практика в подобни случаи), както и за неправилност на акта по отношение на произнасянето по претендираната законна лихва върху търсените обезщетения, вкл. и непроизнасяне по направено от „Лев Инс” АД възражение за изтекла погасителна давност по претенцията за присъждане на законна лихва. Отделно от това, в жалбата на акционерното дружество се развиват мотиви за неправилност на решението на градския съд досежно възприетия механизъм на ПТП при определяне на това чия е отговорността на пътното произшествие, както и недоволство за определения размер на възнаграждението за един адвокат при условията на чл. 38 ЗАдв. Ето защо, страните молят САС за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло, а алтернативно – за намаляването им като размери на присъдените главници ведно със законните последици от това.

В насрещната въззивна жалба на ищците се изразява несъгласие с изводите на СГС за разпределяне на принос в съответното съотношение между водачите на три от автомобилите, участвали в процесното ПТП. Намира се, че с оглед изводите на наказателния съд и влязлата в сила присъда на ВКС за наказателноправните аспекти на деянието, вкл. и разпоредбата на чл. 300 ГПК, следва да се зачете друг механизъм на непозволеното увреждане, различен от възприетия от градския съд. Изразява се несъгласие с разпореденото относно претенцията за имуществени вреди, като се счита, че тя е следвало да се уважи съобразно изслушаните в първата инстанция експертизи. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в съответните части и уважаване на претенциите съгласно изложеното в жалбата. Претендират се разноски.

Отговори на въззивните жалби по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК са подали, както следва: ТЛП Г. на жалбата на „Лев Инс” АД, от В. и А. К. на жалбата на П. Г.; на ТЛП „ДЗИОЗ” ЕАД на жалбата на П. Г.; на В. и А. К. на жалбата на „Лев Инс” АД, включително и отговор от ТЛП П. Г. на насрещната въззивна жалба, както и отговор на същата, но от „Лев Инс” АД.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

След като обсъди материалите по делото, бе възприета от настоящия състав следната фактическа и правна обстановка по същото:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от В. Н. К. с ЕГН:

********** и А. М. К. с ЕГН: ********** против „Лев Инс“ АД за сумата 600 000 лв. или по 300 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя, и сумата 4 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на л.а. Мерцедес 250Д, рег. № ********, 2 платима на всеки от ищците, равна на наследствените им квоти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2012 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 25.11.2012 г. около 14,30 ч. на третокласен път ІІІ-108 „І-1Петрич“ при ПТП е загинал М. А. К. – съпруг на ищцата В. К. и баща на ищеца А. К.. ПТП било настъпило по вина на водача П. Д. Г., който при управление на л.а. марка Ауди А4, рег.

№ ********, с посока на движение от гр. Петрич към София, със скорост от 135 км/ч., при максимално допустима скорост от 90 км/ч., настига движещия се в същата посока л.а. марка Ауди А6. Водачът Г. започнал изпреварване. По същото време на около 110 м. пред наближаващите автомобили от десния банкет на пътя, считано за посоката им на движение започнал да навлиза л.а. марка Тойота. Това принудило водача на л.а. Ауди А6, разположен изцяло в дясната лента да започне аварийно спиране. В процеса на спирането по продължение на спирачния път, автомобилът се отклонил постепенно вляво в посока на лентата за насрещно движение. За да избегне удара в него водачът на изпреварващия автомобил Ауди А4 П. Г., който изцяло бил навлязъл в лентата за насрещно движение, също се отклонил вляво, като по този начин се оказал срещу приближаващия лек автомобил „Мерцедес 250Д, рег.№ ********, управляван от М. К.. Въпреки опита на К. да предотврати удара, поради късото разстояние и високата скорост на л.а. Ауди А4, последвал тежък челен кос удар с предните леви части на двата автомобила. От удара л.а. Мерцедес се върнал назад и се завъртял надясно, считано за посоката си. Почти веднага след това, МПС-то било ударено в средна лява колона и задна лява част от отклонилия се при спирането и навлязъл в лентата му л.а. Ауди А6. От последното съприкосновение, л.а. Мерцедес бил избутан и напуснал пътното платно.

Непосредствена причина за смъртта на К. е острата кръвозагуба вследствие на получената при ПТП тежка съчетана автомобилна травма.

Според отразеното в исковата молба, по случая било образувано ДП № 865/2012 г. по описа на РУ-Петрич, пр.пр. № 5037/2012 г. по описа на ОП-Благоевград, приключило с внасянето на обвинителен акт. Образувано било НОХД № 110/2015 г. по описа на ОСБлагоевград, което към момента на завеждане на делото не било приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Ищците заявяват, че изключително тежко понасят загубата на своя съпруг и баща, тъй като през годините отношенията между тях били основани на обич, съпружеска и родителска опора и уважение, като си помагали взаимно и били привързани един към друг. Твърдят, че болка от загубата ще изпитват до края на дните си.

За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищците твърдят да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. 22112002568316, валидна за периода 15.11.2012 г. – 14.11.2013 г.

В тази връзка са предявили настоящия иск срещу „Лев Инс“, АД с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и 3 имуществени вреди в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 25.11.2012 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски, в това число адвокатски хонорар.

Ответникът „Лев Инс“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.

Оспорва наличието на виновно поведение на водача Г., по причина на което да се е осъществило процесното ПТП, довело до смъртта на наследодателя на ищците.

Оспорва настъпването на риска, покрит по застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Оспорва причините за станалото ПТП и неговия механизъм, като твърди, че произшествието е настъпило и по вина на останалите участници в транспортния инцидент.

Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. Ауди А6 с рег. № ********, поради извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 20, чл. 21, чл. 25 и чл. 42, ал. 3 ЗДвП.

Счита, че е налице и независим принос от страна на водача на л.а. Тойота Авенсис с рег. № ******** – Г. И. К., който е нарушил чл. 25 ЗДвП.

Отделно от това твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на починалия М. К., поради управление с превишена скорост и без поставен обезопасителен колан.

Счита, че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост, заложен в закона, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.

Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихви по претенциите за неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни. На самостоятелно основание, прави възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за лихва, съгласно чл. 111, буква “в“ ЗЗД.

Оспорва изцяло исковата претенция за обезвреда на имуществени вреди, заявена като загуба на л.а. Мерцедес 250Д с рег.№ ********, като счита, че автомобилът не представлява част от наследствената маса на починалото лице.

По делото са конституирани на основание чл. 219 ГПК като трети лица – помагачи на страната на ответника - П. Д. Г., ЗК „Олимпик– КЛОН БЪЛТАРИЯ“ КЧТ и „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД.

Обжалваното решението на СГС е валидно и допустимо. При преценката относно неговата правилност, при спазване на чл. 269 - чл. 271 ГПК, САС следва да се произнесе само по оплакванията във въззивните жалби.

Относно оплакванията за неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, изискваща обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост:

4

Според указанията, дадени в ППВС № 4/1986 г. на ВС на България, съдът трябва да извърши преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, от които се гради заключение за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, като в т. 11 от Постановлението са примерно изброени някои от тях. Установено е трайно и непротиворечиво тълкуване в многобройни решения на състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, според които, при определяне размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, от значение са конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта; съпътстващите физически болки и други страдания на починалото лице, тяхната сила, интензитет и продължителност на болковия синдром, те в каква степен са били възприети от ищеца, как са се отразили върху неговата психика и емоции; възрастта на пострадалия и тази на ищеца към датата на деликта; родствените и емоционални отношения между ищеца и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина му на живот. Във всички случаи, не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, а справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. - нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този см. решение № 95/24.10.2012 г., постановено по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 179/29.01.2016 г. по т.д. № 2143/2014 г. на I т.о. на ВКС, решение № 207/03.09.2013 г. по т.д. № 207/2011 г. на II т.о., решение № 83/06.07.2012 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о. и решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на II т.о. на ВКС).