Решение № 2608 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2608 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20251110211463 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. И. Г., ЕГН **********, срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332-014782/27.06.2025 г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 100 лева /51,13 евро/ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че при управление на мотоциклет се коригират по-бавно посоките, отколкото при управление на лек автомобил, че е възприел жълт сигнал на светофарната уредба, но той преминал за секунда в червен, както и че пешеходният светофар е давал червен забранителен сигнал за пешеходците, т.е. не е пресичал път на пешеходци. Допълва и че органите на ОПП-СДВР също са възприели, че не е имало предпоставка за настъпване на ПТП. Моли за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично. В хода на съдебните прения Г. излага, че светофарната уредба била с много кратък жълт сигнал и нямала брояч, а пешеходният светофар подавал червен забранителен сигнал. Сочи, че е имал възможност да спре, но това би било много рисково с оглед възможност да настъпи ПТП.

Позовава се на представеното от него ТЕЛК решение. Сочи, че в друга подобна ситуация е спрял интензивно и вследствие на това било настъпило ПТП между друг водач на мотор и лек автомобил и се позовава на представена от него собственоръчно изработена скица. Моли съда да отмени НП.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. По делото е депозирано писмено становище (озаглавено възражение), в което се иска 1 обжалваният акт да бъде потвърден в цялост и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.06.2025 г., около 15:44 ч. жалбоподателят Х. И. Г. управлявал собственият си мотоциклет марка „БМВ“, модел „Г 650 Х челиндж“ с рег. № ***, в гр. София, по бул.

„Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Копенхаген“ към ул. „Павел Красов“. На кръстовището, образувано от бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Павел Красов“, Г. предприел и извършил маневра завой наляво, като навлязъл и преминал през кръстовището на червен забранителен сигнал на работещата в автоматичен режим светофарната уредба.

Поведението на Г. било забелязано от свидетеля В. П. – младши автоконтрольор I степен в 05 група „Ескорт и пилотиране“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР и за констатираното нарушение, последният съставил на жалбоподателя АУАН серия G A № 4001355 от 02.06.2025 г.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, при идентично словесното описание на нарушението и същата правна квалификация, било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото свидетелски показания и събраните по делото писмени доказателства, както следва гласни показанията на свидетеля В. П. и писмени - справка-картон за водача; заповед № 503з5428/01.07.2021г. на директора на СДВР; заповед № 8121к-12547/12.09.2014 г. и заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П. доколкото в хода на разпита си същият демонстрира ясно съхранен спомен за процесното деяние, а показанията му са логични, последователни и непротиворечиви. Времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство от страна на жалбоподателя се установяват безпротиворечиво посредством показанията на разпитания свидетел. Същият е очевидец на деянието, пряко е възприел и в достатъчна степен подробно изложи обстоятелствата около поведението на жалбоподателя, и по-конкретно, че последният, макар и имайки обективна възможност да спре, е преминал на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в автоматичен режим.

Тук е мястото да бъде отбелязано, че съдът възприе твърденията на жалбоподателя в жалбата изцяло като защитна версия на същия, доколкото за изложеното от него последният не е ангажирал доказателства. Едновременно с това същите противоречат на събраните по делото такива.

Съдът намира за неотносими към предмета на спора представената от жалбоподателя саморъчно изготвена скица, както и представеното експертно решение на ТЕЛК, тъй като същите не допринасят за изясняване на конкретната фактическа обстановка делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Както съставеният АУАН, така и издаденото въз основа на него и оспорвано НП са издадени от компетентни органи. Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и съставяне на актове за установяване на административни 2 нарушения по ЗДвП, както и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества, респективно правомощията, предоставени им по силата на приложените по делото заповед № 503з-5428/01.07.2021г. на директора на СДВР; заповед № 8121к-12547/12.09.2014 г. и заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Спазени са правилата за съставяне и връчване на АУАН и НП. Процесните АУАН и НП отговарят на законоустановените изисквания относно съдържание и форма съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Същите съдържат всички законоустановени реквизити, а нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, за да гарантира правото на жалбоподателя да разбере на база на какви факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.

Въз основа обсъдените по-горе доказателства съдът прие, че жалбоподателят Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като на посоченото време, навлизайки и преминавайки през кръстовището, образувано между бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Павел Красенов“, при забранителен червен сигнал на работещата в автоматичен режим светофарна уредба, е нарушил задължението си в качеството на участник в движението по пътищата да съобразява поведението си със светлинните сигнали, в частност с червения сигнал, означаващ „преминаването е забранено”, и вменяващ му задължение да спре.

Нарушението е от категорията на формалните, поради което настъпването на вредоносни последици като резултат от извършването му не се изисква като елемент от обективната съставомерност.

Без значение за съставомерността на деянието са обстоятелствата дали светофарът е имал брояч, както и дали пешеходният светофар в този момент е подавал червен забранителен сигнал. Не може да обуслови липса на съставомерност и твърдението на жалбоподателя, че жълтият сигнал на светофарната уредба преминал много бързо.

Жалбоподателят е бил задължен да управлява мотоциклета с такава скорост, че да може да реагира навреме и да успее да спре при визуализиране на жълтия сигнал.

Нарушението е осъществено при форма на вината пряк умисъл, тъй като възприемайки светещата в червен сигнал светофарна уредба, като правоспособен водач на МПС, запознат с правилата за движение по пътищата, жалбоподателят е съзнавал задължението си да спре и въпреки това не го е направил.

Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената глоба, която съгласно санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е предвидена в абсолютен размер от 100 лева 51,13 евро/.

Предвид това атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна. Такива са поискани и следва да бъдат присъдени в минимален размер на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, определено по реда н чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ – 66,47 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 25-4332-014782/27.06.2025 г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Х. И. Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание: глоба в размер на 100 лева /51,13 евро/ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Х. И. Г., ЕГН ********** да заплати в полза и по сметка на СДВР сумата о т 66,47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК- пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4