Решение № 61 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Г. СТОЕВ като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100503438 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Г. Л. Й. чрез особения му представител адв. М. Пълев срещу решение № 14579/14.12.2022г. постановено по гр.д. № 55621/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 39 състав, с което е уважен предявения срещу него от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск с правно основание чл. чл.288 ал.12 вр. ал.1 т.2 б. „а” от КЗ /отм/ за сумата от 2026,82 лв., от които 1243,00 лв. – изплатено / в хода на изпълнително дело № 20178380408738 въз основа на изпълнителен лист издаден по влязло сила съдебно решение по гр.д. №18284/2015г. по описа на СРС/ обезщетение за причинени имуществени вреди на собственика на автомобил „Пежо 3016” с рег. № С**** НК, 331,51лв.- законна лихва, неохилхвяема сума за разноски по гр.д. № 18284/2015г., вследствие на пътнотранспортно произшествие в гр. София настъпило на 17.08.2013г. по вина на Г. Л. Й. управлявал лек автомобил „БМВ 645 ЦМ” с рег. № СА **** СК, без задължителна застраховка „гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата от 2026,82 лв. считано от 28.09.2021г. до окончателното й изплащане.

Прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част, както и в частта за разноските, като въззивникът счита, че неправилно ответникът е осъден да заплати размера на платеното обезщетение, както и такси и разноски в производството по гражданските и изпълнителни дела водени срещу Гаранционния фонд.

Въззиваемата страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира 1 отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалванотопостановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи, поради което счита, че същото следва да потвърдено. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че направените в хода на гр.д. №18284/2015г. по описа на СРС следва да бъдат присъдени и са част от регресното обезщетение, доколкото са разходи във връзка с определяне на обезщетението за вреди, причинени от ответника. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.288 ал.12 вр. ал.1 т.2 б. „а” от КЗ /отм/ .

В цитираната разпоредба е уредено специално регресно право на Гаранционния фонд срещу делинквента причинил виновно ПТП, , което се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. настъпване на пътнотранспортно произшествие по вина на ответника с причинени имуществени/неимуществени вреди на трето лице на територията на Република България 2. липса на задължителна застраховка гражданска отговорност относно лекия автомобил управляван от виновния водач и който има обичайно местопребиваване на територията на Република България 3. изплащане на обезщетение от Гаранционен фонд на увреденото лице в размер съответен на причинените вреди.

Решението в частта, с което е отхвърлен предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД срещу Г. Л. Й. иск с правно основание чл.288 ал.12 вр. ал.1 т.2 б. „а” от КЗ /отм/ за сумата над 2026,82 лв. до пълния предявен размер от 2786,59 лв. и за разноски и такси заплатени от ищеца в хода на изпълнително производство № 20178380408738, като необжалвано, е влязло в законна сила.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: обема на отговорността на ответника с оглед разпоредбата на чл.288 ал.8 от КЗ /отм/ и дали същия дължи на ищеца разноските направени 2 от него в хода по гр.д. №18284/2015г. по описа на СРС.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира следното:

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд , а именно: настъпване на 17.08.2013г. в гр.

София на пътнотранспортно произшествие по вина на Г. Л. Й. управлявал лек автомобил „БМВ 645 ЦМ” с рег. № СА **** СК, без задължителна застраховка „гражданска отговорност” вследствие на което са причинени имуществени вреди на собственика на лек автомобил „Пежо 3016” с рег. № С**** НК; отправяне на покана от собственика на увредения автомобил до Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за причинените вреди, отказ от Гаранционен фонд да изплати обезщетение; предявяване на искова молба от собственика на увредения автомобил срещу Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за причинените от описаното ПТП вреди, по което е образувано гр.д.

№18284/2015г. по описа на СРС, по което като трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд е привлечен ответника – Г. Л. Й.; влязло в сила решение по цитираното гражданско дело, по силата на което Гаранционен фонд е осъден да заплати на собственика на увредения автомобил обезщетение за имуществени вреди в размер на 1243,00 лв., законна лихва – 331,51 лв. и разноски – 450,321 лв. , които суми в хода на изпълнително производство № 20178380408738 са изцяло заплатени.

Спорен е въпросът дали според разпоредбата на чл.288 ал.8 от КЗ /отм/ делинквентът носи отговорност за заплатените от Гаранционен фонд такси, разноски по съдебното производство.

Гаранционният фонд има право на регрес срещу причинителя на вредата за платените на увредените лица суми по чл. 288 КЗ /отм./ - обезщетението за вреди, както и на лихвите за забава по чл. 288, ал. 7 КЗ /отм/, но начислени за период по-кратък от периода, за който самият делинквент носи отговорност, както и за разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ /отм/.

Както изрично е посочено в решение № 127/18.10.2019 г. по т. д. № 2835/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 8/22.06.2022г. по т.д. №2144/2020г. ва ВКС, I т.о. регресното право на Гаранционния фонд обхваща платените разходи по чл. 288, ал. 8 КЗ /отм/, т. е. разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Това са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите.

Настоящият състав счита за неоснователно оплакването относно присъдените лихви, таксите, разноските, адвокатските възнаграждения и главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им плащане по гр.д. №18284/2015г. по описа на СРС . Тези плащания несъмнено представляват разходи за определяне и изплащане на обезщетението, които формират цялото вземане на Гаранционен фонд по смисъла на чл. 288, ал. 8 КЗ /отм/ и са за сметка на виновния водач, поради липса на хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ (отм.), като на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ същите се включват в регресното право на фонда. Различно е вземането за такси, разноски, лихви в хода на изпълнителното производство, образувано и водено след установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от фонда обезщетения. В този смисъл тези разноски не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението, респ. са извън обхвата на регресното право на Гаранционния фонд.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е определил обема на суброгационното право на делинквента спрямо Гаранционния фонд и е постановил 3 правилно решение в обжалваната му част, което на основание чл.271 ал.1 изр.1хип.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

По разноските

С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, за което е направено изрично искане и представен списък по чл.80 от ГПК, а именно – 200,00 лв. – внесен депозит за възнаграждение за особен представител на въззивника и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14579/14.12.2022г. постановено по гр.д. № 55621/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 39 състав, с което Г. Л. Й. с ЕГН: ********** е осъден да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД по иск с правно основание чл. чл.288 ал.12 вр. ал.1 т.2 б. „а” от КЗ /отм/ сумата от 2026,82 лв., от които 1243,00 лв. - изплатено обезщетение за причинени имуществени вреди на собственика на автомобил „Пежо 3016” с рег. № С**** НК в хода на изпълнително дело № 20178380408738 въз основа на изпълнителен лист издаден по влязло сила съдебно решение по гр.д. №18284/2015г. по описа на СРС, 331,51лв.- законна лихва, неохилхвяема сума за разноски по гр.д. № 18284/2015г., вследствие на пътнотранспортно произшествие в гр. София настъпило на 17.08.2013г. по вина на Г. Л. Й. управлявал лек автомобил „БМВ 645 ЦМ” с рег. № СА **** СК, без задължителна застраховка „гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата от 2026,82 лв. считано от 28.09.2021г. до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕ № 14579/14.12.2022г. постановено по гр.д. № 55621/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 39 състав в останалата му част, като необжалвано е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Г. Л. Й. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. Сердика, бл.**** да заплати ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес:гр. София, ул. **** на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК разноските по дв.гр.д. № 3438/223г. по описа на Софийски градски съд в размер на 300,00 лв. /триста лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5