Акт от 02.06.2016, Районен съд - Ямбол

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е №1139/2.6.2016г.Г.

Ямболският районен съд, гражданско отделение, в закрито заседание На..…........втори…юни.…...............две хиляди и шестнадесета година В състав: Председател: Г.Вълчанова

Членове: ………………

………………

При секретаря И.Г. и с участието на Прокурора..........…..…..

Изслуша докладваното от……….Г.Вълчанова….............гр.д.

№ 1396 по описа за 2016 година...……………………………………………….

Производството по делото е образувано по искова молба на Н.С.Н. в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца П. и В., родени на *** г., с която се желае съдът да осъди ответника Й.В.К. да й заплаща занапред месечна издръжка в размер по 200 лв. за всяко дете, както и издръжка за минало време за периода 1.11.2015 г. до 30.05.2016 г. в размер 2100 лв. /по 150 лв. месечно за всяко дете/.

С депозиране на исковата молба е направено и искане за обезпечение на претенциите за издръжка чрез налагане запор върху възнаграждението на ответника като съдът изиска данни относно трудовата му заетост и размера на възнаграждението му. Обезпечителната нужда се обосновава с опасенията, че ответникът ще се опита да скрие получаваното от него възнаграждение или да намали размера му, за да избегне плащането на присъдената издръжка.

Съдът след като се запозна с молбата за обезпечение на иска намира същата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.391 ал.1 от ГПК основната предпоставка за обезпечение на иска е наличие на обезпечителен интерес, а такъв е налице, когато има опасност без него да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата по решението, а съгласно чл.392 от ГПК по исковете за издръжка обезпечение се допуска и без да се спазват изискванията на чл.391 от ГПК. Съдът счита, че в настоящия случай посочената обезпечителна мярка е неприложима предвид нейния специфичен характер и във връзка с чл.393 ал.2 от ГПК, че обезпечение не се допуска чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Към момента, в който се намира настоящото производство е налице неизвестност, както относно размера на издръжката за децата, който ще бъде присъден с решението, така и относно възможностите ответника, дължащ безспорно издръжка. Последните се определят не само от получаваното трудово възнаграждение, но и от задължения за издръжка към други лица, възраст, здравословно състояние и т.н. и следва да се установят по делото. Т.е. налице е неяснота и относно това какъв ще е размерът на запора върху трудовото възнаграждение, тъй като безспорно е недопустимо запорирането му изцяло. Определянето на размера на несеквестеруемият доход се определя по правилата на чл.446 от ГПК, които към настоящия момент за съда е невъзможно да приложи предвид изложените по-горе съображения. Опасенията на ищцата за това, че ответникът ще скрие доходите си и ще препятства изпълнението на решението е неоснователно и поради това, че размерът на същите тепърва ще подлежи на установяване в настоящото производство. С оглед изложените съображения съдът намира за неоснователно искането за обезпечение на иска предвид посочената обезпечителна мярка.

На основание изложеното, ЯРС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Н.С.Н. в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца П. и В., родени на *** г. за допускане на обезпечение на иска за издръжка чрез налагане запор върху възнаграждението на ответника Й.В.К..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението на ищцата пред ЯОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: