Решение № 3480 от 05.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3480 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330109836 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗД „Бул Инс“ АД против Й. Г. В., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лева, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение на С. П. М. за причинени имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на ***** г. в гр. *****, причинено от ответника, който е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението, както и сумата в размер на 25 лева – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – ***** г. до окончателното изплащане, поради осъществено плащане в хода на производството по делото.

В исковата молба се твърди, че на ***** г. в ***** е реализирано ПТП с участието на МПС марка и модел „*****“, рег. № *****, собственост на лицето Н. А. В., управлявано от водача Й. Г. В., който при завиване на дясно не пропуска пресичащите на пешеходна пътека пешеходци С. П. М. и С. П. М..

Вследствие на настъпилото ПТП, лицето С. М. получил *****. Изтъква се, че 1 според съставения от органите на КАТ констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***** г., причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на водача на моторното превозно средство - Й. Г.

В.. Посочва се, че по отношение на МПС марка и модел „*****“, рег. № ***** е имало валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца ЗД „Бул Инс“ АД по застрахователна полица № *****. Твърди се, че при ищцовото дружество е заведена щета № ***** от пострадалото лице С. П. М., като след разглеждане на щетата, е сключено споразумение и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 500 лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Поддържа се, че съгласно чл. 500 КЗ застрахователят има право да получи платеното от него застрахователно обезщетение, когато при настъпване на ПТП водачът на МПС е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Изложени са твърдения, че ответникът е уведомен с писмо за това, че следва да заплати претендираната от ищеца сума, но до момента на подаване на исковата молба това не било сторено. Поради изложеното се предявяват исковите претенции.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответник Й. Г. В., чрез назначения особен представител адв. М. Н.. Не се оспорва описаният в исковата молба механизъм по настъпване на ПТП. Относно приложената от ищеца регресна покана се сочи, че същата не е получена от ответника, тъй като ответникът не е на посочения в поканата адрес. Оспорва се наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че е налице валидно плащане по такава на пострадало лице. Оспорва се представеният договор, обективиран в застрахователна полица № *****, сключен между ЗД „Бул Инс“ АД и собственика на МПС - Н. А. В.. Според ответника посоченият договор не доказва валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и покриване риска от настъпване на ПТП, в т. ч. с водач, различен от собственика на МПС. Твърди, че документът не носи подписа на застрахованото лице /застраховащ/, няма стикер /чл. 487 КЗ/ на Гаранционен фонд и няма доказателства за платени разсрочени вноски. Сочи, че в полицата изрично е отразено, че застраховано лице е собственикът.

Счита, че за да има регрес, изплатеното обезщетение следва да е законосъобразно изплатено по валиден договор. Освен това се твърди, че 2 вината на посочения в исковата молба водач Й. В. не е доказана, тъй като според ответната страна няма данни за влизане в сила на наказателно постановление.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 500 КЗ е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил марка и модел „*****“, с рег. № *****, 2/ настъпване на покрит застрахователен риск – описаното в исковата молба ПТП; 3/ претърпени от пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди; 4/ пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5/ изплащане от застрахователя-ищец в полза на пострадалото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6/ пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; 7/ ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, 8/ посещението на органите за контрол за движение по пътищата да е задължително по закон.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцовото застрахователно дружество и собственика на лек автомобил „*****“, с рег. № ***** е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № ******** от ****** г., със срок една година, считано от 19.02.2019 г. до 18.02.2020 г. Предвид изложеното съдът приема, че е налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „*****“, с рег. № *****.

По отношение на механизма на настъпване на процесното ПТП, по делото не се спори, като от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лиса № ***** г., издаден от служител при Сектор „Пътна 3 полиция“ при ОД на МВР - П.. В същия като механизъм на настъпване на ПТП е посочено, че ответникът е извършил маневра завиване в обратна посока, при която е отнел предимството на пресичащите на пешеходна пътека пешеходци, като ги е блъскал и е напуснал местопроизшествието. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП се установява и от показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел – С. П. М.. Същият си спомня, че на ***** г. на кръстовището между бул.***** със съпругата му предприели при наличие на зелен светофарен сигнал пресичане на пътното платно на пешеходната пътека. В този момент при червен светофарен сигнал ответникът започнал да извършва маневра обратен завой, при което ударил пресичащия като пешеходец свидетел М.. Последният блъснал съпругата си, за да я предпази, в резултат на което той поел удара в областта на глезена на десния крак, а при падането си получил спукване на ребро. Свидетелят разказва, че в резултат на удара кракът веднага му се подул, като той спокойно приел случилото се, но съпругата му била силно изплашена. На мястото имало очевидци, които сигнализирали органите на реда. Спомня си, че няколко дни след произшествието в дома му отишло семейство на ответника, който се извинил и предложил парично обезщетение. Свидетелят и съпругата му решили да не предприемат мерки срещу ответника, а впоследствие получили застрахователно обезщетение. Съдът кредитира показанията на свидетеля М., които са преки, непосредствени и съответстват на приобщения по делото доказателствен материал. Действително свидетелят се явява пострадал от ПТП, поради което неговите показания следва да бъдат ценени с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора. Въпреки това съдът намира, че показанията на свидетеля М. са обективни, доколкото са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства.

Съдът намира, че от представения по делото амбулаторен лист от ***** г. се установяват настъпилите травматични увреждания на пострадалото лице – свидетеля С. М., вследствие на което са му причинени неимуществени вреди. Поставената на пострадалия диагноза е травма на няколко *****, а като обективно състояние е установено трудно придвижване, наличие на голям оток на дясна подбедрица, съпроводен с напрегнатост и силна болка, както и оточна лява глезенна става, придружена с болка и намален обем на движения.

Съдът приема, че с оглед събрания по делото доказателствен материал може да се направи извод, че причинените травматични увреждания по свидетеля 4

М. са в причинна връзка с настъпилото ПТП, поради което несъмнено на същия са причинени неимуществени вреди.

По делото е представено споразумение, сключено на ***** г. между ищеца и пострадалия – свидетеля С. М., видно от което е постигнато съгласие застрахователното дружество да изплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 500 лева за претърпените от процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди. С преводно нареждане от ***** г. застрахователят е изплатил обезщетението на пострадалия.

В последното по делото съдебно заседание са представени доказателства за заплатена от ответника Й. В. по сметка на ищцовото дружество сума в размер на 831,15 лева.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ се явява основателен и доказан в своя размер, но с оглед направеното в хода на производството плащане на претендираните суми следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:

С оглед приетата основателност на исковата претенция, съдът намира, че право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. От ответната страна се претендира, че с направеното в хода на делото плащане на сумата в размер на 831,15 лева се покриват и деловодните разноски на ищеца.

Основният спор в тази насока е относно отговорността за разноските за възнаграждение на назначения на ответника особен представител. От материалите по делото се установява, че поради погрешно посочен в исковата молба адрес на ответника, на последния е назначен особен представител, за което ищецът е внесъл депозит за възнаграждение в размер на 600 лева.

Предвид извършените от особения представител процесуални действия настоящия съдебен състав намира, че на същия следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лева, което следва да бъде изплатено от внесения депозит, а за останалата част от сумата следва да се дадат указания на ищеца, че може да поиска възстановяването й след посочване на банкова сметка.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

5

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, срещу Й. Г. В., ЕГН: **********, осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.

3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лева, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение на С.

П. М. за причинени имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на ***** г. в гр. *****, причинено от ответника, който е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението, както и сумата в размер на 25 лева – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – ***** г. до окончателното изплащане, поради осъществено плащане в хода на производството по делото.

УКАЗВА на ищеца ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, че може да подаде молба за възстановяване на останалата част от внесения депозит за възнаграждение за особен представител на ответника след посочване на банкова сметка.

Да се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. М. Н. за сумата от 300 лева.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6