Решение № 198 от 30.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. М., 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500529 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба на ,,М.“ ООД, с ЕИК от ТРРЮЛНЦ ***, гр. М., чрез пълном., адв. Л. К. А., МАК, срещу Решение № 564/07.11.2025 год., по гр.д. № 3316/2024 год. по описа на РС М..

С посоченото решение съдът е ОСЪДИЛ ,,М.“ ООД ДА ЗАПЛАТИ на З.

В. З., ЕГН **********, от град М., област М., ЖК „М.”, блок **, вх. „*“ ет. *, ап. *, следните суми:

- 402.00 лв. неизплатено отработено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.12.2024 г. до окончателното изплащане и лихва за забава върху тази сума в размер на 14.92 лв. за периода 26.09.2024 г. до 31.12.2024 година,

- 464.22 лв. неизплатено обезщетение при командировка в чужбина за времето от 10.08.2024 година до 14.08.2024 година на основание чл. 215 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.12.2024 г. до окончателното изплащане и лихва за забава върху тази сума в размер на 23.90 лв. за периода 19.08.2024 г. до 31.12.2024 г.

- 1 040.64 лв. чиста сума за получаване, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, за 28 работни дни, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.12.2024 г. до окончателното изплащане и лихва за забава върху тази сума в размер на 38.62 лв. за периода 26.09.2024 г. до 31.12.2024 година;

1

- 1 200.00 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение.

Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН предявения от ,,М.“ ООД, с ЕИК от ТРРЮЛНЦ ***, със седалище и адрес на управление град М., община М., област М., п.к. ***, улица „Й.“ № ***, представлявано от управителя И.Б.В., срещу З. В. З., ЕГН **********, от град М., област М., ЖК „М.”, блок **, вх.

„*“ ет. *, ап. * ИСК с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: чл. 203, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74 от ЗЗД, да заплати на ,,М.“ ООД, с ЕИК от ТРРЮЛНЦ ***, със седалище и адрес на управление град М., сумата от 1 510.82 лв., представляващи нанесена вреда на работодателя по повод изпълнение на служебните му задължения, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението се обжалва изцяло като неправилно.

Твърди се, че решението е постановено в противоречие със закона и събраните доказателства. Твърди се допуснато процесуално нарушение от съда при определяне периода на присъдената лихва върху уважените искове.

Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение като постановено при съществени процесуални нарушения и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Алтернативно – да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и да бъде постановено ново, с което предявените първоначални искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а насрещният иск да бъде уважен изцяло.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна З. В. З., ЕГН **********, от град М., чрез пълном., адв. К. И. А.-Г., МАК.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение – правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло и да бъдат присъдени разноски.

При въззивното разглеждане на делото не са събирани нови доказателства.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят М. ООД се представлява от адв. Л. А., МАК, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемият З. В. З. се представлява от адв. К.А., МАК. Оспорва жалбата. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната/насрещната въззивна жалба доводи.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове по чл. 128, т. 2, чл. 215 КТ и 224, ал. 1 КТ.

2

В исковата молба ищецът З. В. З. твърди, че между него и ответника М. ООД, е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 035/31.05.2021 г., по което ответникът е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози“. Уговорено било месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева за времето от 01.06.2021 год. до 01.04.2022 год., 710 лева за периода 01.04.2022 – 01.01.2023 год., 780 лева за периода 01.01.2023 – 01.01.2024 год. и 933 лева за периода 01.01.2024 – 17.08.2024 год.

Ищецът изпълнявал международни превози, като за времето от 01.06.2021 до м. Юли, 2024 год. включително са му били начислявани и заплащани своевременно дължимите месечни трудови възнаграждения и обезщетения за командировка в чужбина.

За извършените превози през м. Август, 202 год., до прекратяването на ТПО не са били изплатени нито трудовото възнаграждение за отработеното време, нито дължимите суми за командировки в чужбина.

Затова на 10.09.2024 год. била връчена на ответника покана за доброволно изпълнение в предоставен 5-дневен срок, но плащане не последвало.

Моли съда (след прието изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК) да постанови решение, с което да осъди да заплати на ищеца:

- 402,00 лева – неизплатено отработено трудово възнаграждение за периода 0.08.-17.08.2024 год., както и 14,92 лева – лихва за забава върху тази сума от датата на изпадане в забава до предявяването на иска (31.12.2024 год.);

- 464,22 лева – неизплатено обезщетение при командировка в чужбина за периода 10.08.2024 – 14.08.2024 год., както и 23,90 лева – лихва за забава от датата на изпадане в забава до предявяването на иска;

- 1040,64 лева – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 01.06.2021 – 17.08.2024 год., както и 38,62 лева – лихва за забава от датата на изпадане в забава до предявяването не иска.

Претендира се и законната лихва върху главниците от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. ООД, чрез пълном., адв. Л. А., МАК.

Ответникът признава, че страните са били в трудови правоотношения, прекратени със заповед на работодателя от 15.08.2024 год., считано от 17.08.2024 год. по желание на ищеца, но оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че през м. Август, 2024 год. ищецът е бил на работа 12 дни, включващи и времето на ползван платен годишен отпуск – на 07, 15, и 16 август. Съответно, дължимото се на ищеца възнаграждение е 495,60 лева, а не както се твърди 733 лева.

Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за командировка в чужбина за периода 10-14.08.2024 год. За този период ищецът е бил командирован със Заповед за командировка № 1135/10.08.2024 год. по 3 маршрута Р. България – Р. Словакия и обратно, за което са нормативно предвидени командировъчни в размер на 50 евро дневно, или общо 200 евро.

Левовата равностойност на тази сума е 391,17 лева, а не както се претендира 887 лева.

След приключване на курса, работникът бил съставил опис на документите за извършени разходи, в който били включени 87 лева за пътни такси и паркинг в страната и 72 евро – в чужбина. Налични останали 30 евро, които е възстановил на работодателя.

Оспорва и претенцията за обезщетение за неползван платен годишен отпуск като недоказана.

Предявява насрещен иск, приет за разглеждане с протоколно определение от 30.06.2025 год.

Твърди в исковата молба по насрещния иск, че след прекратяване на ТПО, на дружеството-работодател е бил връчен фиш № 8505147762 от АПИ, с който се установявало, че на 03.02.2022 год., с товарен автомобил, м. ХХХ с рег. № *** е било извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като на осн. чл.

187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството е наложена санкция в размер на 2500 лева, които са били заплатени от ответника на 19.08.2024 год. в законово намаления размер от 750 лева.

На посочената дата товарен автомобил, м. ХХХ с рег. № *** е бил управляван от ищеца З. З. съгл. Заповед за командировка № 27/30.01.2022 год. по маршрут през границата до Р. Словакия.

На 07.10.2024 год. на ответното дружество било връчено и Уведомление за неплатена пътна такса на територията на Р. Унгария.

Нарушението било извършено от т.а., м. ХХХ с рег. № *** на 25.05.2024 год., 09,55 часа – установено с камера. Определена е глоба в размер на 156 000 форинта с равностойност 389 евро. Глобата е платена същия ден от ответника.

На посочената т.а., м. ХХХ с рег. № *** е бил управляван от ищеца З.

З. съгл. Заповед за командировка № 965/25.05.2024 год. по маршрут през границата до Р. Словакия.

С така описаните действия ищецът З. З. е нанесъл вреда на работодателя в общ размер на 1510,82 лева., които се иска да бъде осъден да заплати, като прави и искане за прихващане.

В отговора си на насрещния иск първоначалният ищец З. З., чрез адв.