Решение № 7 от 16.01.2026, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Ямбол, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Я. П. С. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20252330200711 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Бозав“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от Г. В. – управител срещу Наказателно постановление № 37-119-24/02.06.2025 г. на Директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Стара Загора, с което на основание чл. 143, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 35, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

С жалбата изцяло се оспорва атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, като не се излагат конкретни доводи.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не взема становище по жалбата.

Съдът даде ход на делото в негово отсъствие, тъй като същият не е намерен на посочения от него адрес.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.09.2024 г. била извършена проверка от служители на РИОСВ-Стара Загора, съвместно със служители на ОД МВР-Ямбол в поземлен имот с идентификатор *** в землището на град Ямбол, отразена в Констативен протокол № 012821/19.09.2024 г.

1

Проверката била извършена във връзка с изпълнение на Решение № 13-ДО-397-07 от 25.04.2024 г. на Директора на РИОСВ-Стара Загора (изменено със Заповед № РД-08153/01.07.2024 г. на Директора на РИОСВ-Стара Загора) за отнемане на разрешение за извършване на дейности с отпадъци по чл. 35, ал. 1 от ЗУО на „Бозав“ ЕООД.

Заповед № РД-08-153/01.07.2024 г., издадена на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, изменя Решение № 13-ДО-397-07 от 25.04.2024 г. на Директора на РИОСВ-Стара Загора по отношение на срока, в който дружеството трябва да почисти съхраняваните количества отпадъци от съответните места. В горецитираната заповед било разпоредено съхраняваните количества отпадъци на Площадка № 1 с местоположение област Ямбол, община Ямбол, гр. Ямбол, ПИ № *** да бъдат предадени на лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО или комплексно разрешително за дейности с такива видове отпадъци в двумесечен срок от получаване и/ или запознаване със съдържанието на заповедта и писмено да бъде уведомена РИОСВ-Стара Загора.

За връчване на Решение № 13-ДО-397-07 от 25.04.2024 г. на Директора на РИОСВСтара Загора ведно със Заповедта за негово изменение (Заповед № РД-08-153/01.07.2024 г.) е било потърсено съдействие от ОД МВР — Ямбол. На 25.07.2024 г. с писмо на ОД МВР Ямбол до РИСОВ-Стара Загора (писмо с вх. № ПО-03-4043(1)/25.07.2024 г.) в инспекцията е била получена информация, че на 17.07.2024 г. Г. В. В. - управител на „Бозав“ ЕООД в телефонен разговор е запознат и му е разяснено съдържанието на Заповед № РД-08153/01.07.2024 г., в т.ч. срока, който се предоставя на дружеството за почистване на отпадъците от местата на съхранение. В същия телефонен разговор Г. В. В. заявил, че няма възможност да се яви в сградата на ОДМВР Ямбол и че отказва да получи заповедта.

На 19.09.2024 г. при извършеният обход и оглед от експерти на РИОСВ-Стара Загора и служители на ОД МВР-Ямбол на ПИ № *** с местонахождение: област Ямбол, община Ямбол, населено място гр. Ямбол, се установило, че имотът е неограден, необозначен, има свободен достъп до него и няма представители и служители на дружеството. Към момента на проверката все още се съхраняват излезли от употреба гуми, компоненти от разкомплектоване ИУМПС – седалки, пластмаси, дунапрени и др.

С оглед констатациите при проверката, свидетеля С. счела, че дружеството е нарушило чл. 143, ал.1, т.1, вр.чл. 35, ал.1, т.1 от ЗУО и предприела действия по съставяне на АУАН срещу жалбоподателя. Била изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение изх. № №КОС-06-5491(1)/08.11.2024 г. изпратена до ОД МВР-Ямбол с писмо изх. № ПО-03-12821(2)/08.11.2024 г. за съдействие за предявяване на нарушителя. На 26.11.2024 г. с писмо на ОД МВР Ямбол, вх. № ПО-03-12821(3)/26.11.2024 г.

РИОСВ-Стара Загора е уведомена, че на 15.11.2024 г. Г. В. В. - управител на „Бозав“ ЕООД в телефонен разговор е запознат и му е разяснено съдържанието на поканата за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, изх. № КОС-06-5491(1)/08.11.2024 г. В същия телефонен разговор В. е заявил, че отказва да получи поканата.

2

На 02.12.2024 г. свидетелят С. съставила на дружеството АУАН № 119 от същата дата за нарушение на чл. 143, ал.1, т.1, вр.чл. 35, ал.1, т.1. Впоследствие, на 02.06.2025 г., въз основа на АУАН и при идентични на отразените в него обстоятелства на нарушението срещу жалбоподателя било издадено и атакуваното наказателно постановление, като за нарушени разпоредби били посочени чл. 143, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО. НП било връчено на 14.08.2025 г. на управителя на дружеството.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя К.а, както и на приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

На първо място, при установяване на нарушението и налагане на наказанието е допуснато съществено нарушение на установените в чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН процесуални правила, които императивно изискват в АУАН и в НП да се посочи мястото на извършване на нарушението. В случая в АУАН и в НП е посочено, че на 19.09.2024 г. била извършена проверка от служители на РИОСВ-Стара Загора, съвместно със служители на ОД МВР-Ямбол в поземлен имот с идентификатор *** в землището на град Ямбол, а на следващо място е отразено, че нарушението било извършено на 18.09.2024 г. в гр. Ямбол, ПИ *** и било установено на 19.09.2024 г. с констативен протокол № 012821/19.09.2024 г. Мястото на извършването му не е посочено ясно и еднозначно и винаги води до незаконосъобразност. Недопустимо е наказаното лице само да извлича мястото на нарушението пък било и от представения към административната преписка констативен протокол.

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато друго съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че в акта и в наказателното постановление нарушението не е описано според изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение. Отделно от това словесното описание на нарушението в АУАН и НП не съответства на диспозицията на посочените нарушените правни норми по чл. 143, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО. Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗУО наказва се с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. ЕТ или ЮЛ, което извършва дейности по събиране, съхраняване, разкомплектоване, оползотворяване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и материали за тях на неразрешени за това места или площадки, неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 3 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I. Казано с други думи, изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение се изразява в „извършване на дейност по третиране на отпадъци“. В нормата на чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО пък е предвидено, че разрешение не се изисква за: дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба. В същото време, при описанието на изпълнителното деяние на вмененото нарушение, АНО е посочил, че жалбоподателят е извършвал дейност с отпадъци, като ги е „съхранявал“, след което следва кратко описание на откритите отпадъци. Понятията „съхраняване“ и „третиране на отпадъците“ имат своя легална дефиниция, дадена съответно в т. 42 и т. 44 на § 1 от ДР на ЗУО, като последното е съвършено различно като дейност в сравнение с първото. В този смисъл, като е вменил нарушение на чл. 143, ал.1, т.1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО, то в наказателното постановление АНО е следвало да посочи всички съставомерни признаци, изпълващи неговото съдържание от обективна страна, за да може жалбоподателят да научи съответните факти и да организира защита против тях. В посочените по-горе точки от допълнителната разпоредба е разписано, че „съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок не по дълъг от три години - при последващо предаване за оползотворяване и една година - при последващо предаване за обезвреждане, а „третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. В атакуваното наказателно постановление не са посочени факти, позволяващи налагане на извод, че такова действие – „третиране на отпадъци“ или „оползотворяване“ от жалбоподателя е осъществено. При това положение жалбоподателят първо е лишен от възможност да научи какво точно нарушение е извършил и второ - защо му е наложено наказание по реда на чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

Установеното според АНО „съхранение“ на отпадъци в конкретния казус не би могло да влече санкция по чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗУО именно заради вече цитираната разпоредба на чл.

35, ал. 2, т. 3 от ЗУО. Самото събиране и съхранение би могло да съставлява друго административно нарушение по закона и да влече друга санкция, но като не е квалифицирал нарушението съответно на установената фактология АНО е издал незаконосъобразно НП, което следва да се отмени.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 37-119-24/02.06.2025 г. на Директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Стара Загора, с което на „Бозав“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от Г.

В. В. – управител, на основание чл. 143, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 35, ал. 2, т.

3 от Закона за управление на отпадъците на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5