Определение № 1508 от 09.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1508 гр. София, 09.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501350 по описа за 2025 година констатира следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., ищец пред СГС, срещу определение № 8426 от 29. 04.2025 г. , постановено по гр.д.№ 4798 по описа за 2025 г. на СГС, ГО, I-26 състав, в частта, в която е оставено искането му за предоставяне на правна помощ без уважение и е прекратено производството по делото като недопустимо.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СГС, определение. Според жалбоподателя доказана е неообходимостта от предоставянето на правна помощ. Освен това първоинстанционният съд неправилно бил разбрал същността на предявения от него, иск. Счита, че първоинстанционния съд бил необективен.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено в обжалваната му част и делото да бъде върнато на СГС на честен съдия, който да разгледа спора, както и да му бъде предоставена правна помощ като му бъде назначен процесуален представител на основание ЗПП, който в действителност да ангажира защитата му.

По допустимостта на частната жалба:

1

За обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на 08.05.2025 г.

Частната жалба е подадена на 12.05. 2025 г./по пощата/; следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес на обжалване; постановеният от СГС съдебен акт подлежи на инстанционен контрол пред настоящата инстанция.

Ето защо частната жалбата е допустима.

По основателността на частната жалба:

С обжалваното определение СГС е приел, че предявеният иск е недопустим. Ищецът претендирал заплащане на обезщетение в размер на 20 млн.евро- неимуществени вреди от страна на ответниците АССГ и АССО, за които твърди да е претърпял поради отказа да бъде освободен от заплащане на държавна такса по дела, по които К. бил ищец. Констатирано е, че ищеца не бил обжалвал съдебните актове, постановени от визираните ответници в производство по чл.83, ал.2 ГПК, а с исковата молба претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди от тяхната незаконосъобразност.

Специалният ред за обезщетяване за вреди от съществено правонарушение на правото на ЕС не представлявало алтернативен ред за контрол на законосъобразността на съдебните актове.

Точно обратното, заявените от ищеца доводи в исковата молба следвало да бъдат разгледани в производството по инстанционен контрол. Исковата молба съдържала в обстоятелствената си част достатъчно релевирани за нарушени текстове на ХОПЕС и КЗПЧОС във връзка с чл.2в ЗОДОВ. Формалното посочване на разпоредбите, обаче, било негодно да обоснове предявения в производството иск. Нарушаването на цитираните разпоредби, дори такова да бъде установено, не осъществявало фактическия състав на иск по чл.2в от ЗОДОВ. Освен това отговорността на държавата за непредвидени в ЗОДОВ хипотези можела да бъде реализирана по общия ред за деликтната отговорност по чл.49 ЗЗД. В исковата молба били изложени такива факти, които не се нуждаели от конкретизация, но същите били ненадлежни- не можели да породят спорното материално право, което налагало извод за несъществуването на правото на иск или за неговото ненадлежно упражняване. Искането за предоставяне на правна помощ е прието за неоснователно по мотиви, че твърденията в исковата молба не обосновават 2 защитим легитимен интерес от производството, което налагало и неговото прекратяване. Искането по чл.83, ал.2 ГПК е уважено и ищецът е освободен от внасяне на държавна такса. /в последната цитирана част определението на СГС е влязло в сила/.

Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на ищеца, както и данните по делото, приема следното:

Производството по гр.д.№ 4798 по описа за 2025 г. на СГС, ГО, I-26 състав е образувано по „частна жалба“, която е била адресирана до Върховен административен съд, но препратена от ВКС на СГС с писмо от 25.04. 2024 г.

Видно от съдържанието на документа озаглавен „частна жалба“, същият има характер на искова молба. От страна на ищецът се твърди, че ответниците АССГ и АССО му били нанесли неимуществени вреди чрез отказа си от правосъдие; психологическо давление и тормоз, нарушаване на човешки права и правото на ЕС. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вредите се търпят от незаконосъобразен отказ да бъде освободен от държавна такса за защита правото му на достъп до правосъдие във връзка с негови жалби за подобряване на условията му на живот в затвора. Това определя като нарушение на чл.6 ЕКЗПИ. С действията на съдебните състави се подкопавало доверието му в съдебната система.

С исковата молба е поискано предоставяне на правна помощ чрез назначаването на адв. Р. Р., САК, за негов процесуален представител, както и назначаване на преводач от руски език.

Първоинстанционният съд не е оставял исковата молба без движение, а е постановил обжалвания в настоящето производство, съдебен акт.

Де факто в обжалваната си част, първоинстанционното определение по въпроса за редовността на исковата молба съдържа противоречиви мотививеднъж, че са изложени надлежни фактически и правни доводи, обуславящи правен интерес от така предявения иск и втори път, че това не е така.

Всъщност с обжалваното определение първоинстанционният съд, за да прекрати производството по делото, е приел, че исковата молба е явно неоснователна.

В конкретния случай, действително, исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127, т.т.4 и 5 ГПК- изложение на 3 обстоятелствата, на които се основава иска, както и не е формиран конкретен петитум по т.5 от същата разпоредба.

Следвало е първоинстанционният съд преди да се произнесе по недопустимостта на производството, да остави исковата молба без движение и да даде възможност в определен срок ищецът да отстрани тези нередовности.

Преди това, обаче, е следвало да допусне правна защита на ищеца като назначи за негов процесуален представител, посоченият адв. Р. Р., САК. От представените с исковата молба доказателства се установява наличие на предпоставките на чл.95 ГПК- ищецът няма имущество /притежаваните недвижими имоти са поставени в дял на бившата му съпруга В. В./, няма доходи /намира се в Централен софийски затвор/, както и е необходима правна помощ за отстраняване нередовноститте на исковата молба. С оглед изричното посочване на адв., който да го представлява, за процесуален представител ще бъде назначен адв. Р. Р., САК.

Преценка за допустимостта на иска, с който СГС е сезиран, действително, е необходимо да се направи, но едва след изтичане на срока за отстраняване недостатъците на исковата молба.

Налага се извод, че първоинстанционното определение е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено в обжалваната му част, а делото върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия, съобразно мотивите в настоящето определение.

Доколкото настоящата инстанция не може да задължи съдията, разглеждащ делото пред СГС, да се отведе от спора, то дали са налице предпоставките за това, АС-София не излага мотиви.

По искането за допускане на преводач от руски език, с обжалваното определение липсва произнасяне поради което в тази връзка липсва предмет на институционен контрол.

По разноските:

Жалбоподателят разноски не е правил и такива не му се присъждат.

Водим от горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 8426 от 29. 04.2025 г, постановено по гр.д.№ 4798 по описа за 2025 г. на СГС, ГО, I-26 състав, в частта, в която е оставено искането на Г. В. К. за предоставяне на правна помощ без уважение и е прекратено производството по делото като недопустимо, като неправилно.

Вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА ПОМОЩ н а Г. В. К. за извършване на процесуално представителство по гр.д.№ 4798 по описа за 2025 г. на СГС, ГО, I-26 състав.

НАЗНАЧАВА адв. Р. Р., САК, който да предостави правна помощ на Г.

В. К. по гр.д.№ 4798 по описа за 2025 г. на СГС, ГО, I-26 състав.

Определянето и заплащането на възнаграждение за оказаната от адвоката правна помощ следва да се извърши по реда на чл. 37 и сл. от ЗПП.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на процесуалните действия, съобразно указанията в настоящето определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящето определение да се изпрати на НБПП за отбелязване в съответните регистри.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5