Решение № 20360 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20360 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110141914 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

11.11.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Димитрина Николова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 41914/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Д.О.з.“ ЕАД срещу „ЗАД Д.Ж.з.“ АД, като се твърди, че на 23.12.2023 г. на ГКПП „К.“ било настъпило ПТП между автомобил „К.“ с рег. № ..., управляван от А. А., който при извършване на маневра за престрояване от дясна лента в съседна лява лента не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, при което ударил намиращия се в съседната лента автомобил „Ш.“ с рег. № ... управляван от Б.Б., в резултат на което на последния били нанесени щети от дясната му страна, а отделно от това ударил предния капак на автомобила, с което му нанесъл допълнителни щети.

Навежда доводи, че за инцидента бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 1

23.12.2023 г. Излага съображения, че за автомобил „Ш.“ с рег. № ... е била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ... с период на застрахователно покритие от 04.07.2023 г. до 03.07.2024 г. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на застрахователно покритие от 22.03.2023 г. до 21.03.2024 г, като във връзка с това при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ., като на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил - „п.с.“ ЕООД, била изплатена сумата от 1131,90 лева с преводно нареждане от 28.02.2024 г., а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Твърди, че с писмо с изх. № 0-92-3795/11.03.2024 г., получено от „ЗАД Д.Ж.з.“ АД на 12.03.2024 г., е предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски всичко в общ размер на 1146,90 лева, но ответникът признал и възстановил сумата от 709,04 лева, като раликата в размер на 437,86 лева не била погасена. Поддържа, че на основание чл.

86 ЗЗД ответникът дължи и лихва за забава върху непогасения остатък от 437,86 лева за периода от 12.04.2024 г. до 29.07.2025 г. в размер на 78,74 лева. Иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни по основание и по размер. Не оспорва настъпването на процесното ПТП, наличието на имуществена застраховка, сключена с ищцовото дружество, за автомобил „Ш.“ с рег. № ... и на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество, за автомобил „К.“ с рег.

№ ..., валидни към датата на произшествието, както и че по регресната претенция на ищеца ответникът е заплатил сумата от 709,04 лева. Излага твърдения, че щетите по предния капак на автомобил „Ш.“ не били настъпили при управление на автомобил „К.“, а след приключване на ПТП-то и същите били резултат от умишлени действия на водача, който след спиране на автомобила е слязъл от него и започнал да нанася удари с ръце по предния капак на застрахования при ищеца автомобил. Поддържа, че това поведение на водача на автомобил „К.“ представлява умишлено увреждане на чуждо имущество, което не попада в обхвата на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и няма причинно-следствена връзка между вредите по предния капак и самото ПТП. Излага доводи, че правото на регрес на ищеца възниква само за обезщетения, които е изплатил за вреди, покрити от застраховка „Гражданска отговорнос“, а претендираната сума от 437,86 лева била за вреди, които не били покрити от застраховката.

Поддържа, че единствено вредите по дясната страна на автомобил „Ш.“ били в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП, за които ищецът е заплатил обезщетение в размер на 709,04 лева, която сума встщност била възстановена от ответника преди завеждане на делото. Оспорва и иска за мораторна лихва. Инвокира доводи, че поради неоснователност на претенцията за главницата, следвало да се отхвърли и претенцията за мораторна лихва, тъй като последната била акцесорна. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно 2 обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че: 1) на 23.12.2023 г. на ГКПП „К.“ било настъпило ПТП между автомобил „К.“ с рег. № ..., управляван от А. А., и автомобил „Ш.“ с рег. № ... управляван от Б.Б.; 2) че към датата на ПТП-то за лек автомобил „Ш.“ с рег. № ... имало валиден договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ... с период на застрахователно покритие от 04.07.2023 г. до 03.07.2024 г., сключен с ищеца; 3) че във връзка с настъпило ПТП-то при ищеца е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ., по която на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1131,90 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) че към момента на настъпването на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач, управляващ автомобил „К.“ с рег. № ..., е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица с период на застрахователно покритие от 22.03.2023 г. до 21.03.2024 г.; 5) че с писмо с изх. № 0-92-3795/11.03.2024 г., получено от „ЗАД Д.Ж.з.“ АД на 12.03.2024 г., ищецът е предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски всичко в общ размер на 1146,90 лева и ответникът възстановил сумата от 709,04 лева.

Обявените за безспорни обстоятелства между страните се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Представен е двустранен констативен протокол от 23.12.2023 г., като в същият описан следният механизъм на ПТП-то: на 23.12.2023 г. на ГКПП „К.“, около 04:30 ч., МПС „Ф.К.“, рег. № ., се движи в района на ГКПП-то, като водачът предприема маневра за престрояване в ляво, при което настъпва удар с намиращият се от лявата му страна лек автомобил „Ш. Е.“, рег. № ., като пасажерите от МПС „Ф.К.“, рег. № . били излезли след автомобила и били нанесли удари по предния капак и страничното огледало на лек автомобил „Ш. Е.“, рег. № ..

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на 3 оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая между страните механизма на ПТП-то и причинените в следствие на това вреди са спорни, доколкото е налице наведено възражение за компенсация на вини (т. нар. съпричиняване), вкл. с оглед нанасянето на твърдените процесни удари по предния капак.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. А. А..

От казаното от свидетеля се установява, че през декември 2023 г. помни за инцидент случил се на К. в посока Сърбия. Свидетелства, че автомобилите били наред и се сблъскали, но не бил разбрал кой е виновен. Сочи, че по това време бил в автомобила със семейството си. Уточнява, че с другия водач били потеглили заедно и се били скарали заради ред.

Изяснява, че автомобилът бил одраскан с огледалото на другия автомобил, след като той самият слязъл и се скарал с другия водач и удари с ръка по преденият му капак, но след като видял, че бил по-възрастен спрял. След това си бил тръгнал, а другият водач се бил обадил на полицията, като те дошли след него и го върнали. След това направили протокол. При предявяване на протокола находящ се на лист 7 в кориците на делото сочи, че подписът до б.

„Б“ е положен от него.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. А. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидтелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелят да описва някои детайли според собствените си субективни представи, доколкото е пряк участник ПТП-то. В тази насока трябва да се посочи и факта, че наличието на осъдителна присъда по отношение на свидетеля не може изначално да дискредитира казаното от последния. Това е само индиция, за да съда да подходи със завишена доза критичност при преценката на свидетелските показания на този свидетел. От чисто формална страна свидетелят сам сочи, че е осъждан и то в държава различна от Република България за деяние, което принципно няма отношение към престъпленията против правосъдието. На следващо място по делото няма никакви данни, че предходното осъждане на свидетеля за друго деяние изобщо засяга възприетото и казаното от него. Напротив, самият свидетел последователно и логично според субективните си възприятия дава показания, които са в синхрон с останалите събрани по делото доказателства и твърденията на страните. Тоест, няма индиция, че факта на осъждането по някакъв начин е повлиял на свидетеля, за да последният да дава в настоящото производство достоверни показания.