Определение № 511 от 19.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. Бургас, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500170 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Х. Д.,С. Х. И. и Т. И. Н.,подадена чрез пълномощника им адв.Тасков против Определение №6626 от 26.11.2025г.постановено по гр.д.№8129/2024г.по описа на БРС,с което районният съд е прекратил като недопустимо производството по гр.д.

№8129/2024г.по описа на БРС.

Частната жалба е допустима,подадена е лица,разполагащи с правен интерес от обжалване на определението- ищци по делото,в законоустановения срок.Внесена е държавната такса за обжалването.

Препис от частната жалба е връчен на ответника К. П. Д.,който е подал писмен отговор в законоустановения срок с изразено становище за неоснователността на жалбата.

По основателността на частната жалба БОС намери следното:

Ищците Г. Х. Д.,С. Х. И. и Т. И. Н. са предявили срещу ответника К. П. Д. отрицателен установителен иск за собственост,с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с площ от 836 кв.м., за който е отреден имот с идентификатор ***, находящ се в м. Ново селище, с. Атия, с предназначение на територията земеделска, както и да бъде отменен нотариалният акт, с който ответникът е признат за собственик на имота по давност.

В исковата молба се твърди,че с протоколно решение №2865 от 10.03.1993г. на ПК Созопол на ищците им е било признато правото на собственост като наследници на Д. Х. К. върху земеделски земи общо 49.70 дка,за възстановяване с план за земеразделяне. Два от имотите с площ 3 дка и 2 дка,находящи се в местността „Ачмите“,землището на гр.Черноморец се оказало,че попадат в зона на на ползвателски имоти по §4 ЗСПЗЗ,а местността понастоящем е преименувана в местност „Ново селище“,землището на с.Атия.Според ищците с протоколното решение от 1993г.

ПК-Созопол е признала правото им на собственост,но реалното възстановяване в граници на конкретни имоти е следвало да се извърши със заповед за кмета на Созопол по реда на §4к, ал.7 ЗСПЗЗ,предвид измененията на ЗСПЗЗ и новия §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ/ДВ бр.98/1997г.,изм.ДВ бр.68/1999г./,тъй като е било установено,че имотите попадат в зона за земеделско ползване.

Ищците твърдят,че имотите в м.“Ново селище“,с.Атия били обособени по плана на 1 новообразуваните имоти като имот № 329 и имот № 321 в м. „Ново селище“. Ответникът обаче се снабдил през 2024г. с нотариален акт за собственост по давностно владение на имот, попадащ върху части от посочените новообразувани имоти. Той подал и жалба против плана на новообразуваните имоти, легитимирайки се като собственик с нотариалния акт,която жалба пречи на реалната реституция на имотите, които според плана на новообразуваните имоти са отредени за възстановяване на ищците.

Ищците оспорват правото на собственост на ответника върху имота,за който се е снабдил с нотариален акт и заявяват, че той не е могъл да го придобие по давност, понеже имотът попада в зона по §4 ЗСПЗЗ и е бил даден на ползватели, които не са владелци,а освен това владението не е манифестирано по отношение на ищците. Заявено е твърдение,че до завършване на реституционната процедура имотът се счита държавна собственост и не е могъл да се придобие по давност заради забраната в ЗС,поради което дори и ответникът да е упражнявал владение, това владение не може да се противопостави на ищците, според чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. Давност върху подлежащи за възстановяване земеделски имоти може да тече само след като собствеността върху имота е била възстановена.

В писмения отговор ответникът оспорва допустимостта на иска,като заявява,че ищците не разполагат с правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу него,тъй като не са заявили да имат интерес и да черпят изгодни правни последици за себе си от липсата на даден факт,състояние или положение,а в исковата молба не е заявено и искане да бъде установен от съда фактът,че именно те са собственици на процесния имот. Счита,че не е допустимо със силата на присъдено нещо да се отрича правото на собственост на ответника,тъй като целта на установителния иск е постигане на правна сигурност,а това в случая не се установява.

За да достигне до извода,че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищците,районният съд е обсъдил обстойно и задълбочено утвърдената съдебна практика относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост,в това число и задължителната,обективирана в ТР №8/2012г.на ОСГТК на ВКС.

Всички теоретични правни съждения на БРС по въпроса за допустимостта и правния интерес за ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск са принципно правилни и се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

За да достигне до крайния си извод,че ищците не са доказали правния си интерес,поради което производството се явява недопустимо,районният съд е приел,че ищците не са доказали,че имат възможност да придобият имота по реституция,тъй като от представеното от тях протоколно решение №2865 от 10.03.1993г. на ПК Созопол се установява,че на наследниците на Д. Т. К. е било признато правото на собственост върху земеделски земи,които са били възстановени със същото решение на основание чл.18 ж ал.2 ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне.Посочил е,че това не е решение ,с което правото на собственост се възстановява при условията на §4-4л ЗСПЗЗ в зони на ползвателски имоти. БРС е съобразил,че към 1993г.не е имало възможност за възстановяване на собствеността при условията на §4 ЗСПЗЗ,тъй като измененията на закона в тази насока са от 1997г.,но независимо от това в полза на ищците е следвало да се издаде решение за признаване на правото им да възстановят собствеността си върху позвателски земи,т.е.решение по чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ,за което не е имало пречки,но няма данни по делото да е било издавано. Приел е,че тъй като ищците нямат такова решение на ПК-Созопол,то дори и да се отрекат правата на ответника върху процесния имот,не биха могли да станат валидно собственици на земята.Изложил е становище,че административното производство по обжалването на ПНИ не обосновава правния интерес на ищците,като същото е било спряно неоснователно до приключване на настоящия спор за собственост,с оглед възможността за изменение на ПНИ при непълноти и грешки.Обстоятелството,че в ПНИ имотите са записани на ищците също не обосновава правния им интерес,защото записването в регистъра на плана не може да създаде за тях права,след като нямат решение на ПК за възстановяване в зона на ползвателски имоти.

Въззивният съд не споделя становището на БРС,като намира,че същото не е обосновано от доказателствата по делото.

2

Видно от съдържанието на протоколно решение №2865 от 10.03.1993г. на ПК Созопол е,че по заявление № 2865 от 20.04.1991г.на наследниците на Д. Х. К. е било признато правото на собственост върху земеделски земи,между които и две ниви с площ 3 дка и 2 дка в м.“Ачмите“,като ПК е определила,че възстановяването ще се извърши на основание чл.18 ж ал.2 ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне.

Правилно е посочил БРС,че към 1993г. не е имало възможност за възстановяване на собствеността при условията на §4 ЗСПЗЗ,тъй като измененията на закона в тази насока са от 1997г.,както и че след измененията на ЗСПЗЗ през 1997г.в полза на ищците би следвало да има издадено решение на ПК за признаване на правото им да възстановят собствеността си върху заявените имоти в зоните за земеделско ползване по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ,а такова решение не е представено по делото.

От представената по делото преписка по заявление № 2865/1992г.на ПК-Созопол се установява,че в нея липсват постановените решения. На л.99 от делото,като част от преписката е приложен документ наименуван „данни от Решение по чл.18ж ал.2 от ППЗСПЗЗ –протокол №2865 от 10.03.1993г.,т.е.по представеното от ищците протоколно решение, от който е видно,че са описани размери земя в декари –общо 46.150 дка,между които и 2 ниви в м.Ачмите.Общата площ на възстановените имоти,посочена в документа „данни...“ не съответства на площта,посочена в представеното протоколно решение,където тя е 49.700 дка и има посочени 3 ниви в м.Ачмите.

Към преписката е приложен и документ „данни по решение по чл.18 ж ал.2 ППЗСПЗЗ по друга преписка с вх.№2616/1992г.и друг заявител- Д. А. Х.,която е неотносима към спора и липсва връзка с преписката по заявление №2865/1992г.по което са признати права на ищците.

За да се приеме,че реституцията на заявените и признати за възстановяване земеделски земи по преписката на ищците е приключила с възстановяване по чл.18ж ал.2 ППЗСПЗЗ,с план за земеразделяне е необходимо да се установи,че в нея се съдържа и решение на ПК,в което имотите да са индивидуализирани с площ,граници,категория и местност,както и с номера по влязъл в сила план за земеразделяне,а впоследствие и да има протокол за въвод във владение на възстановените имоти. Данни за приключване на реституцията на земеделските земи по преписката на ищците чрез възстановяване на конкретни имоти с план за земеразделяне обаче няма.

В преписката,представена по делото, се съдържа само един протокол за въвод във владение на имоти № 2865 от 11.10.1999г./л.87/,в който се посочва,че имотите са описани в Решение №2600 от 29.06.1999г. по чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ,както и че на заявителката са предоставени заверени скици на възстановените имоти,чиито номера са посочени в протокола. Решението на ПК-Созопол от 1999г.,цитирано в протокола за въвод във владение липсва в преписката по заявлението,няма и извлечение „данни по решение...“,каквито „данни“ са приложени за други решения,в това число и за неотносими към преписката на ищците.

През 1999г. по искане на заявителката по преписката на ищците- Ж. З. е било постановено и друго решение на ПК-Созопол по чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ относно признато право на собственост върху нива от 2 дка в м.“Главакьой“ съгласно Протокол № 2865/28.08.1998г.в землището на с.Равадиново.

От заключението на приетата по делото СТЕ се установява,че има план на имотите в м.Ачмите от 1934г.,по който единия от имотите на ищците вещото лице е идентифицирало като имот №59,който попада в землището на с.Атия,м.Ново селище,а понастоящем попада изцяло в границите на зона на ползвателски земи по смисъла на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За тази зона,съобразно действащите в момента законови разпоредби със Заповед №РД-09-20 от 29.05.2024г.на Областния управител на област Бургас е одобрен план на новообразуваните имоти.

Вещото лице е дало заключение,че за ищците според ПНИ са обособени за възстановяване признатите им за възстановяване два новообразувани ПИ с № 62.321 и 62.329. Част от ПИ с идентификатор № ***, в м. Ново селище, село Атия по КККР,за който ответникът се легитимира като собственик с нотариален акт № 105/02.05.2024г., том I, рег. № 2162, дело № 103/2024г. попада върху новообразувания ПИ с № 62.321 по ПНИ – с площ 208.2 кв.м.

Налице са данни, че К. П. Д. е подал жалба срещу одобрения със заповед № РД-0920/29.05.2024г. на областния управител план на новообразуваните имоти и регистъра към него на 3 земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за местност Ново селище, с. Атия. Жалбата касае поземлен имот с идентификатор ***. Заявил е, че имотът е негова собственост и го е придобил по давност За да може да се направи категоричен и безпротиворечив извод,че правото на собственост на ищците върху процесните два имота в м.Ачмите е било възстановено с план за земеразделяне,както е приел БРС и в тази връзка,че не се установява висящо реституционно производство по ЗСПЗЗ досежно процесния имот,е необходимо от преписката на ПК-Созопол и всички доказателства по делото да се установява безпротиворечиво и ясно,че реституцията на земеделските земи,собственост на ищците е приключила с влязло в сила решение на ПК,в това число и че възстановяването с план за земеразделяне е било извършено и приключило и за имотите в м.Ачмите.