Решение № 75 от 12.03.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. *, *2.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440*00033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.*78, ал.*, т.3 ЗМВР, вр. с чл.*87 ЗМВР и чл.86, ал.* ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от С. И. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес град *, с предявени осъдителни искове срещу *, по които претендира ответникът да му заплати: *) 3000,00 лв. - неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 0*.**.2022г. до 3*.*2.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда — 08.0*.2025г. до окончателното й изплащане; 2) 300,00 лева - обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като началната дата за изчисляване е 0*.*2.2022г. до деня преди датата на предявяване на иска в съда - 07.0*.2025г.

В с.з. по искане на ищеца съдът допусна изменение размера на 1 исковете по реда на чл.2*4 ал.* ГПК, съгласно което искът по чл.*78, ал.*, т.3 ЗМВР, вр. с чл.*87 ЗМВР се счита предявен за сумата *948,58лв., а искът за мораторна лихва- за сумата 25*,**лв.

Ищецът твърди, че работи по служебно правоотношение по ЗМВР при Р* на длъжност „старши полицай" в 0* група Охрана на държавната граница.

Излага, че изпълнява служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от *2 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като полага и нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа. За времето от 0*.**.2022г. до 3*.*2.2024г. положил общо 2000 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент *,*43 възлиза на 2286 часа дневен труд. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 286 часа положен труд, който твърди, че не му е заплатен.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.*76 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.*78 ал.* т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Излага следното: нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.*87 ал.* от ЗМВР. Разпоредбата на чл.*87 ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, *2- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5 от същата разпоредба в редакцията й, обн. в ДВ бр. 8*/20*6г., действаща за част от процесния период, (сега ал.7 на чд.*87) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период като извънредния труд според ал.6 в редакцията й обн. в ДВ бр.8*/20*6г. (сега ал.7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че според чл.*87, ал.9 ЗМВР редът за 2 организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Сочи се, че по време на процесния период са действали Наредба № 8*2*з-*353/*5.*2.2020г., в сила от 0*.0*.202*г. и Наредба № 8*2*з922/22.07.2022г„ обн. в ДВ бр.60/29.07.2022г., в сила от 29.07.2022г. и действаща към момента, издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Преди това са действали Наредба № 8*2*з-776/29.07.20*6г„ обн. в ДВ, бр.60/02.08.20*6г„ в сила от 02.08.20*6г., Наредба № 8*2*з-592/25.05.20*5г., обн. в ДВ бр.40/02.06.20*5г. в сила от 0*.04.20*5г. до 29.07.20*6г. и Наредба № 8*2*з-407/**.08.20*4г., обн. в ДВ, бр. 69/*9.08.20*4г., в сила от *9.08.20*4г. до 02.06.20*5г. Ищецът счита, че текстовете на чл.3, ал.3 от посочените по-горе наредби от 20*6, 20*5 и 20*4г. са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Същото е предвидено и в наредбите от 2020г.

Твърди, че в разпоредбата на чл. 3*, ал.2 от Наредба № 8*2*з407/**.08.20*4г е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,*43, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Счита, че в последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава изрично норма липсва.

Намира, че липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Излага, че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за 3 структурата и организацията на работната заплата, в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи, че при наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в МВР по чл.*42 ал.* т.* от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл.*79,ал.* от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, както и препращането на чл.*88, ал.2 от ЗМВР към КТ, следва субсидиарно да се приложи КТ, и по-специално чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. че е приложим коефициент *,*43.

Ето защо според ищеца основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент *,*43 след отмяната на Наредба № 8*2*з407 от ** август 20*4 г. е нормата на субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2. По изложените причини счита, че положеният от него нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент *,*43 за претендирания период.

Намира, че лишаването му от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.* от ЗДСл и чл,26* от КТ. Според ищеца предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25лв./*,00лв. на час нощен труд нито има характера на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд.

Излага, че изменението на разпоредбата на чл.*87, ал.* и 4 от ЗМВР, 4 обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от **.07.2020г., с което е предвидено по ал.*, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че според ал.4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент *, а не с коефициент *,*43, както е по КТ и по ЗДСл, неравенството в третирането на държавните служители в МВР по чл.*42 ал.* т.*, полагащи нощен труд, е закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните: права на Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл.*79 ал.* ЗМВР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение и с разпоредбата на чл.*88 ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Счита, че по този начин посочените служители в МВР, полагащи нощен труд се поставят в неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл., полагащи нощен труд. Според ищеца както е посочено в Решението на СЕС по дело С- 262/2020, обяснението за липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни в специалния закон със съображения от икономически и правен порядък не могат да се приемат като аргументи и не могат да представляват цел от общ интерес. Счита, че след като преди отмяната на Наредба № 8*2*-407/**.08.20*4г. тези служители са били еднакво третирани с останалите държавни служители, полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в ЗДСл. и с тези, работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие със законодателното изменение на чл.*87 от ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане, държавните служители по чл.*42 ал.* т.* от ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в третирането им с обективен и разумен критерий, като се приема, че бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий, то разпоредбите на чл.*87, ал.* и ал.4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в третирането на определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите в сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно положение, са несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като вземе 5 предвид не само текста, но и контекста и целта на съответните разпоредби от правото на съюза, както и цялостното вътрешно право, уреждащо трудовите и служебните правоотношения, респективно чл.*79 ал.* и чл.*88 ал.2 от ЗМВР.

Ищецът счита, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положен труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. Намира, че на основание чл. 84, ал. * ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение - първо число на месеца, следващ отчетния.

От ответника Регионална дирекция “*” - * при МВР е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.*3* ГПК, с който исковете се оспорват изцяло като неоснователни. Излагат се доводи, че ищецът неправилно тълкува нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители по ЗМВР, като не отчита последните изменения на ЗМВР за процесния период.