Определение № 20707 от 04.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20707 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110110516 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Т. Х. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“.

Ищецът твърди, че на 19.06.2025г., около 11:00ч., претърпял ПТП на автомагистрала „Люлин“ в района на тунел „Мало Бучино“, посока гр. Перник, чрез попадане в дълбока, необезопасена и неосветена дупка, намираща се в дясното пътно платно на тунела. В резултат от удара управляваното от него МПС „Лада 21113, комби, с рег. № *** получил увреждания, изразяващи се в изтриване на задна дясна гума, изкривяване на джанта, счупване на задни амортисьори, като десният пробил купето на автомобила и същият станал напълно негоден за движение и се наложило да бъде транспортиран с репатрак. Мястото било посетено от органите на МВР, като бил съставен протокол за ПТП. Посочва, че претърпените вреди се изразяват в разходи за ремонт съгласно ремонтна карта от 25.07.2025г. на стойност 813,97лв. и разходи за пътна помощ съгласно фактура № 47/19.06.2025г. на стойност 150лв. или общо 963,97лв. или 492,87 евро. Счита, че причина за произшествието е лошото състояние на пътната настилка, наличието на дупка, която не е сигнализирана и обезопасена, за което отговаря ответникът, тъй като трасето е част от републиканската пътна мрежа, поддържана от АПИ.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 492,87 евро, ведно със законната лихва от 19.06.2025г. до окончателното плащане и сторените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Счита, че протоколът за ПТП не отговаря на изискванията, като не е съставен и снимков материал. Изтъква, че по МПС е налице силна корозия, което е причина за навлизане на окачването в купето на МПС. Посочва, че водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което е допринесъл за настъпване на събитието.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже 1 настъпване на твърдяното събитие на сочените място и време и по посочения начин, от което са произлезли сочените вреди; стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил в състоянието от преди увреждането към датата на събитието; направата на разходи за репaтриране на автомобила; настъпването на вредоносното събитие /преминаване на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност на платното/ да е станало в резултат от противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на работа по поддържане на пътя, като именно ответникът има задължение да го стопанисва и поддържа в изправно състояние, който път е част от републиканската пътна мрежа; пряка причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и претърпените вреди. При доказване на обективните елементи на състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, субективният елемент – вината на делинквента, се предполага, като в тежест на ответника е да обори тази презумпция.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, от които произтичат възраженията му, включително, че техни служители са поддържали пътя в изправност и без неравности, както и че водачът на автомобила с поведението си е допринесъл за настъпване на увреждането, като същият не сочи доказателства за тези обстоятелства.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е конкретизирано.

Съдът намира, че за изясняване на релевантни за спора обстоятелства, изискващи специални знания, следва да допусне служебно съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК съдебна авто-техническа експертиза, която да отговори на поставени задачи.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.2026г. от 09:35ч., за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебна авто-техническа експертиза, която да отговори на следните задачи: Какви увреждания се установява да са настъпили по процесния автомобил и могат ли да настъпят по описания механизъм? Намират ли се същите в причинно-следствена връзка с навлизане в дупка на платното за движение? Необходимо ли е било репатриране на автомобила с пътна помощ?

Отговарят ли заплатените суми за ремонт и пътна помощ на средните пазарни цени към датата на събитието?

НАЗНАЧАВА за вещо лице Йордан Йорданов.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 200 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.

2

УКАЗВА на страната, че ако не внесе определения депозит, съдът ще приеме, че възпрепятства събирането на допуснати доказателства и може да приложи последиците по чл. 161 ГПК или да го осъди по чл. 77 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника искане по чл. 190 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3