Определение № 193 от 23.02.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. Перник, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500059 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с рег. № 1118/15.01.2026 г., подадена от “УИЗ ЕЪР Унгария” Лтд 4, със седалище и адрес на управление: ул. “Лехнер Йодьон” № 6, Н-1095 Будапеща, Унгария, чрез адв. К. И. против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4563/30.10.2025 г. на Районен съд – Перник, издадена по ч. гр. дело № 6416 по описа на РС – Перник за 2025 г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 200 лева.

Жалбоподателят навежда оплаквания за прекомерност на размера на присъденото в полза на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение и отправя искане същото да бъде намалено до сумата от 200 лева. Обръща внимание на даденото тълкуване от СЕС по дело С-438/22, че посочените в Наредба 1/2004 г. размери могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнагражденията, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че адвокатското възнаграждение в случая е присъдено в заповедно производство с нисък материален интерес, което не се характеризира с фактическа и правна сложност. Моли за уважаване на частната жалба и присъждане на разноските за въззивното частно производство за заплатена държавна такса.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „ТравълРефънд АпС“, чрез адв.

В. И., с който се изразява становище, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение е съобразен с материалния интерес на делото и е в минимален размер. Сочи се, че заявителят е извършил множество действия във връзка със спорното правоотношение, като е селектирал голям брой документи, изчислил е размера на обезщетението, дължимата лихва за забава, подготвил е договор за правна защита и съдействие, както и четири броя покани за доброволно изпълнение, съдействал е за изпращането им, водил е кореспонденция на чужд език с длъжника.

1

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидения в закона срок.

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от ТравълРефънд АпС“, чрез адв. В. И., за заплащане на сумата от 488,96 лв., представляваща вземане произтичащо от сключен договор за въздушен превоз; мораторна лихва за периода от 02.01.2024 г. до 25.10.2025 г. в размер на 118,73 лв., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на 21,25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. РС-Перник е издал заповед за изпълнение № 4563/30.10.2025 г. за така заявените суми.

Частната жалба на „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд. е насочена срещу претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв.. Обжалва се заповедта в частта за разноските за сумата над 200 лв., дължима от длъжника.

Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В конкретната хипотеза при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на половината от претендираните със заявлението суми се установява, че минималният размер на адвокатското възнаграждение в производството е 400 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която наредба съдът съобразява само като ориентир.

Според практиката на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 национална правна уредба като тази по чл. 78, ал.5 ГПК, съгласно която не може да се договаря по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, съответно съдът не може да присъди по-нисък размер от този по наредба, приета от професионална организация на адвокатите, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Въз основа на това е изведено, че преценката на националния съд за размера на възнаграждението следва да е според правната и фактическа сложност на делото, без съдът да е ограничен от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Процесното производство не разкрива висока фактическа и правна сложност. Касае се за заповедно производство по чл. 410 ГПК, в рамките на което не се провежда доказване на заявените претенции, не се провеждат съдебни заседания, а заповедта се издава въз основа на наведените от заявителя твърдения. Висока сложност не се разкрива и от предмета на делото. Претендира се обезщетение във връзка с отменен полет, по който въпрос е налице подробна правна уредба - Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на ЕП и Съвета, като съдебната практика на съдилищата е константна и безпротиворечива. С оглед изложеното, и предвид ниския материален интерес на делото от 607, 69 лв., настоящият съдебен състав намира, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева е прекомерен и не кореспондира на фактическата и правната сложност на развилото се производство, като същият следва да бъде намален до размера от 100 евро.

По отношение на искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени разноски за въззивното частно производство за заплатена държавна такса в размер на 7,67 евро (15,00 2 лева) съдът намира следното: настоящото производство е частно, по обжалване на определение, с което съдът се е произнесъл по дължимост на разноските, а не същинско второинстанционно производство, по което да се разглежда самият правен спор, поради което не следва да се дължат нови разноски на страните с оглед изхода на спора. Това производство има несамостоятелен характер, каквото е например и производството по чл.

248 ГПК. Настоящият състав се солидализира с практиката на ВКС /Определение № 493/26.10.2016 г. по гр.д. №4088/2016 г. на 4-то гр.отд. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч.гр.д. 5089/2015 г. на 3-то гр.отд. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч.гр.д. 1758/2017 г. на 3-то гр.отд. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. 1847/2016 г. на 2-ро гр.отд. на ВКС/, в която се приема, че в производството по изменение на произнасянето относно разноски, не се дължат разноски на страните, тъй като то няма самостоятелен характер, а е функционално свързано с производството по съществото на спора. Още повече, че в производството по чл. 274 ГПК спорът не е предизвикан от ответната страна по частната жалба и с оглед на това същата не дължи разноски на жалбоподателя. Следователно искането за присъждане на разноски за въззивното частно производство за заплатена държавна такса в размер на 7,67 евро (15,00 лева) е неоснователно.

По изложените съображения заповедта за изпълнение в частта, в която са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 100 евро, следва да бъде отменена.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4563/30.10.2025 г., издадена по ч. гр. дело № 6416 по описа на РС – Перник за 2025 г., в частта, с която е разпоредено длъжникът "Уиз Еър Унгария“ Лтд чрез "Уиз Еър Унгария" Црт. – клон България, ЕИК 200830927, да заплати на заявителя „ТравълРефънд АпС“, ЕИК:

39330571, адвокатско възнаграждение за разликата над 100 евро до сумата от 400 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3