Решение № 7033 от 04.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 31957/2022
- Вид
- Решение № 7033
- Подписан
- 04.05.2023
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 53523 от 15.06.2022 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 57903 от 28.06.2022 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 65219 от 19.07.2022 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 65909 от 20.07.2022 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 68671 от 28.07.2022 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Определение № 33023 от 05.12.2022 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Протокол № 2500 от 14.02.2023 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Протокол № 7363 от 29.03.2023 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Протокол № 9768 от 26.04.2023 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 77421 от 22.06.2023 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 80318 от 21.05.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.139б · Закон за енергетиката
- чл.139в · Закон за енергетиката
- чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 7033 гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110131957 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба /уточнена с молба с вх.№ 148020/15.07.2022 г./ от [**********] срещу С. Г. Д., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва: за сумата от 1811,11 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в [**********], ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2022 г. до окончателното изплащане; за сумата от 393,11 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 30.05.2019 г. до 18.05.2022 г.; за сумата от 17,52 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2022 г. до окончателното изплащане и за сумата от 4,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, начислено за периода от 30.04.2019 г. до 18.05.2022 г.
В исковата молба и последваща уточняваща молба са изложени твърдения, че ответникът, като единствен наследник по закон на лицето Г. Д. П., е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна 1 станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [**********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове. Претендира и направените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор. В първото по делото открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния му представител заявява, че не оспорва предявените искове.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника – [**********] изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови нормативи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена Заповед № А-0-08-1714/19.06.1979 г., от която се установява, че процесния недвижим имот е предоставен на к.и. П.а като обезщетение на основание ЗТСУ.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на 2
07.04.2023 г. от Столична община, район с. е, че ответника С. Г. Д. е наследник по закон на горепосоченото лице.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на 13.07.2022 г. е, че ответницата е единствен наследник по закон и на Г. Д. ш., починал на 01.04.2001 г.
По делото е приложено и удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че д. Д. ш. и Г. Д. П. са имената на едно и също лице.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с [**********]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС етажни собственици, в който срещу подпис фигурира и името на наследодателя на ответника. По делото е приложен и договор с горепосоченото дружество от 25.09.2002 г. сключен в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 02.06.2017 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените през исковия период общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите проверки е посочило, че през исковия период на процесния адрес не е подавана ТЕ за отопление на имотите, а само за подгряване на вода за БГВ, като ФДР е разпределяла за ап.21 разход за ТЕ само за БГВ, по отчет на един водомер. Вещото лице е констатирало още, че талоните за отчет на водомера през 2019 г. и през 2020 г. са подписани от клиент. Съгласно заключението топломерът, монтиран в АС на жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент, е преминавал метрологични проверки, като от ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на АС. Според заключението на вещото лице разпределянето на ТЕ през исковия период за процесния недвижим имот, е в съответствие с нормативната уредба.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че след извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че общият размер на неплатените суми за главница за процесния период възлиза на сумата от 1828,63 лева, в т.ч. 17,52 лева за дялово разпределение, а обезщетението за забава върху главницата – в размер 3 на 397,30 лева, в т.ч. 4,19 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответницата за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че 4 правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ищцовото дружество и ответника е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия.
От представените по делото писмени доказателства – заповед за определяне на недвижим имот като обезщетение и удостоверения за наследници безспорно се установява, че по силата на наследствено правоприемство през исковия период ответникът се легитимира като единствен собственик на процесния недвижим имот.
Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия, съответно дали се обитава от наследниците има значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съда кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че през исковия период в жилищната сграда е подавана ТЕ само за подгряване на вода за БГВ, като за процесния недвижим имот е разпределяна ТЕ само за БГВ, по отчет на един водомер. Вещото лице е констатирало още, че талоните за отчет на водомера през 2019 г. и през 2020 г. са подписани от клиент, като не е установило срещу изравнителните сметки да са подавани възражения.
Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01518607-0f40-4b44-9e62-6cafbc937acb