Решение № 11905 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11905 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110105040 по описа за 2026 година

Предявен е от ищеца В. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, чрез адв. Д. Г., вписан в АК - Ловеч с личен № ****, със служебен адрес: гр. Троян, ул.

„Захари Стоянов“ № 7, ет. 4, офис № 30, срещу ответника „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: Община Столична, район „Младост“, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за обезпечен потребителски кредит № 1405706 от 27.10.2025 г., поради противоречието му със закона.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 27.10.2025 г. между страните е сключен Договора за обезпечен потребителски кредит № 1405706 за сумата от 500 лв., с фиксиран лихвен процент 45 %, ГПР 57,61 %, като сумата подлежи на връщане на 14 вноски при обща сума, дължима от кредитополучателя в размер на 539,82 лв. Сочи, че съгласно чл. 6, ал. 1 договорът за кредит следва да бъде обезпечен с поръчител/и, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход на Поръчителят при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв., следва да е в размер на не по- малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000.00 лв., осигурителният доход на Поръчителя следва да в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв., следва да е в размер на не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000.00 лв., осигурителният доход на всеки един от Поръчителите следва да в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от 1

Кредитополучателя; Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица; Да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен” по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с Кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Ищецът сочи, че срокът за предоставяне на обезпечението бил 14 –дневен от сключването на договора, а в чл. 7 (5) от договора била предвидена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 188,18 лв. Излага съображения, че така уговорената неустойка представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора с цел да се избегне ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР. Наред с това сочи, че така уговорената неустойка не изпълняна предвидените обезщетителна и санкционна функции, тъй като дължимостта й не зависи дали в патримониума на кредитора са настъпили вреди от неизпълнение на главното задължение по договора за кредит, поради което същата противоречи на добрите нрави. В допълнение посочва, че по арг. от чл. 33 ЗПК при наличието на претърпени вреди кредиторът не би могъл да получи обезщетение по-голямо от законната лихва. Твърди, че доколкото уговорената неустойка представлява сигурен разход, който е предварително известен на кредитора размерът му следва да намери отражение при изчисляването размера на ГПР, което в случая не е сторено, поради което счита, че договорът кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК и същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Същевременно сочи, че с включването на разхода за неустойка при изчислението на ГПР същият надвишава максималния предвиден размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск като прогласи нищожността на договора за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът развива подробни съображения в насока, че нищожността на отделни клаузи, в частност на клаузата предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, не влече нищожност на целия договор. Аргументира, че основните параметри на договора са валидно уговорени. Твърди, че размерът на ГПР не надхвърля максимално допустимия по закон. Подробно излага, че неустойката не следва да се включва в размера на ГПР.

Излага, че неустоечната клауза е действителна, както и че кредитополучателят е имал възможност да упражни правото си на отказ от договора без да е обвързан от неустойката. Сочи и че ищецът е имал възможност да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение, което също не бил сторил. Твърди, че между страните са сключени няколко договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка, поради което счита, че ищецът е бил наясно с икономическите последици на уговорките.

Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договора за обезпечен потребителски кредит № 1405706 от 27.10.2025 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 500 лева, която следвало да върне на 14 месечни вноски, както и че част от съдържанието на който е клауза предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 188,18 лева при непредоставяне на обезпечение и същата не е включена като разход по кредита при изчисляване на ГПР.

2

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит, в чл. 6 от същия е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи кредита с поръчителството на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход на Поръчителят при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв., следва да е в размер на не по- малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000.00 лв., осигурителният доход на Поръчителя следва да в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв., следва да е в размер на не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000.00 лв., осигурителният доход на всеки един от Поръчителите следва да в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица; Да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен” по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с Кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Предвидено е в чл. 6, ал. 1, т. 7 от договора, че договорът за поръчителство следва да се подпише в срок от 6 дни от сключването на договора за кредит.

В чл. 7, ал. 5 от договора за кредит е предвидено, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, съгласно чл. 6 от договора, се санкционира с неустойка в размер на188,18 лв., която става дължима в пълен размер от денят след изтичане на уговорения между страните срок за предоставяне на обезпечение

Част от съдържанието на договора е погасителен план.

Представено е по дело Приложение № 2 към Договора – Договор за поръчителство № 1405706/27.10.2025 г., който е с непопълнено съдържание и неподписан.

Представено е и Приложение № 4 – Споразумение за консолидиране на плащания № 1405706/27.10.2025 г., съгласно което задължението на неустойка в размер на 188,18 лв. се кумулира към задълженията основните задължения по договора за кредит и погасителната и общо дължимата сума се разсрочва на 14 месечни вноски в размер на 52 лв. всяка.

Представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити към договора за кредит, видно от който на кредитополучателя е предоставена информация за размера на ГПР – 57,61 %, като не е посочено какви компоненти съдържа.

По делото е представено неподписано искане за предоставяне на кредит от дата 27.10.2025 г., съгласно което ищецът е декларирал, че работи на безсрочен трудов договор, като получава месечен доход от 1023 евро и разполагаем доход от 679 евро.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.