Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 189 от 04.02.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3070/2024
Вид
Решение № 189
Подписан
04.02.2025
В сила
25.02.2025
Състав
Николай Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Русе, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520103070 по описа за 2024 година

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „Т. Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Р у с е твърди, че в периода от 21.01.2023г. до 29.09.2023г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 890,76 лева по 8 бр. фактури в имота на ответника М. Н. М. с ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“Т.“ N:8, бл.“Ш.“, вх.“**“, ет.** с абонатен N:08000220770.

Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо 890,76 лева по 8 бр. фактури. Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 50,35 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда - 03.12.2023г.

Поддържа, че за посочените суми се снабдил със Заповед № 3194/04.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6386/2023г. по описа на Р усенски районе съд.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира деловодните разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с която са развити съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Основно задължение на ищеца „Т. Русе“ ЕАД, съгласно притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия на ответника.

Видно от представения по делото Договор N: 145/22.01.1999г. етажната собственост на бл.“****, сключила договор с ищеца Т. Р. за ползване на топлинна енергия.

Видно от Договор N:6-71/04.12.2001г. м/у етажната собственост на бл.“Шабла“, вх.“Б“ и “В“ в гр.Русе и фирма „Нелбо инженеринг“ ООД, за процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение на топлинната енергия в процесната сграда.

От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че процесният имот е присъединен към топлопреносната инсталация на дружеството ищец. Установява се, че в сградата е въведено дялово разпределение и то се извършва от „Дикей-Л“ ООД.

При така установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло до претендирания в исковата молба размер от 890,76 лева.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихвав размер на 50,35 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото и заповедното производства.

Видно от представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски по исковото производство в общ размер на 575,00 лева, от които 2

100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, 75,00 лева държавна такса, 400,00 лева възнаграждение за особен представител.

Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, които в случая са в размер на 77,20 лева.

Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 652,20 лева.

Мотивиран така, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. М. с

ЕГН:**********, че дължи на „Т. Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев, сумата от 890,76 лева представляваща неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по 8 бр. фактури з а периода от 21.01.2023г. до 29.09.2023г. в имота на ответника М. Н. М. с ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“*****с абонатен N:08000220770, както и сумата от общо 50,35 лева - мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка една от фактурите до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 6386/2023г. по описа на Р усенски районен съд е издадена Заповед 3194/04.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК .

ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН:********** да заплати на „Т.

Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, сумата от 652,20 лева разноски по заповедното и исковото производства.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3

4