Решение № 288 от 19.08.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500588 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК ....... – длъжник по изп. дело № 20249280400425 на ЧСИ Магдалена Стоянова с рег. № 928, с район на действие Софийски окръжен съд, срещу постановление на съдебния изпълнител от 18.06.2024 г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, отказано намаляване на приетият за събиране адвокатски хонорар в полза на взискателя и за намаляване на начислените по делото прости такси.

В жалбата се твърди, че задължението, предмет на образуваното изпълнително производство, било заплатено на взискателя преди получаване от длъжника на поканата за доброволно изпълнение и разноските за изпълнението следва да са за сметка на длъжника. По същите съображение прави възражение за прекомерност на заплатения от взискателя адвокатски хонорар и счита, че следва да 1 бъде присъден такъв единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лева. С случай, че бъде намален адвокатския хонорар счита, че следва да бъде намалена и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Отправено е искане постановлението на съдебния изпълнител в отхвърлителните части да бъде отменено като бъде прекратено изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, намален дължимия адвокатски хонорар в размер на 200.00 лева и обикновените такси.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „АВВ-И.“ ЕООД е подал писмено възражение със становище за неоснователност на жалбата. Оспорва възражението на жалбоподателя за прекомерност на направените от н е г о разноски за адвокатско възнаграждение.

Поддържа, че такива се дължат, тъй като длъжникът е заплатил задължението си след образуване на изпълнителното производство.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и след преценка на материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Производство по изп. дело № 424/2024 г. на ЧСИ Магдалена Стоянова е образувано по молба на „АВВ-И.“ ЕООД, подадена чрез а д в . В. Я. - САК, въз основа на изпълнителен лист № 100 от 20.09.2023 г. и изпълнителен лист № 17 от 07.02.2024 г. на Софийски окръжен съд за заплащане от длъжника „К.“ ЕООД на сумата 118 258,81 лева, представляваща главница от неплатена СМР по договор между страните от 17.06.2019 г. и т. 5 от допълнително споразумение към него от 26.07.2021 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 13.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 5 912,93 лева, представляваща неустойка по сключения между страните договор и допълнително споразумение, както и сумата от 10 553,50 лева, представляваща арбитражни разноски.

2

С молба на взискателя е направено искане да се пристъпи към принудително изпълнение за сумите по изпълнителния лист, като на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи имуществото на длъжника и да определи способа на принудителното изпълнение. Поискано е събиране на направените по изпълнителното производство разноски. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 30.05.2024 г. между „АВВИ.“ ЕООД и Адвокатско дружество "Я., Н. и Я." с предмет образуване на изпълнително дело въз основа на горепосочения изпълнителен лист и процесуално представителство, пълномощно и фактура от 30.05.2024 г. за заплатена от „АВВ-И.“ ЕООД сума от 6916,45 лева с ДДС по горепосочения договор.

С постановление от 31.05.2024 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство срещу длъжника „К.“ ЕООД въз основа на горепосочената молба за сумите по изпълнителния лист и всички такси по изпълнението, вкл. и претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 6916,45 лева с ДДС; разпоредил е изпращана на покана за доброволно изпълнение; изискал е справки от БНБ – за наличие на банкови сметки на името на длъжника, както и запитване по чл. 458 от ГПК.

С молба от 03.06.2024 г. пълномощникът на взискателя е поискал извършване на посочени в молбата справки за установяване на имуществото на длъжника и за налагане на запор върху банковите сметки на дружеството в банка ДСК АД и П. Б. АД. Съдебният изпълнител е уведомил взискателя за дължимите такси в размер на 32,80 лева

Н а 03.06.2024 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 06.06.2024 г.

С молба вх. № 8466/04.06.2024 г. взискателят е заявил, че длъжникът е погасил част от задължението си в размер на 171 816, 93 лева.

3

С оглед на молбата, съдебният изпълнител е вдигнал частично наложените запори на банковите сметки на дружеството, над сумата от 15 007,37 лева и с оглед заплащане и на тази сума, запорите са вдигнати изцяло.

С молба от 12.06.2024 г. длъжникът е направил искане за прекратяване на производството, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и е направил възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.

Със становище вх. № 9152/17.06.2024 г. пълномощникът на взискателя е изразил становище, че разноските по изпълнението, вкл. заплатеното адвокатско възнаграждение и такси, следва да останат в тежест на длъжника. Поискал е изпълнителните действия да продължат до събиране на разноските и таксите по същото.

С постановление на ЧСИ от 18.06.2024 г. молбата на длъжника е оставена без уважение, като съобщението е връчено на длъжника на 08.07.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване от длъжника акт на съдебния изпълнител, съгласно чл. 435, ал. 2, т. т. 6 и т. 7 от ГПК, и в срока по чл. 436, ал. 1, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява ако длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен 4 случай тя се приема за истинска. В случая сумата по изпълнителния лист е платена от длъжника на 03.06.2024 г., но след образуване на изпълнителното производство на 31.05.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая, не е налице нито една от посочените хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски.

Жалбоподателят основава възражението си за недължимост на разноски за заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение на твърдение, че е заплатил задължението по изпълнителния лист преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, и отправената от него молба до съдебния изпълнител за приключване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1,т. 1 от ГПК.

Длъжникът не дължи разноски по изпълнението, когато плащането на задължението по изпълнителния лист е извършено преди започване на изпълнителното производство.

В случая както се посочи, изпълнителното производство е започнало на 31.05.2024 г. по молба на взискателя „АВВ-И.“ ЕООД, а плащането на сумата по изпълнителния лист е извършено от длъжника „К.“ ЕООД на 03.06.2024 г. – т. е. след образуване на изпълнителното производство. Без значение за отговорността за разноски е, че плащането е извършено преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като законът въвежда като изключващо отговорността на длъжника за разноски по изпълнението само плащане, направено преди образуване на изпълнителното производство. Извършеното доброволното изпълнение чрез плащане 5 директно на взискателя, във времето, когато е налице образувано изпълнителното производство, не е основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Такова основание е налице, само когато доброволното изпълнение предхожда образуването на изпълнителното производство. При доброволно изпълнение, направено след образуване на изпълнителното производство, същото може да се прекрати по искане на взискателя, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

В случая, изпълнителното производство не е било прекратено на някое от визираните в чл. 433, ал. 1 от ГПК основания и плащането на дълга е направено от длъжника след образуване на изпълнителното производство.

С оглед на горното, жалбоподателят – длъжник дължи разноски по изпълнението за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение.

Нещо повече, изпълнителният лист е бил издаден на 07.02.2024 г. и до датата на образуване на изпълнителното производство на 31.05.2024 г., длъжникът е имал достатъчно време да плати задължението си и да не понася допълнително разноски и за изпълнителното производство.

По направеното от жалбоподателя по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение за прекомерност на направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:

Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: по т. 1. - за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; по т. 2. - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

6

В случая размерът на дълга по изпълнителния лист е 162 071, 79 лева, при който размер минималното адвокатско възнаграждение, определено съобразно посочените разпоредби от Наредба № 1/09.07.2004 г., е както следва: по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, и по чл. 10, ал. 1, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 – за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 5566, 44 лв. Така формираното минимално адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 5766, 44 лв. Видно от договора за правна защита и съдействие платеното адвокатско възнаграждение е в размер на 5 763, 71 лева без ДДС или 6916,45 лева с ДДС. Осъщественото от адвокатско представителство на взискателя по изпълнителното дело не се е ограничило само до подаване на молба за образуване на изпълнително дело, а процесуалният представител е поискал с последваща молба налагане на запори върху банкови сметки на дружеството-длъжник. Следователно, процесуалният представител на взискателя е следил за интересите му по време на изпълнителното производство, като своевременно е предприемал съответните действия, насочени към удовлетворяване на вземането. Поради това взискателят има право на разноски, както по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата, така и по чл. 10, ал. 1, т. 2.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 6916,45 лв. с ДДС не е прекомерно предвид извършените от пълномощника процесуални действия за удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист, тъй като според материалния интерес е дори малко под минимума, изчислен съобразно горепосочените разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г., а именно 6919, 72 лв. с ДДС.