Решение № 3123 от 14.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3123 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100512334 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 11002 от 11.10.2022 г., постановено по гр.д. № 22018/2022 г. по описа на СРС, 76-ти състав, са били отхвърлени предявените от Л. И. П. обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 КТ във вр. с чл.

225 КТ срещу „Б.“ ЕАД. Първоинстанционният съд се е произнесъл относно отговорността за разноски, възлагайки ги с оглед изхода на делото в тежест на ищеца.

Недоволен от така постановения първоинстанционен съдебен акт е останал ищецът по исковете, който обжалва решението в неговата цялост. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че по делото е установено спиране на работа за период повече от 15 дни, респективно, че ищецът не е изпълнявал трудовите си функции през твърдения период на престой. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че в случая не е налице злоупотреба с право и недобросъвестно упражняване на работодателската власт, като излага подробни съображения за нарушение на чл. 8, ал. 2 КТ. Твърди. че с прекратяването на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ във връзка с обявен перстой на осн. чл. 120в КТ е заобиколена предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, от която се ползвал въззивника ищец, с оглед доказателствата, че въззиваемият работодател е възнамерявал да прекрати правоотношението на друго основание – поради съкращаване на щат. На следващо място, се релевират възражения за нарушения на съдопроизводствените правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантните факти и оценка на събрания доказателствен материал. Твърди се, че районният съд не е обсъдил доказателствената маса в своята съвкупност, като само бланкетно е отговорил на наведените от ищеца доводи и възражения. С въззивната жалба решението се оспорва като необосновано. С тези аргументи въззивникът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а предявените искове да бъдат уважени в тяхната цялост. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Б.“ ЕАД, подаден чрез процесуалния представител на страната. В същия са изложени подробни аргументи за правилност на решението на районния съд.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Л. И. П., с която срещу „Б.“ ЕАД били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение между страните, прекратено с Акт за прекратяване с № БТГ-ЕИ/ЧР-Зап.-4/24.02.2022 г., издаден от работодателя „Б.“ ЕАД за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „отговорник спомагателни дейности“, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

3, вр. чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 16278 лв. за времето от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

Твърди незаконосъобразност на прекратяването на следните основания: 1. липса на предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, като твърди, че не е налице спиране на работата за повече от 15 работни дни; 2. липса на предоставено предварително съгласие от Инспекцията по труда, като твърди, че се ищецът се ползвал със закрилата по чл. 333, ал. 1 т. 4 КТ, доколкото към момента на връчване на акта за прекратяване на трудовото правоошение ищецът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност поради болест; 3. наличие на злоупотреба с право, като твърди, че трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл.

328, ал. 1, т. 4 КТ с цел заобикаляне на закрилата по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ и задължението за подбор по чл. 329 КТ.

В исковата молба се твърди, че ищецът е останал без работа за периода 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г., както и че последното получено основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 2713 лева за месец януари 2022 г..

Ответникът „Б.“ ЕАД, в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове. Признава, че между страните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение, както и че същото е прекратено с Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх. 4/24.02.2022 г.. Оспорва твърдението, че прекратяването е незаконосъобразно и осъществено при злоупотреба с право. Посочва, че същото е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ – при спиране на работата за повече от 15 работни дни. Твърди, че предпоставките за прекратяване на това основание са били налице, като с няколко, конкретно посочени заповеди, работодателят е бил обявил престой не само по отношение на ищеца, но и по отношение на други работници и служители в предприятието. Твърди, че по време на извънредно положение, респ. извънредна епидемиологична обстановка, работодателят може да обяви престой, да преустанови работата на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители, без да е нужно да доказва наличието на причини от организационно-техническо и/или икономическо естество на престоя, позовавайки се на чл. 120в КТ. Ответникът посочва, че престоят е бил обявен в съответствие с тази разпоредба, в резултат на което спрямо ищеца е налице спиране на работния процес за период по-дълъг от 15 работни дни, което от своя страна обуславяло прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ.

Оспорва наличието на злоупотреба с право, като твърди, че спирането на дейността и преминаване на служителите на дружеството в престой е практика на работодателя от дълъг период от време преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, като целта на мерките не е насочена единствено към него, респ. не цели заобикаляне на закона. Оспорва твърденията на ищеца, че същият попада в обхвата на чл. 333 от КТ. Посочва, че е недопустимо нормата да се тълкува разширително, като съгласно твърди, че закрилата не се прилага по отношение основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение.

2

С отговора на исковата молба ищецът посочва, брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец възлизало на 3480,34 лева.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане със сума в размер на 3321,99 лева, представляваща изплатено на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ обезщетение за неспазено от страна на работодателя предизвестие. - дадени указания за отстраняване на нередовност - алтернативно и евентуално.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява от фактическа страна следното:

На 20.03.2000 г. между ищеца П. и ответника „Б.“ ЕАД е бил сключен индивидуален трудов договор, по силата на който П. е бил назначен на длъжност „Счетоводител, той и личен състав“, с място на работа КС „Ихтиман“, с. Стамболово, общ. Ихтиман, обл.

Софийска, с основно трудово възнаграждение 513 лева и със срок от 3 месеца до 20.06.2000 г.. Съгласно сключения индивидуален договор между страните ищецът е постъпил на работа на 20.03.2000 г..

С допълнително споразумение към трудовия договор № С3018 от 01.04.2000 г., сключено между страните, е удължен срокът на трудовото правоотношение с три месеца – до 20.06.2000 г..

С допълнително споразумение към трудовия договор № С3018 от 30.06.2000 г., сключено между страните, трудовият договор е изменен от срочен в безсрочен такъв.

С допълнително споразумение към трудовия договор № С3018 от 10.01.2002 г., сключено между страните, е изменена заеманата от ищеца длъжност в „счетоводител“.

С допълнително споразумение към трудовия договор № С123018 от 20.03.2006 г., сключено между страните, трудовият договор е изменен, като на осн. чл. 68, т. 3 КТ е изменена заеманата длъжност в „Главен счетоводител“ до завръщане на титуляра – М.А..

Изменено е и трудовото възнаграждение, като било увеличено на 792 лева.

С допълнително споразумение към трудовия договор № С123018 от 20.11.2006 г., сключено между страните, трудовият договор е изменен, като на осн. чл. 119 КТ е изменена заеманата длъжност в „Главен счетоводител в район“ за неопределено време.

С допълнително споразумение към трудовия договор № С123018 от 16.01.2007 г., сключено между страните, трудовият договор е изменен, като основното трудово възнаграждение било увеличено в размер на 1599,36 лева.

С допълнително споразумение към трудовия договор № С123018 от 29.06.2007 г., сключено между страните, трудовият договор е изменен, като е определено ново допълнително трудово възнаграждение за придоби трудов стаж и професионален опит над 20 г. - 20 %.

С допълнителни споразумения към трудовия договор № С123018 от 04.04.2008 г., 20.01.2009 г., 28.01.2010 г., 01.09.2011 г. и 15.01.2014 г., сключени между страните, трудовият договор е изменен относно трудовото възнаграждение, като е определен нов размер.

С допълнително споразумение към трудовия договор № 1144008 от 17.01.2014 г., сключено между страните, трудовият договор е изменен, като считано от 17.01.2014 г. служителят преминава от длъжност „Главен счетоводител“ при „Б.“ ЕАД ЮЗЕР Ихтиман, КС Ихтиман на длъжност „Отговорник спомагателни дейности“. Изменено е трудовото възнаграждение.

С допълнителни споразумения към трудовия договор № 3018 от 16.01.2015 г., 11.01.2016 г., 12.01.2017 г., 03.01.2018 г., 04.01.2019 г., 02.01.2020 г., 10.01.2022 г. сключени между страните, трудовият договор е изменен относно трудовото възнаграждение, като е определен нов размер.

3

С допълнителни споразумения към трудовия договор № 3018 от 08.01.2021 г., сключени между страните, трудовият договор е изменен относно трудовото възнаграждение, като е определен нов размер, възлизащ на 2533 лева.

Съгласно длъжностна характеристика за длъжността „Отговорник спомагателни дейности“, връчена на ищеца на 17.01.2014 г., основни трудови задължения са:

1. Да отговаря за „Учебен център“ при ЮЗЕР Ихтиман и да участва в организацията на всички мероприятия провеждащи се в него, като ги съгласува с отдел „Сигурност на критичната инфраструктура“ и у-ие „Административно“.

2. Да познава и използва програмния продукт „Складово стопанство“ /РИС/ и модул „Каса“ /КАСИС/, предназначен за Работнически стол и да следи за безпроблемното му прилагане.

3. Следи за стриктното спазване на графика за почистване на Административната сграда и работните помещения.

4. Организира и следи за своевременното косене и обработката с пестициди на тревните площи и почистването на районите зачислени към съответните отдели на територията на КС Ихтиман.

5. Да прави заявки за нужните канцеларски и офис материали и чрез у-ие „Административно“ на ЦУ да осигурява доставката им.

Съгласно длъжностната характеристика служителят на длъжност „отговорник спомагателни дейности“ е структурно подчинен на ръководителя и заместник ръководителя на ЮЗЕР Ихтиман. Във взаимодействието със структури извън предприятието е посочено, че контактува с доставчици на офис техника и канцеларски материали, застрахователни агенти и контролни органи.

По делото е приобщено удостоверение, издадено от „Б.“ ЕАД и неоспорено от ищеца, видно от което последният пълен отработен месец на Л. И. П. е месец ноември 2021 г., за който месец брутното възнаграждение възлизало на 3480,34 лева, състоящо се от основна заплата 2533,00 лева и клас прослужено време 947,34 лева. В удостоверението е обективирано изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 3321,99 лева, което въззивникът ищец потвърждава с писмена молба от 12.07.2022 г., че е получил по банковата сметка.