Решение № 1232 от 28.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1232 гр. Пловдив, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330204354 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030-003344/ 18.06.2026г., с което на В. Х. Х. е наложена глоба в размер на 1 022.58 евро на основание чл.178, ал.1, т.2 ЗДвП.

От жалбоподателя се признава, че е управлявал процесния автомобил и че той е бил снабден с лебедка, но отрича тя да е била трайно прикрепена към конструкцията и по този начин да е реализирал нарушение по чл. 146, ал.1 ЗДвП. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

1

АУАН и НП са издадени за това, че: на 11.05.2026г., в 11:09 часа, в община МАРИЦА, на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-1, 126км, В. Х. управлява личния си товарен автомобил Мерцедес 616 с рег. № **** като при извършената проверка е установено, че МПС е окомплектовано (с монтирана) електрическа лебедка за теглене на автомобили и пътеки за товарене тип платформа.

Съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Така Решение №224/07.05.2026 по дело №151/2026 на ВКС, Решение по КАНД № 20267180700791 / 2026 на Административен съд-Пловдив, Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съдПловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

Съдът намира, че това обратно доказване не бе успешно проведено от жалбоподателя, доколкото той не ангажира каквито и да било доказателства за оборване констатациите в АУАН.

По-важното обаче е, че всъщност констатациите в АУАН намериха пълна подкрепа в събраната по делото доказателствена съвкупност: докладни записки от полицейските служители, очевидци на нарушението.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установени факти, неправилно е приложен материалния закон.

От представената от въззиваемата страна справка за регистрация на МПС е видно, че промяната в конструкцията изрично е вписана в СРМПС, доколкото е посочено, че МПС е вид: ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, с тип каросерия: ПЛАТФОРМА.

2

Поради изричното отбелязване в СРМПС, че каросерията е тип ПЛАТФОРМА, деецът не може да носи отговорност по чл. 146 ЗДвП, доколкото това би предполагало, че органите на КАТ са допуснали нарушение при регистрацията на МПС, отразявайки промяна в конструкцията му, за която не са били налице законовите изисквания.

Доказателства за подобна недобросъвестност на служителите на КАТ, извършили регистрацията, не са налице, а както е известно административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

Отговорността на дееца е ангажирана за нарушение на чл. 146 ЗДвП, според която разпоредба: „Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта и съобщенията.“

Видно е, че нормата на чл. 146 ЗДвП е типична бланкетна такава, която относно: съдържанието на понятието „изменение на конструкцията“ видовете изменение на конструкцията, реализиращи формата на изпълнителното деяние; реда за правомерно извършване на промяната в конструкцията препраща към наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

В случая приложимият подзаконов нормативен акт е Наредба № Н3 от 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в която: в чл. 3-5 са уредени общите правила за изменение в конструкцията; в чл. 6-25б са изброени видовете промяна в конструкцията и 3 условията, на които следва да отговарят; в чл. 26 и сл. е уредена юридическата процедура, която следва да се спази за законна промяна в конструкцията.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

Според трайната съдебна практика в случай, че нарушената правна норма е бланкетна, изискванията за съдържание на АУАН и НП ще са спазени, ако в тях са посочени и съответните норми от подзаконов нормативен акт, запълващи бланкета.

Нормите, запълващи бланкета и по този начин дефиниращи формите на изпълнителното деяние и противоправния резултат, са неизменна част от правото на защита и следва да са изрично посочени в АУАН и НП и не могат да се извличат по тълкувателен или дедуктивен път.

Именно затова трайната съдебна практика е приела, че съдът може да упражни правомощието си по ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 да преквалифицира деянието в рамките на същите фактически положения при неправилно приложена материално правна или санкционна норма, но не и ако: в АУАН и НП изобщо липсва посочена нарушена или санкционна норма; или ако при бланкетна нарушена норма, бланкетът не е запълнен със съответните норми от подзаконови нормативни актове.

Това е така, доколкото в тези хипотези е налице съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита, в който случай правомощието на съда е само да отмени, но не и да измени НП.

Така Решение по КАНД № 1860/ 2023 г. на Административен съдПловдив, Решение № 1721/ 18.10.2023 г. на Административен съд-Пловдив по КАНД № 1802/2023, Решение №1410/24.7.2023г. на Административен съд – Пловдив, по КАНД № 1184/2023г., Решение № 832/04.05.2023 г. на Административен съд – Пловдив, по КАНД № 651/ 2023, Решение №366/23.2.2023г. на Административен съд – Пловдив, по КАНД № 3083/2022 4 г., Решение № 245/8.2.2023г. на Административен съд-Пловдив по КАНД № 3207/ 2022, Решение № 237/08.02.2023 г. на Административен съд – Пловдив по КАНД № 3028/ 2022, Решение № 90 от 16.01.2023 г. по КАНД № 2861/2022 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 1876/26.10.2022 год.

Административен съд-Пловдив по КАНД № 1609/ 2022 г., Решение № 2167 от 27.11.2020 г. по КАНД № 2029 / 2020 г на Административен съд - Пловдив.

Точно такъв е процесният случай, в който при бланкетен характер на нормата на чл. 146 ЗДвП, в текста на АУАН и НП е следвало да присъства: позоваване на Наредба № Н-3 от 2013 г., към която препраща чл. 146 ЗДвП; посочване на конкретната разпоредба от Наредбата (чл. 6 до чл. 25б), в чието приложно поле според наказващия орган попада монтирането на лебедка върху платформа; посочване на конкретната норма от процедурата, уредена в Наредбата, която според контролния орган не е спазена.

Тези изисквания не са спазени, което е безусловно основание за отмяна на НП.

Ч е незапълване на бланкета, конкретно при нарушения по чл. 146 ЗДвП с конкретна норма от Наредба № Н-3 от 2013 г., представлява безусловно основание за отмяна на НП е трайната практика на административните съдилища от цялата страна.

Така Решение № 1301 от 11.02.2026 г. по к. адм. н. д. № 2139 / 2025 г. на XV състав на Административен съд - Бургас, Решение от 02.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 46 / 2018 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора.

ПО НАЛОЖЕНАТА САНКЦИЯ.

Вече се посочи, че не е спорно по делото, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил. Според трайната съдебна практика отговорността на собственика на автомобила за нарушение по чл. 146 ЗДвП може да се ангажира по две самостоятелни санкционни норми, като разграничението в приложното им поле се прави на база обстоятелството дали е установено нерегламентираната промяна в конструкцията да е извършена от самия собственик или не:

5

-в случай, че самият собственик е извършил нерегламентираната промяна в конструкцията, той ще отговаря за извършеното нарушение по чл. 146 ЗДвП на основание чл. 178, ал.1, т.2 ЗДвП, като предвидената санкция е глоба или имуществена санкция от 2000 до 7000 лв;

- а к о не е установено самият собственик да е извършил нерегламентираната промяна в конструкцията, той ще отговаря на основание чл. 179, ал.1, т.3 ЗДвП за това, че е допуснал собственият му автомобил да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, в нарушение на чл. 146 ЗДвП. Предвижданата санкция е глоба в размер 200 лв.

Така изрично Решение по КАНД № 20267180701529/2026 на

Административен съд-Пловдив.

В процесния случай от наказващия орган нито са изложени твърдения в АУАН и НП, нито са представени доказателства жалбоподателят лично да е извършил твърдените промени в конструкцията, поради което приложението на санкционната норма на чл. 178, ал.1, т.2 ЗДвП, предвиждаща десетократно по-висока санкция в сравнение с чл. 179, ал.1, т.3 ЗДвП, се явява незаконосъобразно.

Принципно, както вече се посочи, неправилното приложение на санкционната норма не се явява безусловно основание за отмяна на НП по смисъла на ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020.

В конкретния случай, обаче за съда не съществува възможност да упражни правомощието си по чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН да преквалифицира деянието и да накаже нарушителя за по-леко наказуемо нарушение като наложи глоба в размер на 200 лева, вместо 2000 лева, доколкото вече бяха разкрити процесуални пороци при издаване на НП (непосочване на приложимите норми, запълващи бланкета и изначална несъставомерност на деянието по чл. 146 ЗДвП), които са абсолютно основание за отмяна.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.

В случая жалбоподателят е доказал заплащането на 750 евро адвокатски хонорар, доколкото договорът за правна защита и съдействие, 6 съгласно ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС има сила на разписка.

От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.

Предвид:

- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не висока, а е типичната за подобен род нарушения;

- приключване на делото в едно съдебно заседание, съдът намира, че справедливият размер се явява 260 евро.

Този размер държи сметка и за разпоредбите на чл. 18, ал.3 и чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1030-003344/ 18.06.2026г., с което на В. Х. Х. е наложена глоба в размер на 1 022.58 евро на основание чл.178, ал.1, т.2 ЗДвП.