Решение № 318 от 10.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Бургас, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20252120106591 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на З. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: с. Р., ***, чрез пълномощника си адв. Д. В. М., против "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, /ул.

Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Х., чрез пълномощника мл. юрк. Д.Д., за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит № ******************/***г. на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, а в условията на евентуалност - нищожността на чл. 4, ал.3 и чл.6 от договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради противоречие с нормите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Претендира разноски.

Твърди се от ищцата, че на ***г. е сключила с ответното дружество договор за кредит № ****************** за сумата от 500 лева. Според чл. 6 от договора се дължи и неустойка в размер на 420 лева за непредоставяне на обезпечение по чл. 4, ал. 3 от договора - гаранция за сума в размер на 558.00 лева със срок на валидност до 23.09.2023г., отговаряща на изискванията, предвидени в Общите условия.

Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

На първо място, счита че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в договора не са посочени условията за прилагането на лихвения процент, не е посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита или е променлив, не е посочен размера на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и 1 неустойката.

На следващо място, счита че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като е посочена само абсолютната стойност на годишния процент на разходите, но липсва ясно разписана методика на формирането му и кои компоненти са включени в него. Счита че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

В условията на евентуалност счита, че клаузите на чл. 4, ал.3 и чл.6 от договора за кредит са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради противоречие с нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Счита, че е накърнен на принципът на „добрите нрави“ поради значителната нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. Сочи, че тъй като сумата, която се претендира като неустойка е в размер на над 100 % от сумата на отпуснатия кредит в размер на 500.00 лева, същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 и т.19 от ЗЗП. В ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. С клаузата за неустойка се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез мл.юрк. Д.Д., с който претенциите се оспорват като неоснователни. Признава се факта на сключването на *** г. на договор за кредит № ****************** между страните по делото, по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на 500.00 лева. Оспорва твърденията за нищожност на договора и на оспорените клаузи.

Сочи, че в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора е предвидено, че лихвеният процент е фиксиран по смисъла на § 1, т.5 ЗПК за целия срок на договора, с което са удовлетворени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В договора е предвидено кредитополучателят да погасява на равни месечни вноски (главница и лихва), съгласно следния погасителен план, съдържащ изискуемата се по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК информация за размера, броя, 2 периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В чл. 11, ал. 7 от договора е уточнено, че лихвата по кредита на ден е в размер на 1/360 от годишния лихвен процент.

Информация за размера на ГПР е налична в чл. 11, ал. 4 от договора, а общата сума, дължима от кредитополучателя - в ал. 5 на чл. 11 от договора. ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит. Сочи, че както националния закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал.

1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК.

Счита, че неустойката по чл. 6, ал.1 от договора не е елемент от ГПР по кредита и от същественото съдържание на договора (т.е. и без нея договорът би бил сключен), понеже представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, а невключването й не води до недействителност на целия договор и съответно не лишава от действие уговорката за възнаградителна лихва.

Надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би довело до нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава, но не и до нищожност на целия договор - чл. 19, ал. 5 и ал. 6, вр. с ал. 4 от ЗПК. Сочи още, че в практиката на СЕС последователно и трайно е застъпено разбирането, че целта на потребителската защита е да се възстанови правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без неравноправната клауза, при съблюдаване на принципа на пропорционалност, който е общ принцип от правото на Съюза, изискващ националната правна уредба, с която се прилага това право, да не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел. Поради изложеното счита, че договорът не би могъл да се обяви за недействителен.

С чл. 19 ЗПК се транспонира разпоредбата на чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО като българският законодател е предвидил, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 и при неговото изчисляване не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит (чл. 19, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ЗПК).

В заключение посочва, че посредством предвидената клауза за неустойка не се заобикаля сочената от ищеца законова разпоредба.

С договорената неустойка/предоставянето на гаранция кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Следва да бъде съобразено, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя.

Правното основание на главния иск за прогласяване нищожност на договора за 3 паричен заем поради противоречие със закона е по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.

Предявените в условията на евентуалност кумулативно съединени искове за прогласяване нищожност на клаузите на чл. 4, ал.3 и чл.6 от договора за кредит са с правно основание в чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като неравноправни.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между "НЕТКРЕДИТ" ООД и ищцата С. е бил сключен договор за потребителски кредит № ****************** от *** г., съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 500 лв. при годишен лихвен процент от 38,75 % и годишен процент на разходите в размер на 46,42%. Уговорено е връщане на сумата на 6 броя погасителни вноски ведно с възнаградителна лихва в размер на 58 лв. и краен срок на погасяване - 22.09.2023 г.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора длъжникът следва да предостави гаранция по кредита, издадена от банка или небанкова институция за сума в размер на 558 лева със срок на валидност до 23.09.2023г. в срок до края на следващия ден от сключване на договора, като в случай на неизпълнение съгласно чл. 6 той дължи неустойка в размер на 420 лева.

Уговорено е още, че неустойката се дължи заедно със следващата погасителна вноска съобразно уговорения погасителен план към договора.

Безспорно е между страните, че кредитът е усвоен изцяло и ищцата е получила процесната сума.

Касае се за договор за потребителски кредит, почиващ на уредбата в Закона за потребителските кредити /ЗПК/, а кредитополучателят се явява потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на посочените закони.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК сочи какво включва годишния процент на разходите по кредита, а именно общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на изрично цитирани разпоредби, измежду които и чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен, при което за потребителя възниква задължение да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

4

Нормата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК изисква договорът да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

В настоящия случай в процесния договор за потребителски кредит е посочено, че лихвеният процент е в размер на 38.75%, същият е фиксиран за целия срок на договора, като общия размер на лихвата, която следва да се заплати е 58 лв., поради което правилото на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК е спазено.