Решение № 103 от 09.11.2021, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Враца, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Агнеса Б. Ставарова-Заркова

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно гражданско дело № 20211400500202 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №265900/02.04.2021г. по описа на Районен съд – Враца подадена от С. А. С. и П. А. С. и двамата с адрес гр. *** против Решение №260160/17.03.2021г. постановено по гр.дело №900/2020г. по опис на Районен съд – Враца, което го обжалват изцяло, по силата на което съда е признал за установено по отношение на жалбоподателите, че Я. С. С. и П. Г. С. и двамата от гр. Враца, са собственици на основание давностно владение на 9 /девет/ кв.м., представляваща площ на терена между стара ограда и нова ограда/изградена през м.11.2019г./ между ПИ с идентификатор ***/УПИ II-1514 в кв.185, *** в гр. Враца/ и ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Враца, съгласно допълнително заключение на вещо лице инж.Л. А. с вх.№263115/18.02.2021г. на ВРС, на основание чл.108 ЗС жалбоподателите са осъдени да предадат на Я. С. С. и П. Г. С. владението на тази площ от 9 кв.м. между двата имота. По компенсация са възложени направените по делото разноски.

Според жалбоподателите атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, като въззивния съда да реши спора по същество като отхвърли исковата претенция на въззиваемите като неоснователна и недоказана. В жалбата не се оспорва факта, че въззиваемите са упражнявали владение върху спорната част, но се поддържа, че в никакъв случай същото не е добросъвестно 1 по смисъла на чл. 79 ал. 2 от ЗС, както е приел първоинстанционния съд.

В жалбата се навеждат доводи, че ищците са имали ясното знание, че праводателят им Община Враца не е собственик на спорната част между имотите от 9 кв.м., тъй като по отношение на регулационен план и кадастрален няма разминаване в границите на имота.Поддържа се, че границата между двата имота и по скици от 1986 г. и по новия кадастрален план е права линия разделяща двата имота, както и че старата ограда при съпоставката е била диагонално разположена и същата не съвпада с нито един регулационен план и кадастрален план. Твърди се, че не е имало как ищците да не са знаели за разположението на границата на и размера на имота си при неговото придобиване.

В жалбата се излагат и съображения, че ако се приеме, че в периода от закупуването на имота от страна на въззиваемите от Община Враца до извършеното през месец юли 2010 г. трасиране на имотна граница, същите са били добросъвестни и не са знаели за реалното разположение на границата между имотите, то след узнаването на нашите праводатели и ясно заявените претенции в качеството им на бивши собственици на имота през м. 07.2010г. в присъствието на ищците, това представлява оспорване на добросъвестното владение на ищците, което е извършено именно преди изтичането на 5 годишния срок предвиден от законодателя. Сочи се, че това прието и е отразено правилно от районен съд, но последващия извод за приложение на кратката давност и придобиването на частта от техния имот с кратката 5 годишна давност в периода между първото трасиране и второто такова трасиране през месец април 2019г. и съответно изграждането на правилната имотна граница е неправилно.

Поддържа се становището, че извършеното трасиране на имотната граница през 2010г. е извършено в присъствието и на двете страни по делото и е основание за прекъсване на придобивната давност, тъй като при трасирането на имота, ищците са узнали, че някой има намерение да попречи на владението им, а в същото време при тези действия са били налице фактически действия, от които безспорно е било установено, че някой оспорва владението и разположението на имотната граница.

В жалбата се поддържа, че районния съд неоснователно е намалил размера на претендираното от тях адвокатското възнаграждение като прекомерно, което жалбоподателите твърдят, че за били заплатили на представляващия ги в първа инстанция адвокат по приложени по делото сключени договори за защита. Иска се, въззивния съд при уважаване на въззивната жалба да присъди пълния размер за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.Претендират се разноски.

В жалбата не се съдържат доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемия Я.С. лично и като пълномощник на 2

П. Г. С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, съдържаща недоказани и необосновани твърдения, които противоречат на закона и на установената по делото фактическа обстановка. Иска се, жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че на 26.08.2003г. с нотариален акт са закупили от трети лица построената в имота жилищна сграда, с право на строеж и право на владение и ползване на парцела, а с договор от 28.11.2005г. са били закупили от Община Враца и самия парцел. Твърди се в отговора, че между парцела им и този на ответниците С.и е съществувала масивна бетонна ограда с мрежа, до която те са посадили храсти и плодни дръвчета, които са били образували жив плет между двата парцела.Поддържа се, че до лятото на 2019г. не е имало никакви спорове между тях и съседите им С.и, като едва тогава са разбрали за някакви техни претенции за част от техния парцел,която според въззиваемите владеят и ползват необезпокоявано и добросъвестно от 2003г. до 12.11.2019г. Наведени са доводи, че не са били уведомени, че е налице нов регулационен план нито от Общината, нито от ответниците,както и че същите не са ги били уведомили за намерението си да местят оградата между имотите и да завземат част от техния парцел. Оспорват се и твърденията във въззивната жалба, че давността е била прекъсвана през периода от 2003-2019г., като се поддържа, че са добросъвестни владелци на имота си, включително и върху спорните 9 кв.м.

Изтъква се, че правилно районния съд е допуснал коригиране и е намалил размера на адвокатското възнаграждение претендирано от ответниците, поради което се иска и в тази си част решението да остане в сила.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалба вх.№ 265900/02.04.2021г. от по описа на Районен съд – Враца подадена от С. А. С. и П. А. С. и двамата с адрес гр. *** против Решение №260160/17.03.2021г. постановено по гр.дело №900/2020г. по опис на Районен съд – Враца, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК. В жалбата обаче се посочва, че решението на РС Враца се обжалва в цялост и се иска отмяната му, без да се конкретизира в кои части. Настоящият съдебен състав намира, че за въззивникаответник не е налице правен интерес да обжалва решението на РС Враца в частта, в която е постановено в негова полза и е отхвърлен частично предявения иск за горницата над 9 кв.м. до пълния претендиран размер от 12 кв.м. от площта. Ето защо, в тази част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а въззивното производство – прекратено. Определението на съда в тази част не бе обжалвано и влезе в законна сила.

Настоящият съдебен състав констатира, че исковата молба депозирана от ищците Я.С. и П.С. не е вписана в Агенция по вписванията, имотен регистър, съгласно 3 разпоредбата на чл. 114, б. "в", вр. с чл.112, б."а" и "з" от Закона за собствеността. С ТР № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСГК е прието, че изискването за вписване по чл. 114, ал. 1, б. "в" ЗС във вр. с чл. 112, б. "з" ЗС и чл. 114, ал. 2 ЗС макар и имащо за цел оповестително- защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица - приобретатели на спорното вещно право, от гледна точка на обществения интерес и правна сигурност на гражданския оборот, като защитим повисш интерес, задължава съда като правоприлагащ орган да следи служебно в рамките на проверката по чл. 127, 128 ГПК и чл. 130 ГПК за наличието на вписана искова молба по исковете по чл. 114 ЗС.

В тази насока с определение №208/25.08.2021г. постановено в настоящето производство съда указа на въззиваемите Я.С. и П.С., в срок до първото по делото заседание да представят доказателства за вписване на исковата молба с вх.

№6076/11.05.2020г. по опис на Районен съд – Враца, молба с вх.№7710/10.06.2020г. касаеща цената на иска и молба от 25.09.2020г. депозирана от Я.С. и П.С. за замяна на ответниците по чл.228 ГПК в Агенция по вписванията, имотен регистър.

Въззиваемите са изпълнили указанията на съда и с молба с вх.

№1920/20.09.2021г. са представили вписани в имотния регистър към Агенция по вписванията исковата молба с вх.№6076/11.05.2020г. по опис на Районен съд – Враца, молба с вх.№7710/10.06.2020г. касаеща цената на иска и молба от 25.09.2020г. депозирана от Я.С. и П.С. за замяна на ответниците по чл.228 ГПК в Агенция по вписванията, имотен регистър.

След анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Враца е сезиран с искова молба депозирана от Я. С. С. и П. Г. С. от гр.Враца против С. А. С. и П. А. С. от гр.Враца, като са предявили иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на 12 кв.м от УПИ II-1514 в кв. 185, находящи се на *** в гр.Враца и за осъждане на ответниците да предадат владението на същите.

В исковата молба се твърди, че ищците като съпрузи са закупили с договор, сключен с Община Враца от 29.11.2005г., вписан под №179, т.12, рег.№ 79- 82 от 09.12.2005г. парцел УПИ II-1514 в кв. 185, находящи се на *** в гр.Враца и две години по – късно са закупили и построили в парцела жилищна сграда от тогавашния собственик физическо лице и до м.11.2019г. са владеели имота необезпокоявано и без проблеми и оспорвания.

Наведени са доводи в исковата молба, че от няколко месеца бащата и майката на ответника С.А. и ответницата П.С. им заявили, че границата между имотите е с около метър навътре в този на ищците и посочените лица имат претенции за тази част от 4 парцела на ищците. В исковата молба се сочи, че на 12.11.2019г. ответниците и семейството им самоуправно, в нарушение на всички правила и законови изисквания, без разрешение и съгласие на ищците, насилствено са премахнали мрежата на старата ограда, навлезли с около метър в парцела на ищците, излели бетон и поставили оградна мрежа, като насилствено отнели владението на около 12 кв.м. по протежение на границата между имотите. В тази насока се твърди, че е сезирана и Районна прокуратура – Враца, с оглед извършените самоуправни действия. Развиват се доводи, че действията на ответниците са незаконосъобразни, владението на ищците върху тази спорна част е осъществявано самостоятелно и безпроблемно в продължение на повече от 16 години и е налице и изтекла в тяхна полза придобивна давност. Развиват се и доводи за придобиване на спорната част от парцела въз основа на добросъвестно владение, съгласно чл.79, ал.2 от ЗС, при наличие на два периода надхвърлящи петгодишния срок за непрекъснато и самостоятелно владение.

В представени писмени отговори по реда на чл.131 ГПК ответниците С.С. и П.С. оспорват иска. Развиват доводи за неговата неоснователност, поради отсъствие на предпоставките на чл.108 от ЗС. Поддържат, че са съсобственици на поземлен имот с идентификатор №*** в гр.*** при равни права от по 1/2 ид.части. Твърдят, че са уведомили своите съседи-настоящи ищци, че оградата, разделяща двата имота е построена с известно отклонение от реалната граница и съществуващата ограда е изцяло в собствения им имот, както и че ще я разрушат и изградят нова на реалната граница. Заявяват, че след построяването на новата ограда са възложили на "Геопартнер-ВР" ООД извършване на геодезическо заснемане на новопостроената ограда, което установило, че максималното несъвпадане между оградата и границата на имота им е 9 см. Оспорват и твърдението на ищците за придобиване по давност на собствеността върху спорната част от имота с доводи, че праводателят им, предишен собственик на имота ясно е заявявал на ищците претенцията си за разположението на старата ограда и е извършвал трасиране на имотната граница през 2010г и 2019г. както и липсата на предявяван иск от ищеца за собственост или снабдяването му с нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание давностно владение.