Решение № 349 от 08.08.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Плевен, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500449 по описа за 2025 година С решение №602 от 02.05.2025 г. по гр.д. №1666/2025 г Плевенски Районен съд е:

ПОСТАНОВИЛ МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖИЛ Е П. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №* да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Ю. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №*.

ЗАБРАНИЛ Е, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на П. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №*, да приближава на по-малко от 50 метра Д. Ю. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №*, както и жилището, обитавано от молителката в гр.П., обл.П., ул. „Т.“ №*, както и до местата за социални контакти и отдих на молителката, за срок от 4 /четири/ месеца, считано от ***г., когато е издадена Заповед за незабавна защита №33/***г.

ЗАБРАНИЛ Е, на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН, на П. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №*, да осъществява контакт под каквато и да е форма с молителката Д. Ю. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №*, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 4 /четири/ месеца, считано от ***г., когато е издадена Заповед за незабавна защита №33/***г.

1

РАЗПОРЕДИЛ Е ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.

РАЗПОРЕДИЛ Е ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.

ПРЕДУПРЕДИЛ Е на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН П. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №*, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.4 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

ОСЪДИЛ Е на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН П. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №*, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РСПлевен държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева в случай на издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от решението е останал П. М. А. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставена без уважение молбата.

Претендира направените в двете инстанции разноски.

В жалбата се сочи, че от молбата не било ясно в какво се състои домашното насилие; че „битовия скандал“ е започнал от страна на бащата на молителката; че няма медицинска документация за претърпения от молителката психически тормоз.

Препис от въззивната жалба е връчен на Д. Ю. Ю. на 22.05.2025 г., но в указания сок – до 05.06.2025 г. отговор не е подаден отговор.

С определение №8 5 4 от 10.06.2025 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивните жалби за допустими и редовни и е насрочил делото в о.с.з. на 10.07.2025 г.

В о.с.з. на 10.07.2025 г.процесуалният представител на П. М. А. – адв. М. е пледирал да бъде уважена въззивната жалба и да бъде отхвърлена молбата за защита от домашно насилие, тъй като такова не е било осъществено на 16.03.2025 г. спрямо Д. Ю. Ю.. Представила е списък по чл.80 от ГПК и претендира присъждане на посочените в него разноски.

Д. Ю. Ю. не се е явила и не е представлява в о.с.з. на 10.07.2025 г.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В молбата от *** г. Д. Ю. Ю. твърди, че е живяла 1 7 години с П. М. А. на „приятелски начала“ и че двамата имат три деца. Разделили се преди 7 месеца, през което време П. М. А. я заплашвал, че ще я „пребива и убива“.

В молбата се твърди, че на 16.03.2025 г. П. М. А. и негов роднина дошли с колове пред дома на родителите на Д. Ю. Ю., където тя заживяла след раздялата им. Хвърляли камъни и се заканвал да продължи да тормози нея и семейството й.

Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН Д. Ю. Ю. не е подавала.

2

От справките в НБД „Население“ се установява, че П. М. А. и Д. Ю. Ю. са баща и майка на две деца – М. П. А. и М. П. А., като Д. Ю. Ю. има и трето дете – Ю. Д. Ю..

Плевенски Районен съд е постановил мерки за незабавна закрила, съгласно определение №1375 от *** г. Издадена е заповед за незабавна защита рег. №33/*** г.

В о.с.з. на 11.04.2025 г. Д. Ю. Ю. заявява, че в процесния случай П. М. А. бил „пийнал“ и дошъл да иска тя да се върне при него. Заявява, че отказала да се върне при него, защото не се разбират помежду си и че иска той да не й пречи да вижда децата, които са при него.

В о.с.з. на 11.04.2025 г. П. М. А. обяснил, че Д. Ю. Ю. подавала „фалшиви сигнали“ и пращала полицаите в дома му, докато него го няма там.

В т.вр. неговата майка отишла в дома на бащата на Д. Ю. Ю. и двамата се спречкали, което провокирало следващите събития.

Като свидетел е разпитан бащата на Д. Ю. Ю. – А. Д. Г., който твърди, че на 16.03.2025 г. П. М. А. и негов братовчед дошли пред неговата къща с дървета в ръце и хвърляли камъни. П. ритнал портата. Дошли баща му и чичо му да го спират.

Като свидетел е разпитан бащата на П. М. А. – М. П. А., който твърди, че Д. подава сигнали срещу П. и вика полиция. Така станало и на 16.03.2025 г. и майката на П. отишла при бащата на Д. и той я блъснал. Това провокирало П. да иде пред дома на бащата на Д..

Като свидетел е разпитана майката на П. М. А. – А. К. Х., която твърди, че П. пиел с чичо си у тях, когато дошла полицията. Свидетелката отишла в дома на родителите на Д.. Първо излязла майка й, после баща й и почнал да я дърпа за ръката и да я блъска към портата, за да я изгони от двора си. П. видял това /защото има видимост от дома на чичо си/ и тръгнал към тях с братовчед си. Бащата на Д. ги посрещнал като с една вила мушкал през мрежата. Братът на Д. хвърлял с брадва през оградата. Д. била в двора. Не се стигнало до побой. Дошла полицията.

Разпитан е и полицая Л. Г. Д., който твърди, че първо е имало сигнал за обиди, отправяни от П. М. А. към бащата на Д. Ю. Ю., а после друг сигнал за същото място.

Видно от писмо от 22.04.2025 г. /на стр.45/, на 16.03.2025 г. в ЕЕНСП 112 е регистрирано обаждане от А. Д. Г. за междусъседски сигнал на ул. „Т.“№* в гр. П.. Видно от докладна записка /на стр.50/, на сигнала, че П. М. А. е агресивен и заплашва със саморазправа, са се отзовали полицаи. По-късно е подаден втори сигнал и мястото е посетено отново от полицаите към 16 часа.

Съставени са протоколи за предупреждение.

При тази фактическа обстановка, Плевенски Районен съд правилно е приел, че домашното насилие е психическо и се състои в посещение пред дома на молителката с други лица, въоръжени с вили, колове и камъни, с цел да се 3 търси сметка за упражнени права по закон да се сезира полицията при нужда.

Правилно Плевенски Районен съд е приел, че психическо насилие не е прераснало и във физическо, само поради намесата на други близки на П. М.

А.. Плевенски Окръжен съд напълно споделя тези изводи в обжалваното решение, като добавя към тях че от молбата може и да не е било ясно в какво се състои домашното насилие, но това е преодоляно чрез дадените в о.с.з. обяснения от страните; че участието на бащата на молителката в процесните събития, не изключва нейното психическо страдание – даже напротив тя има основание да се страхува не само за себе си, а и за родителите си; че психическия тормоз не се установява само с медицинска документация, а и чрез нормални умозаключения, че подобни на процесните събития естествено водят до негативни психически преживявания – стрес, страх, тревога как ще се развият събитията, дали няма да се повторят и пр.

Според Плевенски Окръжен съд, тези проявни форми на психическо насилие обосновават необходимост от налагане на мерки за закрила така, както са определени по вид и срок в обжалваното решение. На фона на все още неуредените отношения между страните във вр. с упражняването на родителските права спрямо децата им, следва да се отбележи, че срока на мерките по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН към настоящия момент вече е изтекъл, но остава да действа мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, която е безсрочна.

По така изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №602 от 02.05.2025 г. по гр.д. №1666/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4