Решение № 451 от 04.08.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Враца, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20261420100177 по описа за 2026 година

Предявени са за разглеждане по реда на чл.422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: 10 225,84€ /евро/ – представляваща главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № 5134251 сключен на 11.07.2022 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК ************ и длъжника; сумата от 759,94€ /евро/- договорна лихва, дължима за периода от 21.09.2024 г. до 14.08.2025 г; сумата от 311,26 евро – обезщетение за забава, считано от 21.09.2024г. до датата на подаване на заявлението в съда 24.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът „ЕОС МАТРИКС" ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В. М. М. и П. С. М. за солидарното им осъждане да заплатят на кредитора сумите, както следва: 20 000,00 BGN (двадесет хиляди лева), представляваща главница - частично претендирана главница от общо дължима главница по договора в размер на 37 019.31 лева, ведно със законната лихва за период от 24.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 1 486,32 BGN (хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и 32 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 21.09.2024 г. до 14.08.2025 г., 608,78 BGN (шестстотин и осем лева и 78 стотинки), представляваща мораторна лихва - за претендираната главница за периода от 21.09.2024 г. до 24.09.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 375,62 BGN (триста седемдесет и пет лева и 62 стотинки), адвокатско възнаграждение в размер на: 240,00 BGN (двеста и четиридесет лева).

Длъжникът В. М. М. е депозирал в срок възражение по реда на чл.414 ГПК, като след указания до заявителя, последният е предявил искове за вземанията, предмет на 1 издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 11.07.2022г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ********** между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, В. М. М. кредитополучател и П.С. М. - солидарен длъжник, по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателите паричен кредит в размер на 45 250лв.(четиридесет и пет хиляди двеста и петдесет лева).

Посочва, че кредитополучателите са се задължили да погасят задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 21.06.2032г. След усвояване на кредита, кредитополучателите са погасили част от месечните си вноски, след което са преустановили плащанията си. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, кредитът е станал предсрочно изискуем, което на основание чл.12 (2) от договора поражда правния интерес на кредитора от предявяване на иска.Длъжниците са уведомени с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 14.08.2025г.

Навежда твърдения, че на 13.06.2025г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК************* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който задължението на В. М. Й. - коедитополучател и П. С. М. - солидарен длъжник, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № ********* от 11,07.2022г.. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, като за извършената цесия длъжниците са редовно уведомени.

Иска се от съда да установи вземанията съгласно издадената в заповедното производство заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответника оспорва исковете както по основание, така и по размер.

Релевира и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички искови претенции. Твърди се на следващо място, че договорът съдържа неравноправни клаузи, без да излага съображения в тази насока.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От представените по делото доказателства се установява, че на 11.07.2022г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ****** между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, В. М. М.- кредитополучател и П. С. М. - солидарен длъжник, по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателите паричен кредит в размер на 45 250лв.(четиридесет и пет хиляди двеста и петдесет лева).Уговорено е, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент за срока на кредита в размер на 4,99 %. Годишният процент на разходите е определен на 6, 08 %.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза.Съгласно заключението, на основание на Договор за потребителски паричен кредит № ********* от 11.07.2022 г., на 11.07.2022 г. от разплащателна сметка на «УКФ» ЕАД №*********** са преведени сумите, както следва: Сума в размер на 17 404,25 лв - представляваща вътрешно рефинансиране на Договор № ******** с титуляр В. М. М.. Сумата е преведена служебно по вътрешни разчети за погасяване на кредита: Сума в размер на 466,50 лв - с преводно нареждане по банкова сметка ************* в ТИ БИ АЙ с основание „ по Договор ************”;Сума в размер на 405,70 лв- с преводно нареждане - по банкова сметка *************** в ТИ БИ АЙ с основание „ по Договор ***************”;Сума в размер на 7 931,28 лв - с преводно нареждане по банкова сметка ***************** в 2

Банка ДСК с основание за Договор № **********;Сума в размер на 1 910,60 лв - с преводно нареждане по банкова сметка № ***************** в БНП Париба с основание - № CARD-*********;Сума в размер на 16 881,67 лв - представляваща остатъчна сума за усвояване по сметка ********** в Уникредит Булбанк с титуляр В.

М. Й.;Сума в размер на 250,00 лв - удържана за „ Такса за разглеждане на кредит”.

По Договор за потребителски паричен кредит № ****** от 11.07.2022 г по сметката на цедента от кредитополучателя е постъпила сума в размер на 13 521,70 лв.

Със сумата са погасени задължения, както следва: За главница — сума в размер на 8 230,69 лв. Със сумата са погасени пълният размер на вноските за главница по погасителен план до 21.08.2024 г. и частично заплатена вноска за главница в размер на 167,59 лева за падежна дата 21.09.2024 г.:За договорна лихва — сума в размер на 4 760,52 лв. Със сумата са погасени пълният размер на вноските за договорна лихва по погасителен план до падежна дата 21.10.2024 г. и частично заплатена вноска за договорна лихва в размер на 29,75 лева за падежна дата 21.11.2024 г.: За вноска за застрахователна премия - сума в размер на 502.60 лв. Със сумата са погасени вноските за застрахователна премия по погасителен план до падежна дата 21.10.2024 г.: За наказателна лихва - сума в размер на 20,31 лв;За лихва за просрочие - сума в размер на 7,58 лв.

Размерът на неиздължената сума за главница към датата на издаване на заявление в РС-24.09.2025 г. и към датата на изготвяне на заявление/при обявена предсрочна изискуемост, е както следва: Предсрочно изискуема главница — сума в размер на 2 315,18 лв. В сумата са включени вноските за главница по погасителен план от падежна дата 21.09.2024 г. до падежна дата 21.05.2025 г.вкл. Редовна неиздължена главница - сума в размер на 34 704,13 лв. В сумата са включении вноските за главница по погасителен план от падежна дата 21.06.2025 г. до края на действие на срока на кредита.

Вещото лице е установило, че реално ГПР в проценти –възлиза на 6.25%.

Съдът кредитира експертното заключение като правилно, обективно и пълно.

Представено като доказателство по делото е копие от договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) о т 13.06.2025г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК ******** и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *******, по силата на който задължението на В. М. Й. - коедитополучател и П. С. М.- солидарен длъжник, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № ********* от 11,07.2022г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, като за извършената цесия длъжниците са редовно уведомени.Представено е и доказателство, че длъжниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В тежест на ищеца по предявените по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което заемодателят е предоставил на ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; че между страните по договора за кредит е уговорено заплащането на договорна лихва в претендираните размери. В тежест на ищеца е да докаже и настъпилата цесия между него и кредитополучателя „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, а също и твърдяната от него надлежно настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи 3 положителния факт на погасяване на дълга.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

От представените по делото пет броя платежни нареждания и от заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че заемната сума е предадена от кредитодателя на кредитополучателя.

Кредиторовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Ответникът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;

3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато 4 предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.