Определение № 2002 от 19.06.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1667/2026
- Вид
- Определение № 2002
- Подписан
- 19.06.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- Нина Стойчева, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2002 гр. София, 19.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нина Стойчева
Членове:
Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501667 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1 т.2 вр. Чл. 130 от ГПК.
Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 48382 от 07.04.2026 г., подадена от ищеца в исковото производство, а именно „Делколада“ ООД с ЕИК 104642117, чрез пр. представител адв- М.Я. от САК срещу определение № 6598 от 22.03.2026 г. постановено по гр.д. № 4621/2025 г. по опис на СГС, с което е прекратено исковото производство, образувано по искова молба с вх.рег. № 49358 от 22.04.2025 г. , уточнена с допълнителна молба № 65580 от 30.05.2025 г. и молба с вх. Рег. № 7300 от 20.01.2026 г. по предявен срещу А. Х. П. установителен иск с правно основание чл. 124, ал.4 от ГПК.
В обстоятелствената част на частната жалба се излага, че прекратителното определение е неправилно и необосновано. Излага се още, че постановилия го съд неправилно е възприел обстоятелствената част на исковата молба. Според частния жалбоподател, след като процесния документ е бил представен в друго, предходно исково производство, той е бил оспорен своевременно по реда а чл. 193 от ГПК, но поради отказ на арбитражния съд да открие производство за проверка на автентичността на документа, за оспорващия е възникнал правния интерес да предяви иск, с правно основание чл. 124 от ГПК. Счита, че съдът неправилно е възприел поведението на ищовото дружество, като му е приписал пропускът, допуснат от арбитражния съд и не е преценил, че за страната, която е оспорила своевременно документа не съществува друга правна възможност за защита срещу неистински документ, освен да го оспори чрез установителен иск.
Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото, за продължаване на производствените действия по предявения иск.
Правоотношението по повод на обжалваното определение се развива между ищеца и съда пред който е предявен иска, поради което настоящият въззивен съд приема, че частното производство е образувано възоснова на редовна и допустима частна жалба /подадена в срока за обжалване, от пр.
1 легитимирана страна, обосновала правен интерес от на подлежащ на въззивна проверка съдебен акт/, а разгледана по същество е основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав на САС съобрази следното от фактическа страна:
Исковото производство е образувано възоснова на предявен от „Делколада“ ООД против А. Х. П. иск с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване неистинност на документ, представляващ банково извлечение от USB Швейцария от 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г., представен по арбитражно дело № 18/2024г. по опис на Арбитражен съд при съюза на арбитрите в България, представляващ легализиран превод на български и копие от документа. С него ответникът се е домогвал да докаже, съществуването на вземане от ищеца, а с предявения иск ищецът се домогва да докаже, че не е получавал заемни средства от ответника.
В обстоятелствената частна исковата молба се излага, че ответникът е представил пред арбитражния съд и други неистински документи, вкл. и арбитражно споразумение. Излага, че документът, чиято автентичност се оспорва, не носи подпис и печат на банката издател, а посочените в него суми никога не са постъпвали в сметките на дружеството. Макар да твърди, че договорът за паричен заем от 31.03.2006 т., Анекс № 1 от 19.12.2013 г. и Анекс от 04.11.2020 г., наред с извлечението от банковата сметка на ответника са неистински документи, в петитума на исковата молба дружеството ищец е ангажирало решаващия съд с искане да се приеме за установено, че банковото извлечение е неистински документ /л.15 – 21 от гр.д. № 4621/2025 г.СГС/, а тъй като той е представен като копие от ответника с легализиран превод, към съда пред който е предявен искас пр. основание чл. 124, ал.4 от ГПК е отправено искане, ответникът да бъде задължен да представи оригинала.
От представените по делото доказателства към исковата молба, се установява, че в производството по арбитражно дело № 18/2024г. ответното дружество, сега ищец е поискало от арбитражния съд, да задължи ищеца, сега ответник да представи оригиналите на документите. В протокола 21.03.2025 г. по арбитражно дело № 18/2024 г. е обективирано и оспорване на автентичността им, в това число и процесния документ както и искане да се представят в оригинал.
От така извършеното процесуално действие, удостоверено с арбитражен протокол следва, че истинността на документа е оспорена, макар и преди да е представен оригинала /доколкото непредставянето на оригинала, влече изключване от доказателствата и липсата на интерес от оспорване/.
В протокола е обективирано и разпореждане на съда, чрез което ищецът е бил задължен да представи оригинала на банковото извлечение.
В молба с вх. Рег. № 7300 от 20.01.2026 г. пр. представителна ищцовото дружество, уточнява, че оспорва автентичността на представеното пред арбитражния съд банково извлечение, като твърди, че то не е издадено от банката сочена като негов издател. Относно правния интерес от предявяване на установителен иск сочи, че ответникът е ползвал този документ в арбитражното дело за да претендира вземане, което не съществува и в производство по несъстоятелност /не е уточнено конкретното производство/.
Съдът, пред който е предявен иска за установяване неистинността на 2 банковото извлечение е приел, че страната е следвало да оспори документа в производството по несъстоятелност. Приел е, че страната е пропуснала да оспори документа в производството по несъстоятелност и е заключил, че пропускът обосновава липсата на правен интерес, в съответствие с разясненията дадени в т.1 от ТР № 5 от 14.11.2012 на ВКС по т.д. № 5/2012 г. от ОСГТК.
От правна страна:
Процесуалният закон допуска да се установява както истинност, така и неистинност на документ в отделно исково производство. В този смисъл е правото на иск, изрично уредено в чл. 124, ал.4 изр. Първо от ГПК. Както за всеки установителен иск, така и исковете по чл. 124, ал.4 от ГПК е необходимо да е налице положителна процесуална предпоставка – правен интерес, за която съдът следи служебно, т.е. освен, че следва да бъде обоснована в обстоятелствената част на исковата молба както това е сторено – за ищцовото дружество е станало известно, че съществува документ, който съдържа данни за прехвърляне на парични суми в негови банкови сметки въз основа на отречено правоотношение със субект, ползващ се от този документ в друго арбитражно производство.
Липсват доказателства на този етап от развитието на исковата производство, документът да е бил представен в производство по несъстоятелност и страната, да е пропуснала срока за оспорване по реда на чл.
193 от ГПК. Налице е само едно изложено в последната молба фактическо твърдение, че съществува такова производство и, че документът е представен там, но за съда, пред който е предявен иска, не е ясно и за настоящата инстанция също, обстоятелствата и фактите, които биха обосновали приложението на т. 1 от ТР № 5 от 14.11.2012 г.
В заключение, следва да се има предвид, че даденото в тълкувателното дело разяснение се е наложило с цел, да не се дублират противоречиви произнасяния на съдилищата по един и същ спорен въпрос за истинността или неистинността на конкретен документ, както и да не се отменят влезли в сила решения, след като в последствие се установи, че са основани на неистински документ, който е бил част от доказателствата по делото, но не е бил оспорен в завършилото с решение производство.
В този смисъл, пропускът да се оспори документ по реда на чл. 193 от ГПК, се приема от съдебната практика като преклузия за установяване истинността на същия документ, чрез предявяване на отделен иск. Когато срокът по чл. 193 от ГПК е спазен, но съдът пред който се разглежда делото прецени, че оспорването е не относимо към предмета на делото или поради друга причина при вече упражнено право на оспорване, съдът отклонява или изобщо не открива производство за установяване неистинността на документа, самото съществуване на неистински документ, независимо от преценката на съда за относимостта му към предмета на делото, обосновава правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал.4 от ГПК.
За да обоснове обратният извод за липсата на положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск, съдът в прекратителното си определение, следва да посочи конкретно производство, между същите 3 страни със същия предмет - установяване истинността на същия документ, независимо дали е въведен в спора с възражение, чрез оспорване по чл. 193 от ГПК или чрез предявяване на иск, а не само да посочи факти, за който липсват доказателства /производството по несъстоятелност и представянето на документа в него/. Дори и неизгодни за страната, тези фактически твърдения са недостатъчни, съдът да упражни служебното начало, с което да отрече правния интерес на ищцовото дружество. В тълкувателния акт, който е посочен като правно основание в обжалваното определение е разгледана хипотеза при която, на първо място следва да е налице пропуск за упражняване правото на оспорване в срока по чл. 193, ал.1 от ГПК, какъвто ищецът в настоящото производство не е допуснал /виж стр. 6-9 от протокол от 21.03.2025 г. по арбитражно дело № 18/2024 г./.
В арбитражното производство, срокът за оспорване по реда на чл. 193 от ГПК е спазен, а в производството по несъстоятелност изобщо не е ясно кога то е образувано, кога е предявено вземането и налице ли е такъв пропуск който се доказва само с идентичност между двата документа.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на САС приема, че обжалваното определение не е обосновано от фактическа страна, поради което и процесуалната пречка изведена в него - липсата на правен интерес, не може да бъде потвърдена от въззивната инстанция като съществуваща на този етап от исковото производство.
Мотивиран от гореизложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 6598 от 22.03.2026 г. постановено по гр.д. № 4621 по опис на СГС за 2025 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на производствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4