Решение № 14 от 11.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Мария Б. Стоянова в присъствието на прокурора Иван П. Спиров като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Частно наказателно дело № 20235300201843 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 12 от Закона за признаване изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание "лишаване от свобода" или на мерки, включващи "лишаване от свобода“ /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.

Същото е образувано във връзка с изпратено от страна на съдебните органи на Република Г. Удостоверение по чл.4 Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, издадено въз основа на Решение № 315-316/2017г. на Смесен Заклет Апелативен съд – гр.С., постановено на 20.11.2017г., в сила на 04.10.2018г., против Е. Р. Д. на * години, българин, български гражданин, *, *, *, *, ЕГН **********, с което за извършено престъпление с правна квалификация – чл.1, 14, 16, 17, 18а, 26 пар.1а, 27 и 299, пар.1 от Наказателния кодекс на Р.Г. – за това, че в Л., община Т., С., през нощта на 17-ти срещу 18-ти юни, 2012г., в спокойно душевно състояние умъртвил В. А. Ф., *, като в гореспоменатото място и време, в дома на жертвата, където от време на време пребивавал временно, го нападнал с остър инструмент, който не бил намерен и установен, като му нанесъл последователни удари върху жизненоважни части на тялото му и конкретно главата, гръдния кош и гръбнака. В следствие на тези удари, които нанесъл върху убития В. Ф., му причинил тежки черепно – мозъчни травми, както и увреждания на гръдния кош, включително и разсичане на гръбначния стълб и 1 телесни повреди, в следствие на които била причинена смъртта му, която подсъдимият целял, около 23:00 часа на 17 юни 2012г., за което престъпление му е наложено наказание „доживотен затвор“.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че следва да бъде признато и прието за изпълнение съдебното решение на съда на Р.Г., което е придружено с надлежно попълнено Удостоверение съобразно изискванията на РР 2008/909/ПВР на Съвета.

Служебният защитник на осъденото лице – адв. Ю. предлага на съда, да приеме за изпълнение съдебното решение постановено от съда в Р. Г., като на основание чл. 13, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС да бъде извършено приспособяване на наказанието във връзка с предлаганата от защитника квалификация на престъплението като такова по чл. 115 от НК на Р. България.

Осъденото лице Е. Р. Д. се намира понастоящем в гр. М., редовно призован вземе участие в производството посредством видеоконферентна връзка. Посочва, че пострадалият го е псувал и той го е удрял с ръце и крака, а не с предмет, като не е извършил убийството умишлено. В последната си дума заявява, че желае да се върне в България, включително поради здравословни проблеми.

Видно от изисканата справка по реда на Наредба № 14/2009г. настоящият адрес на лицето е *, поради което компетентен да разгледа делото по реда на чл. 7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е Окръжен съд Пловдив.

Представеното удостоверение е в писмена форма, придружено в превод на български език, издадено е от компетентен орган на издаващата държава и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на специалния закон, като съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното наказателно решение, чието признаване и изпълнение се иска.

Последното се установява и от изготвения на български език превод на осъдителния съдебен акт, който придружава удостоверението. От съдебният акт и удостоверението се установява, че Е. Р. Д. е бил признат за виновен с Решение № 249, 250, 254 – 259/2014г. от 11.06.2012г. на Първоинстанционнен съд – С. за извършено престъпление с правна квалификация – чл.1, 14, 16, 17, 18а, 26 пар.1а, 27 и 299, пар.1 от Наказателния кодекс на Р.Г. – за това, че в Л., община Т., С., през нощта на 17-ти срещу 18-ти юни, 2012г., в спокойно душевно състояние умъртвил В. А. Ф., *, като в гореспоменатото място и време, в дома на жертвата, където от време на време пребивавал временно, го нападнал с остър инструмент, който не бил намерен и установен, като му нанесъл последователни удари върху жизненоважни части на тялото му и конкретно главата, гръдния кош и гръбнака. В следствие на тези удари, които нанесъл върху убития В. Ф., му причинил тежки черепно – мозъчни травми, както и увреждания на гръдния кош, включително и разсичане на гръбначния стълб и телесни повреди, в следствие на които била причинена смъртта му, която подсъдимият целял, около 23:00 часа на 17 юни 2012г., за което престъпление му е наложено наказание „доживотен затвор“. Срещу последния съдебен акт е подадеба жалба от № 27 от 11.06.2014г. от Е. Р. Д..

2

С Решение № 315-316/2017г. на Смесен Заклет Апелативен съд – гр.С., постановено на 20.11.2017г., в сила на 04.10.2018г., жалбата на Е. Р. Д. е била отхвърлена, като със същото решение последният отново е признат за ВИНОВЕН за извършено престъпление с правна квалификация – чл.1, 14, 16, 17, 18а, 26 пар.1а, 27 и 299, пар.1 от Наказателния кодекс на Р.Г. – за това, че в Л., община Т., С., през нощта на 17-ти срещу 18-ти юни, 2012г., в спокойно душевно състояние умъртвил В. А. Ф., *, като в гореспоменатото място и време, в дома на жертвата, където от време на време пребивавал временно, го нападнал с остър инструмент, който не бил намерен и установен, като му нанесъл последователни удари върху жизненоважни части на тялото му и конкретно главата, гръдния кош и гръбнака. В следствие на тези удари, които нанесъл върху убития В. Ф., му причинил тежки черепно – мозъчни травми, както и увреждания на гръдния кош, включително и разсичане на гръбначния стълб и телесни повреди, в следствие на които била причинена смъртта му, която подсъдимият целял, около 23:00 часа на 17 юни 2012г., за което престъпление му е наложено наказание „доживотен затвор“.

Като вид и правна квалификация на деянието е посочено – „умишлено убийство“, което съставлява престъпление по чл.1, 14, 16, 17, 18а, 26 пар.1а, 27 и 299, пар.1 от Наказателния кодекс на Р.Г.. За това престъпление Д. е осъден на наказание лишаване от свобода наказание „доживотен затвор“. Още е посочено, че към дата 09.11.2022г. същият е изтърпял 3 403 дни от наказанието.

Съдебното Решение № 315-316/2017г. на Смесен Заклет Апелативен съд – гр.С., постановено на 20.11.2017г., в сила на 04.10.2018г. представлява съдебен акт по смисъла на чл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Удостоверението съдържа необходимите реквизити по чл. 4 от РР.

Престъплението, за което Д . е бил признат за виновен в Г. попада в списъка от престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост съобразно чл. 8, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС /т.14/.

Независимо от това деянието, за което Д. е бил осъден в Г., съставлява престъпление и по българския Наказателен кодекс – чл. 115 от НК.

Във връзка с последното, на първо място следва да се съобрази, че по реда на настоящото производство съдът дължи точно посочване правната квалификация на деянието по Наказателния кодекс на Република България, включително – при съобразяване всички квалифициращи обстоятелства, а не общо посочване на престъплението.

В разглеждания случай, съдът счете, че осъщественото от осъдения престъпление съответства на престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс на Република България. Същевременно, не се констатират обстоятелства, които да мотивират заключение, че се касае за деяние, осъществено в някоя от хипотезите на чл.116, ал.1, т.1 – 12 и ал.2 от НК, доколкото такива по същество не са предмет на обвинението, по което Е. Р. Д. е признат за виновен с Решение № 315-316/2017г. на Смесен Заклет Апелативен съд – гр.С.. В този смисъл, обект на интерес би могла да бъде само хипотезата на чл.116, ал.1, т.6, 3 предл. 2 и 3 от НК, доколкото съгласно съдебния акт, предмет на настоящото искане – Д. е умъртвил Ф., като го нападнал с остър инструмент и му нанесъл последователни удари върху жизненоважни части на тялото му и конкретно главата, гръдния кош и гръбнака, с което му причинил тежки черепно – мозъчни травми, както и увреждания на гръдния кош, включително и разсичане на гръбначния стълб и телесни повреди, в следствие на които била причинена смъртта му.

Съгласно Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС - под особено мъчителен начин за убития се разбира начин, който причинява изключителни страдания на жертвата, като лишаване от живот чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и др.. В случая не се констатират факти, приети като установени в Решение № 315-316/2017г. на Смесен Заклет Апелативен съд – гр.С., от които да може да бъде достигнато до заключение, че при настъпване смъртта на пострадалия Ф., последният е изпитал изключително страдание, което да се отличава от общия случай на престъпление по чл.115 от НК. Следва да се съобрази, че единствено фактът на нанесени множество удари по различни места на тялото не обосновава по силата на своеобразен автоматизъм заключение за осъществен състав на квалифициращия признак на чл.116, ал.1, т.6, предл. 2 от НК, доколкото последните множество удари е необходимо и да водят до съответните физически и психически преживявания на жертвата, които в случая не се твърдят в съдебния акт, нито с последния се установява конкретика относно същите удари – дори приблизителен брой, сила и т.н. Установяването на подобни преживявания от жертвата включва и съобразяването на съответния медицински критерии, в който смисъл данни по делото не са събирани.

Съгласно същото Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС съставът на особена жестокост е налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек.

Съдебната практика е последователна, че става дума за качество на субекта, разкриващо го посредством начина на осъществяване на конкретното престъпление. Трайно е възприето, при извеждане на преценката за съставомерност по квалифицирания състав се взимат предвид броят на нанесените удари и тяхната сила, причинените телесни увреждания на потърпевшия, цялостното поведение на подсъдимия в хода на осъществяване на престъпната деятелност, отношението към жертвата и нейните близки, характеристичните данни за личността на дееца. С особена жестокост се характеризират външно обективираните чрез начина на осъществяването им прояви на изключителна ярост, садизъм, ожесточение, коравосърдечие и отмъстителност на извършителя, които по интензитет явно и очевидно надхвърлят рамките на обичайното жестоко отношение при извършването на престъплението. Тези качества на конкретното деяние обрисуват в негативен план и личността на дееца, който към момента на извършване на деянието се проявява като крайно брутален, лишен от милосърдие и състрадание. В разглеждания случай обаче, както вече бе посочено - приети като установени 4 факти в Решение № 315-316/2017г. на Смесен Заклет Апелативен съд – гр.С. не разкриват конкретика относно броят на нанесените удари и тяхната сила, в този смисъл – значението на последното за причинените телесни увреждания на потърпевшия. При това, не може да се направи заключение, че броят на ударите и изобщо – деятелността на осъдения е превишавала значително достатъчните за умъртвяване на пострадалия, доколкото не се твърди, че всяко едно от констатираните увреждания - мозъчни травми, както и увреждания на гръдния кош, включително и разсичане на гръбначния стълб, само и по отделно, а не единствено в тяхната съвкупност, би могло да причини смъртта на пострадалия Ф.. Ето защо липсват данни за проявени от Д. ярост, садизъм, ожесточение, коравосърдечие и т.н. в степен, която по нещо да се отличава от общия случай на престъпление по чл.115 от НК.