Решение № 63 от 26.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000592 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 324 от 19.07.2024 година, постановено по т. дело № ""/2023 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено „И.“ ООД, ЕИК "", със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „Н.“ № 7, да заплати на В. И. М., ЕГН **********, от гр.П., ул. „В. Л.“ № "", сумата от 158712,41 лв., представляваща стойността на дружествения му дял от имуществото на дружеството, дължима поради прекратяване на членственото му правоотношение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 05.09.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 4264 лв. деловодни разноски.

Осъдено е „И.“ ООД, ЕИК "", да заплати сумата от 6 348,50 лв. държавна такса в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд П..

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „И.“ 1

ООД с искане за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли предявеният иск и да се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции. Твърди се, че решението е постановено при непълно, неточно и произволно обсъждане на установените по делото обстоятелства и необсъждане на други въведени в процеса и доказани обстоятелства. Оспорен е изводът на съда, че за ищеца В.

М. е възникнало право на изплащане на дружествения му дял след прекратяване на членственото му правоотношение по чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

Твърди се, че съдът е допуснал грешка, като е приел, че неплащането на паричната вноска за записаните от ищеца дялове не е пречка за възникване на членствено правоотношение. Поддържа се, че за да възникне правото на съдружника за доброволно напускане, са необходими няколко предпоставки, които в случая не били налице. Първата от тях било точното изпълнение на задълженията му по чл. 124 от ТЗ, сред които това за заплащане на дяловата вноска, което в случая не било изпълнено, видно от изявленията на самия ищец в съдебно заседание на 07.03.2024 година. Това обстоятелство било достатъчно условие, за да се приеме, че ищецът не е получил право на дял от имуществото на дружеството. Без притежаването на дял от капитала не можели да се уреждат и имуществените последици съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Ищецът нямал право на дял от капитала и поради това, че не бил завършен фактическият състав по учредяването на дружеството и не можело да се приеме, че ищецът е негов учредител, а имал само качеството на бъдещ съдружник, който бил в преддоговорни отношения с останалите бъдещи съдружници за учредяването му. Учредяването на дружеството предполагало изпълнение на предписаните от закона изисквания, а именно сключване на дружествен договор, изплащане на поетите дялове в определените от закона и дружествения договор размери и срокове, включително поне 1/3 от дяловете при учредяването му и вписване в търговския регистър. Поддържа се, че в случая не е изпълнен най-същественият от трите елемента, който е основа за функционирането на дружеството, а именно заплащане от ищеца В. М. на поне 1/3 от дела му при учредяването на дружеството на 26.05.1998 година, като заплащането не можело да се осъществи от друг, а капитала следвало да се набере от учредителите. Поддържа се и довод, че в случая става дума за капиталово дружество, чийто капитал се формира от вноските на съдружниците, направени в определения от дружествения договор срок, 2 който в случая приключвал на 30.06.1998 година. Ищецът в качеството си на управител организирал вписването на дружеството без изпълнение на императивните правила на ТЗ и без знанието на останалите съдружници при последващото разпределение на дяловете през 2003 година. Според жалбоподателя този пропуск бил непоправим със заплащане на записаните дялове в по-късен момент от предвидения в закона и дружествения договор.

Внасянето на 70% от капитала, удостоверено с банков документ, било достатъчно за нуждите на регистърното производство при учредяване на дружеството на 26.05.1998 година, но не било достатъчно, за да се преодолеят императивните условия на закона относно начина на формиране на капитала, в това число дължимите 2 500 000 лева / неденоминирани/. Неизпълнението на задължението на ищеца за допълване на капитала до дата 30.09.1998 година, установено с решенията на съдружниците и на ПОС при учредяване на дружеството, имало за пряка последица това, че ищецът не придобива дялове, независимо от вписаното по партидата на дружеството. С въззивната жалба е направено разграничение между процеса на регистрация на дружеството и процеса на създаване на капитала му, като се твърди, че при регистрацията капиталът трябва да е формиран в неговия минимум, а формирането му е резултат от приноса на всеки един от участниците. Оспорен е изводът на съда, че след като ищецът В. М. не е изключен, той има качеството на съдружник, който според жалбоподателя бил незаконосъобразен, противоречал на законовите разпоредби в редакцията им към 1998 година, а именно чл. 118, ал.

2; чл. 119, ал. 1, т. 3 и 4; чл. 120, чл. 121, чл. 124, чл. 126, ал. 1; чл. 127 и чл. 130 от ТЗ. По отношение на присъдената с първоинстанционното решение сума от 158712,41 лева е посочено, че активите на дружеството са на стойност 634 849,63 лева, но от тях ищецът нямал право на 25%, колкото са му присъдени, защото тези 25% не били възникнали реално. По този въпрос са обсъдени данните в заключението на ССЕ, че до 2002 година капиталът на дружеството е останал 3,5 милиона лева /неденоминирани/, като останалите вноски до 5 000 000 лева не били изплатени от част от съдружниците, в това число от ищеца М. . Съдът не отчел, че основният капитал е базова величина, въз основа на която се формира дружественото имущество, резултат от стопанската дейност и че нетната стойност е формирана без участието на В.

М.. Невнесената от ищеца дялова вноска не можела да се компенсира с внесеното от другия съдружник КД „И.“ и след това да се породят само 3 облигационни претенции. Внесеното от другия съдружник не било в предвидената в чл. 114 от ТЗ писмена договорна форма, то било направено, за да се осигури минималния капитал за регистрацията на дружеството и да се изпълни условието на чл. 121, ал. 2 от ТЗ, но не било основание за придобиване на членствени права в ООД. Внасянето на капитала от някой от съдружниците не освобождавало останалите, в частност ищеца, от това тяхно задължение в предвидения в чл. 11 от дружествения договор краен срок, при съществуваща забрана за опрощаване или прихващане в чл. 120, ал. 2 от ТЗ.

По тези съображения се поддържа, че ищецът не е придобил дял от капитала на дружеството, какъвто му е признат със съдебното решение, тъй като придобиването на дела било следствие от изпълнението на задължението за реално участие в неговото формиране. Поддържа се с жалбата неправилност на извода на съда, че невнесеният дружествен дял може да породи само облигационни претенции към неизправния учредител. Неправилно било посочено в диспозитива на решението, че присъдената сума се дължи поради прекратяване на членственото правоотношение на ищеца, като се поддържа, че не може да се прекрати членствено правоотношение, ако не е възникнало с определеното си съдържание.

След изтичане на срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, от „И.“ ООД са подадени още няколко допълнения на въззивната жалба - допълнение с вх. № 9524/25.11.2024 година, молба с вх. № 38/03.01.2025 година и допълнение с вх. № 706/27.01.2025 година. Във всички тях са излагани допълнителни съображения за неправилност на първоинстанционното решение, като с молбата от 03.02.2025 година е формулирано и доказателствено искане.

Въззивният съд приема, че подадените извън срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение молби и допълнения към въззивната жалба не следва да бъдат разглеждани. Съдържащите се в тях доводи и искания са преклудирани. Те касаят правилността на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 269 от ГПК, уреждащ правомощията на въззивния съд, съдът е ограничен от посоченото в жалбата по въпросите, които са извън валидността на решението и неговата допустимост в обжалваната част. С цитираните допълнения не са изложени доводи, свързани с валидността и с допустимостта на решението, поради което възможността им да бъдат въведени като предмет на въззивното 4 производство е отпаднала още с изтичане на срока за подаване на въззивна жалба от „И.“ ООД на 05.08.2024 година. Отделен е въпросът, че част от доводите и доказателственото искане, съдържащо се в молбата от 03.01.2025 година, са такива, каквито не са правени и поддържани в първоинстанционното производство и за чието посочване във въззивното производство съществува законова забрана в чл. 266, ал. 1 от ГПК.

Жалбоподателят не обосновава допустимостта на новите обстоятелства и доказателства с наличието на предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Неоснователен е доводът, че нови обстоятелства и доказателства са допустими във въззивното производство, тъй като разпоредбата на чл. 125, ал.

3 от ТЗ има императивен характер. Твърденията и исканията, формулирани с подадените след срока за въззивно обжалване молби, са свързани с членственото правоотношение на ищеца и с правото му на уреждане на имуществените последици след неговото прекратяване по реда на чл. 125, ал.

2 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ посочва само начина, по който се уреждат имуществените последици след прекратяване на участието на съдружника, а именно въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Нововъведените доводи и искания от ответника „И.“ ООД не са свързани с приложението на тази разпоредба. В първоинстанционното производство е приета съдебно счетоводна експертиза, която е дала отговор на формулираните към нея въпроси, свързани с изчисляване на равностойността на дружествения дял на ищеца въз основа на счетоводния баланс към момента, посочен в закона, а именно края на месец юни 2023 година. Заключението е прието без оспорвания и възражения от страните и съдът е постановил решението си, позовавайки се на него.

Искането за допускане на експертиза, съдържащо се в молбата от 03.01.2025 година, касае установяване на обстоятелства извън предмета на настоящия спор, а именно каква е щетата, нанесена на дружеството съгласно чл. 121, ал.

1 от ТЗ – невнасянето на дружествения дял от ищеца, какви са незаконно придобитите дивиденти, получени от него и с колко се е намалило дружественото имущество в резултат на това.

Счетоводният баланс, въз основа на който се определя равностойността на дружествения дял, се изготвя съобразно действащи счетоводни норми и стандарти, които са съобразени в неоспореното заключение, прието в първоинстанционното производство.

Обстоятелствата, заради които се иска допускане на нова експертиза, освен 5 че са нововъведени извън преклузивния срок, нямат счетоводния баланс. пряко отношение към

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат С. М. в качеството му на процесуален представител на В. И. М.. С него се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и на изложените в нея доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. С молба от 17.01.2025 година, както и в проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, процесуалният представител на ответника по жалбата изразява становище за преклудиране на възможността да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства, каквито процесуални действия са предприети от жалбоподателя с допълнителните молби след подаване на въззивната жалба. Искането е да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят на ответника по жалбата направените във въззивното производство разноски, включително адвокатско възнаграждение с включен ДДС.