Решение № 31 от 04.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110142361 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Д. Х., чрез адв. А. Т., срещу "Т.С.“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на следните суми: 5639,31 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода м.03.2003 г. – м.12.2008 г., 1904,48 лева – законна лихва, както и разноски в размер на 150,88 лева, за които в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист от 28.05.2009 г. по ч.гр.д. № 1139/2009 г., 81 с-в на СРС и е било образувано изпълнително дело № 5796/2009 г. по описа на ЧСИ *********, поради погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен срок.

Ищецът твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и е бил взискател по горепосоченото изпълнително дело. По същото не били извършвани изпълнителни действия, в продължение на повече от пет години. Делото е трябвало да бъде прекратено, но въпреки това ЧСИ незаконосъобразно е поддържал неговата висящност. Моли съда да констатира изтичането на погасителна давност за принудително събиране на вземанията и да уважи предявения иск по чл. 439 ГПК, като присъди и разноските, сторени в производството.

Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че в случая давността за процесните вземания е била многократно прекъсвана, тъй като взискателят регулярно подавал молби по изпълнителното дело, освен това бил оправомощил ЧСИ с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Позовава се на съдебна практика по приложението на чл. 439 ГПК, като счита, че давността за процесните вземания не е изтекла. Позовава се и на спирането на давността за периода на извънредното положение по силата на ЗМДВИП. Моли за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли иска.

Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните, 1 приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти по отношение на главните искове, а именно: че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

Съгласно актуалната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 439 ГПК, длъжникът винаги има правен интерес да оспори правото на принудително изпълнение за конкретно вземане, когато кредиторът разполага с изпълнителен титул за същото, независимо дали е налице висящо изпълнително дело. В този смисъл са напр.:

Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о., Решение № 50041 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 20/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. гр. д. № 1660/2020 г. на ВКС, I т. о. и др.

По делото за послужване е приобщено ч.гр.д. № 1139/2009 г. по описа на СРС, по което е издаден процесният изпълнителен лист след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Приети като доказателства са материалите по изп.дело № 5796/2009 г. по описа на ЧСИ *********.

Не е спорно между страните, а и това се установява от приетите доказателства по делото, че изпълнителното дело е образувано на 22.12.2009 г., когато до ЧСИ ********* е подадена молба за това, като е приложен процесният изпълнителен лист.

На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да определи способа на изпълнение с цел удовлетворяване на съдебно признатите вземания.

На 01.02.2010 г. до търговски банки в страната и клонове на чуждестранни банки, извършващи дейност на територията на РБ са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху сметки на длъжника, разкрити в съответните банки.

След налагането на запорите в продължение на период от повече от две години по изпълнителното дело не са извършвани, респ. взискателят не е поискал извършването на конкретни действия, насочени към събирането на вземания. Ето защо и съдът намира, че изпълнителното дело се е прекратило с изтичането на двугодишен срок на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 01.02.2012 г.

По прекратеното изпълнително дело в периода 08.03.2013 г. – 09.11.2013 г. са постъпвали плащания.

По прекратеното изпълнително производство без да е било налице искане за това от страна на всискателя са предприемани от страна на съдебния изпълнител действия, насочени към събиране на вземанията. Така напр. на 27.01.2014 г. и на 04.09.2017 г. са били изпратени до Служба по вписванията гр. София искания за вписване на наложени от ЧСИ ********* възбрани върху ид.ч. от недвижим имот, собственост на длъжника.

С молба от 19.12.2017 г. длъжникът е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено.

2

На 13.02.2020 г. отново без да е налице искане от взискателя по прекратеното изпълнително дело е наложен запор върху вземания на длъжника по банкова сметка в „*********“, по която впоследствие е установено, че длъжникът получава несеквестируем доход от пенсия.

Едва с молба от 28.04.2020 г., т.е. осем години след прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство, взискателят е подал до ЧСИ ********* молба, с която е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия.

Последваща молба с искания за извършване на конкретни действия е била подадена и на 05.06.2025 г.

При така очертаното развитие на изпълнителното дело и предвид доводите на страните, ангажирани в производството, съдът приема следното:

Както се посочи и по-напред, между страните не е формиран спор относно влизането в сила на заповедта за изпълнение.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Независимо, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не въз основа на влязло в сила решение, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. По същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в отношенията между страните. Съгласно сега действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о., определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС и мн. др.).

Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.

Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.

Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на 3

ВКС, ОСГТК- т. 10/.

В актуалната съдебна практика на ВКС по въпросите за значението на перемпцията и давността в изпълнителното производство /напр. Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г., III г. о., Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о. е възприето разрешението, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания от взискателя изпълнителен способ, докато изпълнителният лист все още се намира у него.

В конкретния случай давността е прекъснала с налагането на запори върху банкови сметки на длъжника през 2010 г., след който момент в продължение на период от повече от 2 години не са извършвани и не е било поискано извъщването на действия по изпълнителното дело, с оглед което и същото се е прекратило по силата на закона през 2012 г. След прекратяването на изпълнителното производство и предвид липсата на активност от страна на взискателя, който съобразно възприетото с Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, не е поискал от съдебния изпълнител след настъпилата перемпция да извърши изпълнителни действия, то и следва да се приеме, че давността за вземанията по листа срещу този длъжник във всички случаи е изтекла в периода 2012 г. – 2017 г.