Решение № 224 от 18.03.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. гр. Хасково, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20225640101965 по описа за 2022 година

Предявен е при условията на пасивно субективно съединение от Ж. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***************, съдебен адрес: ***************, адв. И.П. от АК Хасково против Т. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, съдебен адрес:

**************, адв. Н.М. и Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***************, съдебен адрес: *****************, адв. Т.В., частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. чл.60, ал.1 от Закона за наследството /ЗН/ за заплащане на сумата от 3405,30 лева /по 1702,65 лева за всяка от ответниците/ от общо дължими 6810,60 лева, за извършени и незаплатени на ищеца строителни дейности в периода 15.09.2017 г. – края на м. декември 2018 г. на основание устен договор за изработка, сключен с наследодателката на ответниците Т. А. Г., за ремонт на магазин, находящ се в ***************.

Ищецът твърди, че през 2018 година извършвал строителни ремонтни дейности и услуги на фирми и физически лица. През месец септември сключил устен договор за изработка с Т. А. Г., наследодател на двамата ответници, по силата на който следвало да извърши ремонт на обект/магазин/, намиращ се в град *******, стопанисван от възложителя, след което да му бъде заплатено възнаграждение за извършената работа.

Строителните дейности извършил в периода 15.09.2017 г. - 30.10.2018 г. и същите се изразявали в:

1/ монтаж на гипскартон на таван - 60 кв.м., за цена на услугата - 720.00 лв.;

2/ шкурене, грундиране и боядисване- 60 кв.м., за цена на услугата - 150.00 лв.;

3/ поставяне на теракота-60 кв.м.-900.00 лв.;

4/ поставяне на теракотни первази по стената - 40 кв.м., за цена 160.00 лв.;

5/ монтаж на улуци-24 метра, за цена-96.00 лв.;

6/ шпакловка на стени-80 кв.м.,за цена -480.00 лв.;

1

7/ хидроизолация покрив-170 кв.м.,за цена 1360.00 лв.;

8/ изграждане на надзид- 80.00 лв.;

9/ поставяне на фаянс и теракота и подложки-35 кв.м.,за цена 630.00 лв.;

10/ тавани хънтър-80.00 лв.;

11/ боядисване на стени-90 кв.м., за цена 225.00 лв.;

12/ изграждане на В и К-чиста и канална-120.00 лв.;

ФАСАДА:

13/ поставяне на стиропор и минерална мазилка- 40 кв.м., за цена- 600.00 лв.;

14/ топлоизолация - 20 кв.м., за цена- 240.00 лв.;

15/ обръщане на прозорци - 25 кв.м., за цена 100.00 лв.;

16/ монтаж на водооткап- 15 кв.м., за цена 45.00 лв.;

17/ ремонт на тротоарни плочки- 8 кв.м. - цена 64.00 лв.;

18/ цокъл 15 м за цена 150.00 лв.;

19/ отливане и оформяне на входно стъпало - за цена 60.00 лв.;

20/ закупени материали: боя за 15.80 лв. и плочки за 24.80 лв., както и материали от Хасково -за 110.00 лв.;

21/ личен транспорт за материали от Хасково до Симеоновград, оценен от ищеца на 400.00 лв.;

Така според ищеца, извършените от него СМР, вложени материали и транспорт възлизали общо на 6810,60 лева.

Изложено е по-нататък в исковата молба, че след приключване на ремонта, извършеното било прието от възложителя и одобрено като изпълнение. Ищецът очаквал в кратък срок да получи договореното възнаграждение за вложените материали, извършения превоз и положения труд. Вместо това получавал обещания и промяна в срока за плащане под различни предлози. По-късно разбрал, че възложителката Т. А. Г. починала на ****** г.

Опитал се да издири наследниците й и доброволно да се споразумеят за заплащане на извършената работа. Срещнал затруднения при установяването им, а впоследствие и при контакта с тях. По-късно установил, че е заличена от търговския регистър и ************.

Това обосновавало правният му интерес от завеждане на настоящия иск срещу наследниците й, тъй като същите наследявали и задълженията на наследодателката си в равни части, съгласно чл.60, ал.1от Закона за наследството.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което всеки от ответниците да бъде осъден да му заплати сумата от по 1702,65 лева или общо 3405,30 лева, представляваща половината от общо дължимите 6810,60 лева от тяхната наследодателка, за извършени и незаплатени строителни дейности в периода 15.09.2017 г. - 30.10.2018 г. на основание устен договор за изработка, сключен с Т. А. Г., за ремонт на магазин, находящ се в ****************, ведно със законната лихва върху сумите, считано от влизане в сила на решението. Претендират се и направените по делото разноски.

Със заявление вх. рег. № 7497/09.06.2023 г. и във връзка с изпълнение указанията на съда, дадени по реда на чл. 145, ал.2 ГПК, ищецът конкретизира твърденията си в исковата молба като претендира като неизплатено, но договорено с наследодателката на ответницата възнаграждение за изграждане на пристройка от 72 кв.м. и транспорт със собствен превоз на строителни материали за този обект. Поддържа се, че строителството е извършено на два етапа: първи етап - изграждане на кухнята и кота 0 и втори етап - изграждане на търговска зала „магазин". Твърди, че няма претенции за заплащане на първия етап на строителство, а само за втория, който продължил в периода от 15.09.2017 г. до края на месец декември 2018 2 г. Заплащането на изпълненото строителство се извършвало ежеседмично – до края на месец октомври 2018 г. от възложителя Т. Г., а след това от нейния съпруг – Г.Г.. Транспортът на строителните материали се осъществявал със собствения на ищеца лек автомобил „************“. Претенцията за извършен транспорт на обща стойност 400,00 лева се формирал съобразно разстоянието Хасково – Симеоновград (23 кв.), за 4 месеца или 16 седмици по един курс или по 25,00 лв. за курс.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата Т. Г. Д.. Счита претенцията за неоснователна. Твърди, че изложените от ищеца обстоятелства не отговарят на истината. Имала спомен за извършени дейности по процесния обект, но това се случило преди 2018 година и за тях майка им се била разплатила. Никой не ги бил търсил през този период, за да заяви претенциите си, че не му е заплатен труда и материалите, а и преживе майка им не била споделяла, че има задължения към трети лица. Претенцията на ищеца била неоснователна, тъй като липсвали доказателства за наличие на договор за извършване на описаните строителни дейности.

Освен това, след смъртта на Т. А. Г., ответниците правили и други козметични ремонти по този обект, но тези дейности били заплатени.

Освен това е въведено възражение за изтекла погасителна давност, доколкото ако изобщо имало направени СМР, то те били извършени преди 2018 година, а в случай че се касаело за възлагане то тригодишната давност била изтекла през 2021 г.

Оспорено е изцяло извършване на посочените от ищеца дейности, в това число цените им, вкл. за труд и материали. Твърди се, че след смъртта на майката на ответниците, ищецът не ги бил търсил и не бил предявявал претенции за заплащане.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба и от ответника Л. Г. Г., която също счита предявения иск за неоснователен и недоказан.

Изложените в исковата молба обстоятелства били неверни в голямата си част като са заявени следните насрещни твърдения:

На наследодателката на ответниците Т. А. Г. било учредено право на строеж върху общинска земя върху 72.50 кв.м. с договор № 4/05.08.2015г., сключен между нея и Община Симеоновград, за построяване на пристройка към съществуваща едноетажна масивна сграда - търговски обект в УПИ III - 2441, в кв. 32, целият с площ от 936 кв.м, със срок за реализиране на строежа 5 г. За реализиране на строителството фирмата на едноличен търговец на Т. А. Г. - *************." сключила договор за срочен банков кредит № 124722/20.09.2017г. с „Райфайзенбанк България" ЕАД за сумата 40000 лв., усвоена на 04.11.2017 г. която била вложена за извършване на строителство на пристройката.

На 10.09.2017г. Т. А. Г. сключила с ищеца устен договор за извършване на строителството на пристройката, предмет на учреденото й право на строеж върху общинска земя върху 72.50 кв.м с договор № 4/05.08.2015г, а не за ремонт, както неправилно се твърдяло в исковата молба. По смисъла на ЗЗД и съдебната практика договорът представлявал подвид на договор за изработка и бил консенсуален, двустранен и възмезден договор. С договора Т. А. Г. възложила на ищеца да построи пристройката, за което да му заплати възнаграждение само за труд, като поела задължението да осигури и заплати всички строителни материали и транспортирането им до обекта. Уговорено било възнаграждение в размер на 13 000 лв. На 13.09.2017 г. Т. А. Г. заплатила на ищеца аванс в размер на 1280 лв., за който той подписал разходен касов ордер /РКО/. Уговорената сума била изцяло заплатена на ищеца, което било видно от приложените към отговора на исковата молба РКО и разписки, подписани от ищеца, установяващи заплатено възнаграждение в общ размер 13 037 лв.

Възложителката на строежа Т. А. Г. осигурявала лично и с помощта на близките си 3 необходимите за строителството строителни материали, осчетоводявани като разход за ***********.", и те били транспортирани на обекта в гр. ********** с неин транспорт, без участие на ищеца. В случаите, в които ищецът закупувал част от необходимите строителни материали и заплащал за транспорта им, своевременно му били възстановявани заплатените суми, видно от подписани от него РКО и разписки /на 04.10.2017 г., на 09.11.2017 г., на 02.01.2018 г./. Поради обстоятелството, че ищецът бил с постоянно местоживеене в гр. Х., по устна уговорка му били заплащани транспортни разходи след всяко пътуване от гр.

Хасково до обекта в гр. ********** и обратно, поради което претенцията да му се заплатят разходи за личен транспорт в общ размер 400 лв. се оспорва от ответницата.

До 30.10.2018 г. на ищеца било заплатено цялото уговорено възнаграждение за положения труд по договора за строителство, както и разходите за пътуванията му от гр.

Хасково до обекта в гр. ********** и обратно, поради което заявеният иск за сумата 6810,66 лв., респ. предявения срещу ответника частичен осъдителен иск в размер на 1702,65 лв. се оспорва изцяло като недоказан и неоснователен.

Съществен довод в подкрепа на изразеното оспорване било обстоятелството, че до смъртта на Т. А. Г. на 12.11.2018 г. ищецът не предявявал пред нея, в качеството й на възложител по договора за строителство, претенция за заплащане на незаплатени строителни дейности. Не предявявал такива претенции и срещу съпруга на Т. А. Г. – Г.Т.Г., който след смъртта й поел фирмата на едноличния търговец *************." под наименованието ЕТ „Т. Г. - Г.Г.". След смъртта на Г.Г., починал на ***** г., фирмата била поета от ответника Л. Г. под наименованието ЕТ „Т. Г. - Г.Г. - Л. Г." - гр. Хасково и била заличена от нея от Търговския регистър на 27.07.2021 г. Ищецът не бил предявявал искания за незаплатено възнаграждение, транспорт и материали, и срещу наследниците на Т. и Г.Г.и - дъщерите им Т. Г. Д. и Л. Г. Г..

Изразено е в отговора и алтернативно становище като се оспорват изброените в исковата молба възнаграждения за извършени строителни действия и като некачествено извършени, за което изпълнителят устно бил уведомен от възложителката Т. А. Г., а впоследствие от наследниците й. Недостатъците били толкова съществени, че извършената от ищеца работа се оказала негодна за нейното договорно предназначение, което обусловило разваляне на договора, съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД в частта на претендираното възнаграждение с исковата молба, поради което ответниците не дължали заплащане на възнаграждение в претендирания размер от 6810,66 лв. Наложило се наследниците на Т. А.

Г. отново да извършат изброените в исковата молба 19 бр. строителни дейности със свои сили и средства. По тази причина обектът бил въведен в експлоатация със закъснение на 01.07.2020 г., видно от Удостоверение № 4/01.07.2020г. за въвеждане в експлоатация на строеж "Заведение за обществено хранене, преустройство на магазин за хранителни стоки и пристройка към магазина" в УПИ III - 2441, за КОО, квартал 32, по плана на гр.