Определение № 2961 от 13.06.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3826/2023
- Вид
- Определение № 2961
- Подписан
- 13.06.2024
- В сила
- 13.06.2024
- Състав
- Емил Томов, Геновева Николаева, Драгомир Драгнев
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 , ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.628 · Граждански процесуален кодекс
- чл.630 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.31, ал. 8 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2961 гр. София, 13.06.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Емил Томов
Членове:
Драгомир Драгнев
Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002103826 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Ватком” ЕООД чрез пълномощник адв.И. Ц. срещу решение № 577 от 02.05.2023 г., по въззивно гражданско дело № 308 /2023г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е потвърдено решение от 11.11.2022 г. по гр. д. № 15184 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ , вр. чл.4, пар.3от ДЕС и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщететие в размер на 203 291,70лв пряка вреда за периода 01.01.2017г31.12.2019г и сумата 57803,26лв мораторни лихви ,причинена от съществено нарушение на правото на ЕС ,срещу ответник Народно събрание на РБ като законодателен орган ,приел нормата на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24 юли 2015г.),с която се твърди нарушаване правото на Съюза, доколкото нормативният акт противоречи на чл.63, пар. 1 ДФЕС; на чл. 108, пар. 2 ДФЕС ; на чл. 16 и 17 , 20,21 ХОПЕС, установяващи свобода на стопанкската инициатива , равенство пред закона и забрана за дискриминация, с регулация която нарушава принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания; нарушава Директива 2009/72/ЕО и чл.3 и 4 от Директива 2009/28/ЕО.
Въззивният съд е приел за установено,че ищецът„Ватком” ЕООД допустимо е предявил иск за вреди от законодателна дейност на държавата срещу надлежен процесуален субституент ,производител е на електрическа енергия от възобновяеми източници/ВИ/ чрез собствена фотоволтаична централа/ФЦ/ ,която му било разрешено да изгради при подпомагане и финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия - за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за реализиране на 1
ФЦ, като съгласно договор от 02.03.2012г се е ползвал от условия и ред за изкупуване на произведената енергия,съгласно определена от регулаторния орган ДЕЕВР цена за изкупавне. Правоотношението му попада под режима на регулация , предвиден в пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24 юли 2015 г., в сила от 24.07.2015 г. ) и за ищеца се прилагат цените по чл.31,ал.8 от същия закон , последно определени от регулаторния орган /КЕВР/ към датата на влизането му в сила.Въззивният съд е приел ,че оспорената от ищеца разпоредба , на първо място не нарушава основополагащи принципи на общностното право, както се твърди. Няма причина да се счита за основателно и защитимо правното очакване на ищеца , сключен със срок на действие 20 години договор,при договорена преференциална цена за изкупуване ,да му осигурява сигурност при доходите чрез една и съща преференциална цена за целия преиод. Правото на възвръщане на инвестициите не е право на определен непроменяем и задължително висок размер на цена за изкупуване на ЕЕ , на постоянно висок приход от производство на енергия от ВИ и постоянно облагодетелстващо го законодателство. Не е нарушен принципа на законност, тъй като оспорената разпоредба актуализира режима на компенсиране ,като промените се основават на обективни , прозрачни и недискриминационни критерии, в която насока въззивният съд се е позовал на приетото в Решение №5/11.05.2017г на КСРБ , включително съобразявайки нарушен ли е чл.63 ДФЕС. Позовал се е и на практиката на Съда на ЕС ,преценяваща ограничаване на основните права с инструментариума на пропорциалността ,също така предвид измененията в Епропейската правна рамка в областта. Охвърлени са доводите за нарушаване на двете Директиви, както и на защитните разпоредби на чл. чл.16, 17,18 и 20 ХОПЕС в това число и за дискриминация на ищеца като производител на енергия от ВИ.
Въззивният съд се е позовал и е анализирал формираната тълкувателна практика по съединени дела С-798 и С-799/2018 на Съда на ЕС
В касационната жалба се твърди, че решението на Апелативен съд - София е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Доразвива се тезата ,че законодателното решение изземва компетентност на регурлаторен орган/ КЕВР/ в противоречие с принципите на ценово регулиране и че Решението на КСРБ не е достатъчно основание да се отрече нарушаване на правото на ЕС, при регулация,която не съответства на принципа за недискриминация.
В тази връзка касаторът е направил искане на основание чл.628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване ,по примерно формулирани въпроси, в насока (1) съответства ли на принципите за недсикриминация ,равно третиране и равнопоставеност в чл. 20 , чл.21 ХОПЕС въведеното в §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24 юли 2015г..) намаляване на преференциалните цени само за определена категория производители, подали заявление за подпомагане преди влизане в сила на ЗЕВИ ;(2) индикация ли е чл.6 от Директива (ЕС) 2018/2001 за критериите , които държавите членки следва да съблюдават при регламентация на правните отношения, аналогични на регулираните от §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и следва ли националният съд да ги изследва в производството за вреди; (3) допуска ли правото на ЕС ,в частност
Директива (ЕС)2019/944 на Съвета /предишна регулация Директива 2
2009/72/ЕО/ пряко ценово регулиране в енергетиката от страна на законодателния орган,при изземване на компетенции и функции на публичен регулаторен орган и представлява ли §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ такова изземване .
Не е налице основание за отправяне на исканото преюдициално запитване до Съда на ЕС .
Отговорът на примерно формулираните от касатора въпроси, доколкото са относими към извод допуснато ли е съществено нарушение на правото на ЕС, по- конкретно на чл.20, чл.21 от ХОПЕС чрез приемане на законодателство което му противоречи, произтича ясно и недвусмислено от приложимата практика на СЕС,като следва са се вземе предвид ,че с исковата молба не са заявени твърдения за нарушение по чл.65, ал. 3 ДФЕС, то изключва се и задължението на Върховния касационен съд по чл. 267 ДФЕС ,доколкото не се допуска отправянето на въпрос, който надхвърля предмета на делото. След като оспореният национален закон се отнася до вече предвидени,но все още недължими насърчения, допуска се национална правна уредба, която предвижда намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от ВИ, предоставени по-рано с административни решения и потвърдени ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и публично дружество – решение от 15 април 2021г., по съединени дела С798/18 и С-799/18 на Съда на ЕС. Поначало не остават съмнения при тълкуването на Директива 2009/28/ЕО във връзка с принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, че се допуска национална правна уредба като разглежданата,която позволява на държавата членка да намали или дори да премахне определените по-рано тарифи за стимулиране- решение от 11 юли 2019 г. по съединени дела С-180/18, С-286/18 и С-287/18 на Съда на ЕС, в съответствие с преследвана легитимна цел В параграф 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ е предвидено, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяемите източници (ЗЕВИ), се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Ал. 2 вменява в задължение на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници в срок до 31.07.2015 г. да приведат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията първата алинея.
Законодателна уредба като оспорваната в случая не засвидетелства „пряко ценово регулиране” и изземване на компетенции, принципно чужди на един законодателен орган,както се постулира в запитването. Освен това, възраженията за нарушен нормативен механизъм при законодателна дейност, включително на принципа за разделение на властите, е вътрешноправен въпрос от компетентността на Конституционния съд на РБ, който съд в случая се е произнесъл със задължително за съдилищата решение.Съображенията на Конституционния съд са основани включително на практиката на СЕС (напр. решение по 3 дело С-201/08, Plantanol GmbH & Со. KG срещу Hauptzollamt Darmstadt, пар. 49; решение по дело Di Lenardo и Dilexport, присъединени дела С 37/02 и С 38/02, пар. 70 и др, решение по дело Wachauf, Hubert Wachauf v Federal Republic or Germany 5/88, [1989] 2609),поради което не остава съмнение, че оспорваната законодателна уредба не нарушава равенството пред закона, съответно и чл.20, чл.21 от Хартата, който именно въпрос е бил поставен от ищеца и разгледан в исковото производство. Касаторът доразвива твърдения в обосновка на исканото преюдициално запитване в насоки ,които не кореспонират с явните факти , докато при фактите които следва да бъдат описани при запитването /чл.630 ГПК/ тълкуването по първия изведен въпрос не оставя съмнение за правното тълкуване, необходимо за правилното решаване на делото /чл.628 ГПК/. Необходимост от тълкуване на Общностното право в условията на защитата по иска с правно основание чл.2в ЗОДОВ , не е налице в насоката на поставения по т.3 въпрос на касатора ,привързан към разпоредби на Директива (ЕС) 2019/944 на Съвета ,или в насоката на поставения по т. 2 примерен въпрос на касатора ,привързан към разпоредби на Директива(ЕС)2018/2001, по вече изложените съображения.
И двата документа освен че регулаторно не касаят исковия период, не дават и насоки за преразглеждане на установени досега тълкувания по относимите въпроси .
.
В изложение на касатора се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправен въпрос за задължението и на въззивния съд да събира доказателства , когато при допускането на искани от жалбоподателя доказателства в първа инстанция са нарушени процесуални правила, включително да следи службно като назначи необходимата експертиза , както е разяснено в ТР №1 от 09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК.
Противоречие с тази задължителна практика се поддържа, тъй като въззивният съд е оставил без уважение и без мотиви доказателствени искания на страната,включително за назначаване на експертиза,доколкото не е отговорил аргументирано на изложени доводи по относимостта на доказателствата.
При сочено основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК се поставя въпрос представлява ли законодателно решение, директно определящо цена за изкупуване електроенергия от ВЕИ, изградени по програма за подпомагане , аналогично на тази на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ ,без съобразяване на датата на извършване на инвестиците и въвеждане в експлоатация, изземване на компетентността на държавния регулатор и нарушение на принципа на разделение на властите ; представлява ли нарушение на нормите на ЗЕ и
ЗЕВИ,установяващи правомощия на КЕВР по ценово регулиране. Касаторът пояснява ,че повдига същия въпрос за отправяне и на преюдициално запитване.
На следващо място се поставя въпроса следва ли съдът, разглеждащ иск по чл.2в ЗОДОВ свързан с вреди , произтичащи от законодателна норма, да провежда изследване и събиране на доказателства, или може да се обоснове изцяло с решение на КСРБ, с което законодателната норма е потвърдена като конституционосъобразна и предпоставка за присъждането на вреди ли е противоконституционност на законодателната норма .
Основание по чл.280,ал.1 т.2 ГПК се поддържа , тъй като въззивнвото решение противоречи на изискването за недискриминация и установената практика на СЕС в 4 решение от 07.09.2004г по дело С-319/2002 на Съда на ЕС предвид произволен критерии, къвто именно касаторът счита за възприет в §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ.
Разпечатката съдържа 28 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/014a97ee-b8c1-4d30-a755-c6ef27ac2262