Решение № 14421 от 18.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14421 гр. София, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110107296 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция" по реда на чл. 415 от ГПК.

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. А. Б., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 132,24 евро, представляваща стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.08.2023 г., както и сума от 24,98 евро, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до 16.12.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (18.12.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, за които суми издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

1132/2025 г. на РС – Раднево.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.05.2022 г. до м.08.2023 г., като ответникът използвал същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

1

В отговора си ответникът Г. А. Б. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че исковете са частично недопустими, а в частта, в която са допустими, по същество са неоснователни. На първо място се спира на приложения от ищеца документ, удостоверяващ извършена през 2023 година покупко-продажба на процесния апартамент. Твърди, че с оглед така извършената сделка, ответниъкт е загубил качеството си на собственик на процесното жилище, оттам и на потребител на ищеца. Уточнява, че преди продажбата на апартамента, ответникът е депозирал искане за закриване на партидата, открита на имота в ищцовото дружество, като е заплатил всичко дължимо, дори обръща внимание, че има надплатени суми, които по-късно топлопреносното предприятие възстановява на ответника. Прилага доказателства за своите твърдения, като счита, че те представляват извънсъдебно признание на факта за липса на задължения към момента на закриване на партидата. Оспорва ответника да има качество на собственик, или вещен ползвател на имота, респ. да е потребител на услугите на ищеца.

Намира, че всички доказателства на ищеца в тази насока са неотносими и/или недостатъчни. Позовава се на ТР 2 от 2018 г. и счита, че възприетите там разбирания ползват тезата за неоснователност на исковете. Относно акцесорната претенция за мораторна лихва, намира я за неоснователна.

Развива подробни доводи за липса на фактура, издадена по реда на чл. 32, ал. 3 от ОУ на ищеца, неплащането на която да е поставила ответника в забава. На следващо място, твърди, че исковите суми са погасени по давност, с оглед нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Навежда, че последващо издаване на фактура не променя течението на давността и не рефлектира върху извода за погасяване по давност на търсените от ищеца суми. Предвид всички изложени аргументи, моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА в полза на адв. С..

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спор.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 976 от 22.12.2025 г. по ч. гр. д. № 1132/2025 г. по описа на РС-Раднево.

Последната е връчена на длъжника редовно.

По делото е представено извлечение от в-к. "Монитор" от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "Топлофикация София" ЕАД са публикувани в един местен ежедневник. Между страните липсва спор, че същите са валидни и действащи през процесния период.

От представено по делото електрофотографско /ксерографско/ копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.08.2023 г. става 2 ясно, че ответникът Г. А. Б. е продал на Ивайла Радославова Перусанова процесния имот, а именно Апартамент № 62, находящ се в гр. София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“, бл. 12, вх. Г, ет. 3 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

От приложен Протокол за проведено Общо събрание на етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 12, вх. Г,Д,Е се установява, че същата е свикала общо събрание, за да вземе решение за ползване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем Съврисис“ ЕООД.

По делото е приложен Договор от 20.09.2002 г., сключен между етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 12, вх. Г,Д,Е , от една страна като възложител и „Техем сървисис“ ЕООД, от страна – като изпълнител. Видно е от договора, че етажната собственост е възложила на дружеството да осъществява топлинното счетоводство и дялово разпределение на процесните топлоснабдени имоти, находящи се в споменатата ЕС.

В хода на първоинстанционното производство е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът цени с пълно доверение с оглед неговата обективност, пълнота и обоснованост. Според констатациите на експерта важни моменти в процеса на изследване са следните. Ответникът е ползвал топлинна енергия за отопление на имота през целия процесен период и такава му е била начислявана от ищеца, както и е била начислявана топлинна енергия, отдавана за сградна инсталация и за доставка на БГВ. От приложените документи се изяснява, че същият е разполагал в жилището си с 3 броя отоплителни тела /радиатори/, на които са били монтирани 2 броя топлинни разпределител и 3 броя термостатни вентили, както и с 1 брой щранг-лира в помещението баня, както и с 1 брой водомер за отчиване на БГВ.

От м.05.2022 г. до м.08.2023 г. е извършвано дялово разпределение от два броя ИРРО /индивидуален разпределител за разход на отопление/, както и 1 брой радиатор е демонтиран /затапен/. През целия период редовно е отчитана топлинната енергия, съгласно нормативните изискания. Фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД за периода от м.05.2022 г. до м.08.2023 г. е извършвала дялово разпределение по пера, постъпила информация в абонатната станция. Накрая, в резултат на извършените аналитични пресмятания и проверени информационни източници, вещото лице определя, че през процесният период от м.05.2022 г. до м.08.2023 г. сумата за потребена топлинна енергия възлиза на 459,53 евро.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за които е издадена заповед № 976 от 22.12.2025 г. по ч. гр. д. № 1132/2025 г. по описа на РС-Раднево за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

3

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

По главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката:

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /нотариален акт от 2023 г./ следва извод, че процесният имот е собственост на ответника включително до 17.08.2023 г.

В случая ответникът Б. имат качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот в процесния период до 17.08.2023 г.

В тази връзка между ответника и "Топлофикация София" АД е налице 4 валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не са в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е единствен собственик, а оттам и потребител на топлинна енергия в имота.

За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.