Решение № 489 от 15.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20265300500684 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.

Постъпила е жалба с вх. № 2010/19.02.2026 г. по описа на ЧСИ М. О., от Й. Г. Г. с ЕГН ********** - длъжник по изпълнително дело № 20257580400096 по описа на ЧСИ М. О., рег. №***на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд - Пловдив, против действия на ЧСИ по същото дело – постановление за разноските, обективирано в съобщение изх.№ 1366/17.02.2026 г. Твърденията са, че задължението към взискателя и изплатено от него изцяло чрез доброволно плащане, без участието на съдебния изпълнител, без да са извършвани реално изпълнителни действия, поради което начислените му такси по ТТРЗЧСИ са недължими. Иска да се отменят действията на ЧСИ по начисляване на разноски в размер на 198,35 евро, или при евентуалност да се намалят до минимален размер , съответстващ на реално извършените действия.

Взискателят Община Пловдив не взел становище по жалбата.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваното действие на ЧСИ по приложеното копие от изпълнителното дело, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от 1

ГПК и съдът я намира за процесуално допустима. Според възприетото в т. 2 о т ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК становище, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размер на задължението на длъжника за разноски по изпълнението, в т. ч. разноските, посочени в ПДИ.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20257580400096 по описа на ЧСИ М. О. е образувано на 24.02.2025 г. за събиране на парични вземания на взискателя Община Пловдив срещу длъжника Й. Г. Г. въз основа на акт за възлагане на събиране на публични вземания № 169/17.02.2025 г. След образуването на изпълнителното дело е било изпратено запорно съобщение до „Ти Би АйБанк“ АД за налагане на запор върху вземанията на длъжника и е била вписана възбрана върху недвижим имот, собствен на длъжника.

На длъжника е изпратена ПДИ с изх. № 11238/26.09.2025 г., връчена му надлежно на 26.09.2025 г. В същата освен сумите, дължими на взискателя, е посочено и задължение към ЧСИ по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 224,53 лв.

В срока за доброволно изпълнение, на 10.10.2025 г. е постъпила молба от взискателя Община Пловдив /л.64 от изп.дело/ за извършени на 26.09.2025 г. лично на него частични плащания на задълженията от длъжника. Посочен е и актуален размер на дълга.

На 12.02.2026 г. е постъпила молба от длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното производство, с оглед пълното погасяване на задълженията към взискателя.

На 13.02.2026 г. е постъпила молба от взискателя Община Пловдив, с която е заявил, че задълженията по изп.дело са изцяло платени, като са посочени плащания както в срока за доброволно изпълнение, така и извън него и е направено искане за прекратяване на делото.

Непосредствено след тази молба, без извършване на каквото и да е друго действие по определяне на размера на дължимите такси съгласно ТТРЗЧСИ, е изпратено съобщение до длъжника, с което същият е уведомен, че изпълнителното производство ще бъде прекратено след заплащане от негова страна на сумата от 198,35 евро / 387,94 лв./ - дължими такси към ЧСИ.

Съгласно чл. 79, ал. 1 и ал.2 от ЗЧСИ , за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получените плащания и последиците при неплащане. Неспазването на изискването за изготвянето й и връчването й на длъжника предвид императивния характер на нормата на чл. 79 от ЗЧСИ води незаконосъобразност на действията на ЧСИ в тази връзка.

2

В случая такава сметка не е изготвена от ЧСИ и не е връчена на длъжника. Ето защо се приема от съда, че е допуснато нарушение на чл. 79 от ЗЧСИ, тъй като не може да се извърши обективна преценка какви по размер и основание са начислените в тежест на длъжника суми по изпълнението и начислени ли са те законосъобразно.

Ето защо постановлението за разноските е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С жалбата длъжникът е направил искане за спиране на действията по изпълнителното дело. Предвид разглеждането на жалбата по същество, искането за спиране на изпълнението ще се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноските, обективирано в съобщение изх.№ 1366/17.02.2026 г., изпратено до длъжника Й. Г. Г. с ЕГН ********** по изпълнително дело № 20257580400096 по описа на ЧСИ М. О., рег. №***на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд - Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Й. Г. Г. с ЕГН ********** за спиране на производството по изпълнително дело № 20257580400096 по описа на ЧСИ М. О., рег. №***на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд - Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3