Решение от 15.10.2026, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 15.10.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5526 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищците Б.Ц.В. и „Транс Агро” ЕООД,

ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Николай Здравков” № 11, вх.Б, ет.4, представлявано от управителя Б.Ц.В., твърдят, че на 17.04.2007г. сключили с ответника договор за банков кредит № 1825/2007г., а на 27.05.2013г. и Анекс № 1 към него. На 23.08.2017г.„Уникредит Булбанк” АД подали заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК и издадена заповед за незабавно изпълнение № 3567/25.08.2017г. и изпълнителен лист № 4453/25.08.2017г. по ч.гр.дело № 5772/2017г. по описа на РРС срещу ищците, като била ангажирана предсрочна изискуемост на кредита от 07.06.2017г. С могивите на решение от 18.05.2018г. по гр.дело № 8135/2017г. /по реда на чл.422 от ГПК/, РРС е признал за установено по отношение на Б.В. задължение за главница в размер на 8 736.72 евро, като е отхвърлил претенциите касателно дължима договорна лихва и такси. С мотивите в решението си РРС е ангажирал извод за надвзети възнаградителни лихви и наказателни такива и такси за управление. Видно от обективираното с мотивите на решението, съдът е констатирал неоснователно надвзети възнаградителни лихви, в т.ч. и наказателни и такси, като е счел, че изявлението за прихващане до размера на надвзетото с дължимата главница не е своевременно, предвид което го е оставил без уважение. В тази връзка и ищците подават настоящите искове, тъй като поредните опити да уредят доброволно отношенията си с ответната банка не дали резултат. Твърдят, че правната регламентация, кредитираща правоотношенията между страните по процесният договор за банков кредит, ангажира ТЗ, ЗЗД, ЗКИ, ЗЗП, ЗПК /2006г. отм./, Наредба № 9/19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка. Няма спор, че се касае за търговска сделка и, че страни в тази облигационна връзка, в качеството си на солидарни длъжници – кредитополучатели са физическо лице Б.Ц.В. и „Транс Агро” ООД – юридическо лице. Предвид евентуално възражение от ответника, то следва да се отбележи, че физическото лице няма пречка в защитата си да се позовава на нормите на ЗЗП, ЗПК /2006г. отм./ в каквато посока е и задължителната съдебна практика. Що се касае за приложимостта на ЗПК, то обезпечението с ипотека на процесния кредит се ангажира едва с Анекс № 1 към договора от 27.05.2013г. В цялостното развитие на правоотношенията между страните цената на договора е поставена единствено в зависимост от волята на банката, която едностранно определя лихвите, таксите и комисионните и капитализира към главницата остатъчния дълг по кредита на непредвидени в договора основания. Касателно този извод не е пречка на преценката на обективните и субективните предели на формираната с решението сила на пресъдено нещо да бъдат зачетени решаващите мотиви на съдебния акт – решението по гр.дело № 8135/2017г. по описа на РРС. За периода от сключване на процесния договор до твърдяната предсрочна изискуемост на кредита Банката едностранно е изменяла цената на финансовата услуга – възнаградителната лихва, компенсирайки срива на индекса едномесечния юрибор /формиращ БЛП/, като добавя ценова рискова премия във формирането на цената, по решение на Управителният й орган. Отделно едностранно определените такси, комисионни, отделно прилаганите неустойки за просрочена главница и лихви, които стоят далеч от понятията честност и почтеност в търговската практика. Ищецът твърди, че редица договорни клаузи от договора и Общите условия към него са нищожни, както и сключеният Анекс № 1 към него, а в условията на евентуалност, че са налице нищожни договорни клаузи в Анекса и Общите условия към него /цитирани в исковата молба/. Предмет на договора е заем в размер на 32 500 евро за покупка на жилищен имот в новострояща се сграда /чл.2 и чл.3 от Договора/. Срокът на договора е до 05.04.2017г., а цената да договора /чл.4 и сл./ е БЛП, който към датата на сключване на договора е 3.856 + надбавка 2.644% или 6.50% възнаградителна лихва /чл.4.1а/ и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт – т.11.1.3 от Условията за усвояване на кредита. В същите е отразено, че кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП, съответно размера на анюитетната вноска, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от 1 пункта от размера, определен от кредитора в деня на сключването на договора за кредит. Изплащането ще се извършва на равни месечни анюитетни вноски и съгласно погасителен план от 05.05.2007г. до 05.04.2017г. Подписан е и погасителен план, в който анюитетните вноски, определени на база годишна лихва от 6.5%, формирана от лихвен индекс – 3.856% и надбавка 2.644% са в размер на 369.03 евро. Приложените Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията /т.11.1.3/, както и в Условия на „Булбанк” по ипотечни кредити на физически лица /т.10.2/ е предвидено при кредити, изплащани чрез анюитетни вноски /какъвто е настоящия случай/, базисният лихвен процент за съответния период на олихвяване и надбавката да се определят в зависимост от стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, вида, срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск. За БЛП се прилага утвърдения от УС на Банката лихвен процент, който за кредити в евро е едномесечен EURIBOR. Прикредити, издължавани чрез анюитетни вноски, ГЛП по кредита за съответния лихвен период от лихвения план, се фиксира в размера по т.4.1а от договора, т.е. БЛП при сключването му + надбавка 2.644%.

С Анекс № 1/27.05.2013г. страните се „съгласяват” отношенията между тях, възникнали във връзка с договора за банков кредит № 1825/17.04.2007г., да бъдат уреждани от анекса и ОУ, при което „УниКредит Булбанк” АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, в сила към датата на подписване на анекса. Със същия е извършена капитализация на непогасената изискуема главница от 1 690.43 евро, неплатените лихви от 622.15 евро по погасителен план, лихвите за просрочени главници от 16.52 евро и лихвите за просрочена погасителна вноска от 47.55 евро, така че главницата вече възлиза на сумата 17 801.22 евро /вместо 15 424.57 евро към 27.05.2013г. съгласно първоначално договореното/.

Подписан е и нов погасителен план с месечни анюитетни вноски от 277.08 евро и срок на издължаване до 05.01.2020г. В т.4 и т.4а от Анекса ГЛП по кредита е определен на 6.797% формиран от БЛП – 0.211% /сбор от тримесеченEURIBOR и 6.586% надбавка/, като вече е въведен и компонента „премия” съгласно ОУ, валидни към датата на сключване на Анекса. БЛП по кредита е променян с решения на УС на Банката на 15.12.2008г., 15.02.2009г., 15.01.2010г. и 15.04.2010г. в размер от 0 до 200 базови пункта, чрез включването на които се достига до едностранно увеличение на лихвения процент спрямо нивата, които би имал в случай, че е изчисляван само въз основа на договореното – сбор от базов лихвен процент /едномесечен EURIBOR/ и фиксирана надбавка. С последващи решения на УС размерът на едностранната премия последователно е увеличаван на 1, 3 и 4 пункта. Анекс № 1 от 27.05.2013г. е издаден да замени действащия договор и регламентира неправомерните действия на ищеца, в това число и начисляването на рискова премия към цената на услугата далеч преди сключване на Анекс № 1 към договора. На новите ОУ, приложени към Анекса се придава обратно действие – от дата на сключване на договора. Този трети компонент е включен по решение на УС на ответната банка, взето с протоколни решения съответно № 38/14.10.2008г., № 40/22.10.2008г., № 14/01.04.2009г. и № 25/05.05.2009г. В протокол № 38/14.10.2008г. е обективирано решението на УС на Банката цената на всеки банков кредит да се определя като сбор от променлив базов лихвен процент, който занапред ще се формира не само приложението към договора лихвен индекс /например EURIBOR/, но и от премия определена в размер от 0 до 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, както и от фиксирана надбавка. С последващите решения на УС на Банката размерът на едностранната премия е последователно увеличаван от 1% до 4% от сключване на договора. От 2009г. по решение на УС на Банката се замразяват нивата на индексите – в случая Юрибор. С протокол № 14/01.04.2009г. се взема решение да се замразят нивата на индексите, считано от 01.04.2009г. /обективирано с т.2 от протокола/. С цитираните протоколи № 38 и № 9 Банката едностранно променя реда за определяне на БЛП, като освен предвидения с чл.4.1 от договора индексEURIBOR и надбавка включва трети компонент – „премия”, по отношение на който страните не са постигнали съгласие и не са се договаряли. За тази промяна кредитополучателите не са и уведомявани. Горепосочените протоколи са изброени и в Общите разпоредби на ОУ към Анекс № 1 – т.40. В обобщение се налага извода, че Банката поставя изпълнението на задълженията на кредитополучателя в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от волята й, в каквато насока е и т.11.1.2 от Договора, която гласи, че „Съгласно установеното в т.11.1.1/ с промяната на действащия за съответния период на олихвяване базисен лихвен процент, определен от УС на „УниКредит Булбанк” АД или оторизирано от него лице, лихвените условия по раздел 1 т.4.1 до т.4.5 от договора се считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните като кредиторът уведомява кредитополучателя за настъпилите изменения”. В този смисъл желанието на Банката да поддържа печалбата си по процесния договор за кредит в размер на първоначално договорения лихвен процент и последващото му увеличение не съставлява „основателна причина за изменението на лихвения процент”.

Определянето размера на възнаградителната лихва /цената на договора/ следва да спазва първоначално договореното, без въведени решение на УС на Банката – трети компонент /т.нар.”премия”/ и замразяване нивата на индексите. Заложената от Банката промяна и методологията за определяне на БЛП е в противоречие с добрите нрави тъй като се нарушава принципът на равнопоставеност, принципът на договорното начало, поради което следва да се приеме, че същата е незаконосъобразна. Въведеното като остатъчно дължимо с Анекс № 1 не кореспондира с действително дължимото, отделно е ангажирано въз основа на недействителни по договора клаузи, ангажиращи едностранно изменение на лихвения процент и въведеният договорен трети компонент – „рискова премия”, както и капитализация към главницата на възнаградителни, просрочени и наказателни лихви. Ангажира се нов дълг, който поставя кредитополучателя в още по-неравностойно и тежко положение. Нелогично е и поведението на ищеца при прехвърлянето на риска върху кредитополучателите и въвеждането на несигурност и непредвидимост в правоотношението и най-вече в неговия съществен елемент – цената на услугата. В насока гореизложеното са Протокол №№ 29/2007г.; 01/2008г.;

20/2008г.; 05/2009г.; 27/2010г.; 36/2010г.; 44/2010г.; 02/2011г.; 07.2012г.;

13/2012г.; 25/2012г. на Комисията за защита на потребителите; Наказателно постановление № ЗИИП-К-8729/2010г., с което се налага имуществена санкция на „УниКредит Булбанк” АД за неравноправни и нищожни клаузи; заповед № 806/2010г., с която се забранява на „УниКредит Булбанк” АД, да прилага нелоялна търговска практика. Банката не разполага с правото да извършва подобно превратно тълкуване на условията на сключения договор и следващия го Анекс № 1 и то изключително в своя полза, тъй като дори това да е предвидено в договора или в общите условия, подобни неравноправни клаузи са нищожни на основание чл.146, ал.1 във вр.с ал.2 във вр.с чл.143 от ЗЗП във вр.с чл.26, ал.1, ал.2 от ЗЗД. По отношение на ОУ и последващото им изменение, се следва приложението на чл.16 от ЗЗД, респ. чл.298, ал.3 от ТЗ. Процесните клаузи от договора и следващия го Анекс № 1 не са и индивидуално уговорени /аргумент от чл.146, ал.1 от ЗЗП – те са част от стандартни, изготвени предварително и типови условията на банката и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им при сключване на договора и Анекса. Противно разпоредбата на чл.58 от ЗКИ за предоставяне на ясна недвусмислена писмена информация преди сключване на договора досежно начина на формиране на цената /ГЛП/, никъде в договора между страните не се съдържа постигане на съгласие по договорка – договорна клауза, за това как се сформира и какво влияе на БЛП. Не са посочени основания за промяната на неговата величина, влияеща на размера на задължението на ищеца. Не са посочени никакви критерии съобразявани от Банката при определяне на размера на БЛП, а от там и на размера на лихвата по кредита. Обстоятелството, че размерът на действащия БЛП се обявява на интернет страницата на Банката или че са обявени на табло в салоните на банките дори и да са верни, сочи на извод, че по отношение на тези предпоставки, влияещи на размера на дължимата се лихва от ищеца, не е постигано съгласие между съконтрахентите и не е предмет на договора за кредит. Те стоят извън съдържанието на облигационното отношение между страните. Така, както е договорено в представения договор за банков кредит по делото и следващия го Анекс, липсват предпоставки за това как Банката ще промени своя БЛП, размера на лихвата по кредита и най-накрая размера на месечната вноска на ищеца. Дори това да се дължи на обективни фактори, на субективното желание на Банката и нейните интереси или на нещо друго – за това липсват договорки в процесния договор за банков кредит. Отделно при упражняване на дискреция /право на автономна преценка/ УС може да измени БЛП, в т.ч. и „премията”, като ги измени със ставка, която той счете за целесъобразна.