Решение № 4235 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4235 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110209304 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № III-17 от 07.05.2015г., издадено от зам.-началник на 01 РУ – СДВР, гр. София, с което на Я. К. З., на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.257, ал.1 от Закона за МВР/ ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР.

Жалбоподателят в депозирана до съда жалба оспорва наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, се представлява от процесуален представител. Жалбата се поддържа с искане за отмяна на НП. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. Допълнително се аргументира в писмен вид.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. В писмени бележки моли съда да остави без уважение жалбата, като счита същата за неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение; намира адвокатското такова за прекомерно.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от 1 фактическа страна следното:

На 19.04.2025 г. около 23:55 часа, в *********, при извършване на полицейска проверка е установено, че Я. К. З. в качеството си на барман не е изпълнил отдаденото му надлежно написано на разбираем за него език разпореждане с рег. номер 225р-14443/14.04.2025 г., като търговският обект продължава да работи след 22.00 часа, без да има валидно разрешение за това.

За нарушението на чл. 64, ал. 1 ЗМВР на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 904660 от 19.04.2025 година. След запознаване със съдържанието на АУАН, последният не е направил възражения, подписал го е, като е отказал НП да му бъде връчено чрез системата за сигурно електронно връчване.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 257, ал. 1 ЗМВР, наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР.

Горната фактическа обстановка се установи от приобщените гласни доказателства – показанията на свидетеля М. П. Г., както и на писмените такива, събрани и приобщени по предвидения в закона ред - АУАН, заповед № 8121з-1371/2015г., заповед №8121з-1098/2017 относно материалната компетентност на актосъставителя, както и от останалите материали по делото.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Г. съобщава, че е съставил АУАН на 19.04.2025 г. в 23:55 часа в град **********, заведение „***“ на жалбоподателя в качеството му на барман, отговорник за смяната по чл. 64, ал.

1 ЗМВР. Съобщава, че няколко дни преди случая е имало полицейско разпореждане, че не следва да се допуска струпването на клиенти пред заведението след 22.00 часа, когато има забрана за нарушаване на нощната тишина, което не е било изпълнено, а въпросното заведение за проверка е било посещавано два пъти по сигнал по същата алинея за нарушаване на нощната тишина от клиенти на заведението. Поради липса на основание за критика съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от 2 правна страна следното:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт и се явява процесуално допустима.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

По съществото на спора:

За АУАН се установява, че е съставен от компетентен орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност, съгласно заповед № 513з-9726 от 13.09.2024 г. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП от териториално и материално компетентен орган.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е повдигнато обвинение за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР.

Посочената правна разпоредба предвижда, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено.

Съдът, след като се запозна с жалбата и с писмените доказателства, находящи се в административно-наказателната преписка, извършвайки служебна проверка относно допустимостта й с оглед процесуалните предпоставки за разглеждането й в съдебно производство по реда на ЗАНН, съответно и тези за неговата допустимост, констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 58 от ЗАНН наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез системата за сигурно електронно връчване. Съгласно ал.

2 на същия член когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. От материалите по делото е видно, че процесното НП не е подписано от нарушителя, като не е отбелязана дата на връчване, както и липсват отбелязванията по смисъла на ал. 2 на чл. 58 от ЗАНН. От тук и съдът не може да направи преценка касателно срока по чл. 60 3 от ЗАНН с оглед на обстоятелството, дали жалбата се явява процесуално допустима от правна страна. Задължението за връчване на нарушителя лежи върху наказващият орган съгласно разпоредбата на чл. 58 от ЗАНН, а нейното неизпълнение се явява съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, доколкото невръчването на НП по надлежния ред и липсата изобщо на доказателства за неговото връчване винаги се явява съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка нарушено е правото на наказаното лице да разбере административното обвинение, респективно да осъществи адекватна защита срещу него.

Не на последно място в НП не са изложени мотиви относно наличие или липса на основания за прилагане на института на чл.28 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН:

„Наказателното постановление трябва да съдържа: отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието.“. Липсата на описание на тези обективни признаци от състава на нарушението винаги представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, основание за отмяна на издаденото НП.

Затова съдът не намира за необходимо да изследва доводите на страните в пълнота.

С оглед изложеното наказателното постановление, с което е наложено административно наказание на жалбоподателя, се явява неоснователно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно и като такова следва да бъде уважено в размер от 400.00 лв., доколкото той се явява минимален; обратно, молбата за определяне на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № III-17 от 07.05.2015г., издадено от зам.-началник на 01 РУ – СДВР, гр. София, с което на Я. К. З., на основание 4 чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.257, ал.1 от Закона за МВР/ ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР.

НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5