Решение № 951 от 21.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100502658 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 17.01.2022г. по гр.д. № 60640/2020 г. на СРС, I ГО, 51 състав е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 2 от ГПК, че Р. Г. П., Л. Н. П. и К. В. Г. не дължат на „ОТП Ф. България“ ЕАД, при условията на пасивна солидарност сумите: 18 326. 58 лева - главница и 19 786. 93 лева - законна лихва, за които е издаден изпълнителен лист от 29.06.2007г. по ч.гр.д. № 6822/2007г., по описа на Софийски районен съд, 42 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20208380406556 по описа на ЧСИ М.Б., както и че К. В. Г. не дължи на „ОТП Ф. България“ ЕАД, сумата 320. 85 лева - такси и разноски, за принудителното събиране на която е образувано изпълнително дело № 20208380406556, по описа на ЧСИ М.Б..

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ОТП Ф.

България“ ЕАД, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че вземанията срещу длъжниците са съдебно установени, поради което с влизането в сила на акта, с който се установяват, по отношение на тях започва да тече нова давност, която на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е пет години. Твърди, че регулярно са извършвани изпълнителни действия, с които погасителната давност е била прекъсвана. Сочи, че върху сметките и трудовите възнаграждения на длъжниците са били налагани запори. По делото редовно са постъпвали плащания, като от момента на всяко плащане са прекъсвани срокът по чл.

1

433, ал. 1, т. 8 от ГПК и погасителната давност. Поддържа, че дори искането за извършване на изпълнително действия да е направено след като перемпцията е настъпила, то също прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител не може да откаже прилагане на поискания способ. Единствената последица е, че това искане следва да бъде разгледано в рамките на ново изпълнително дело, но дори това да не бъде направено, то във всеки случай ще прекъсне давността. Излага доводи, че до постановяване на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., по отношение на процесните вземания давност не е текла, като след тази дата започва да тече нова петгодишна давност. Навежда доводи, че с оглед на това неправилно не е съобразена молбата му от 31.10.2016г., с която е направено искане за налагане на запори върху банкови сметки на длъжниците. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите Р. Г. П., Л. Н. П. и К. В. Г. , в депозиран отговор оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Оспорват материалната легитимация на „ОТП Ф. България“ ЕАД като носител на процесните вземания. Твърдят, че вземанията са били погасени по давност към 29.05.2012г. Молят съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по предявени от Р. Г. П., Л. Н. П. и К. В. Г. срещу „ОТП Ф. България“ ЕАД искове с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК за признаване на установено, че ищците не дължат на ответника следните суми: 18 326. 58 лева - главница и 19 786. 93 лева - законна лихва, за които е издаден изпълнителен лист от 29.06.2007г. по ч.гр.д. № 6822/2007г. по описа на СРС, 42 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20208380406556 по описа на ЧСИ М.Б., както и че К. В. Г. не дължи на „ОТП Ф. България“ ЕАД сумата 320. 85 лева - такси и разноски, за принудителното събиране на която е образувано изпълнително дело № 20208380406556, по описа на ЧСИ М.Б..

По делото се установява, че по реда на чл. 237 от ГПК /отм./ е издаден изпълнителен лист от 29.07.2007г. по гр.д. № 6822/2007г. на СРС, 42 състав, с който ищците са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ АД сумата 2

18 326. 58 лв. – остатък от главница по договор за кредит от 20.04.2005г., заедно със законната лихва, считано от 30.03.2007г. до окончателното плащане, както и сумата 1 231. 80 лв. - лихви за периода от 29.09.2006г. до 29.03.2007г. и на основание чл. 64, ал.1 и 5 ГПК /отм/ – сумата 922.35 лв. – разноски по делото.

Съгласно представения по делото договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2005г., „Банка ДСК“ ЕАД се е задължила да отпусне на Р. Г. П. и Л. Н. П. кредит в размер на сумата 20 000лв. С договор за поръчителство от същата дата К. В. Г. е обезпечила вземанията на банката като поръчител.

С договор за покупко-продажба на вземания от 26.09.2013г., кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлил вземанията си по кредита на „ОТП Ф.

България“ ЕАД.

Процесните вземания са предявени за принудително изпълнение от „Банка ДСК“ ЕАД с молба по чл. 426 ГПК от 15.01.2010г., по която е било образувано изпълнително дело № 20108380400131 по описа на ЧСИ М.Б.. В молбата са направени искания за удържане на суми от трудовите възнаграждения на ответниците, както и насочване на принудителното изпълнение към техни движими вещи. С молбата съдебният изпълнител е оправомощен и с правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

Със запорни съобщения, връчени на 22.01.2010г., са наложени запори върху банкови сметки на Р. Г. П. в „Банка ДСК“ ЕАД и „Ю.Б.“ ЕАД, на К. В.

Г. в „Банка ДСК“ ЕАД и „Прокредит Банк /България/“ АД и на Л. Н. П. в „Ю.Б.“ ЕАД.

Със запорно съобщение изх. № 3481/21.01.2010г., връчено на 25.01.2010г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. Г. П. при работодателя ЕТ „Ф. Г.В. – Г.Ф.“.

На 05.02.2010г. е подадена молба от длъжника Л. Н. П. до съдебния изпълнител, с която моли да му бъде дадена възможност да разсрочи задължението, като внесе сумата 3000 лв. до 11.02.2010г., а останалата част ще внася месечно по 1000 лв.

До работодателя на длъжника Р. П. е изпратено и запорно съобщение изх. № 05235/07.02.2011г., връчено на 10.02.2011г. при отказ. Със съобщение изх. № 19907/15.04.2011 г. наложеният запор върху трудовото възнаграждение на Р. Г. П. е вдигнат.

Със запорно съобщение изх. № 3479/21.01.2010г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л. Н. П. при „Е.О. Груп“ ЕООД – работодател на този длъжник съгласно извършена от съдебния изпълнител справка. Съобщението не е връчено, като връчителят е удостоверил, че на посочения адрес не съществува такава фирма.

Със запорно съобщение изх. № 05235/07.02.2010г., връчено на 10.02.2010 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К. В. Г. при работодателя „Билла България“ ЕООД.

Със запорно съобщение изх. № 23828/27.03.2014 г., връчено на 3

01.04.2014г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л. Н. П. при работодател „МП 1“ ООД.

По делото е представено запорно съобщение изх. № 23837/27.03.2014г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Р. Г. П. при работодателя ЕТ „Ф. Г.В. – Г.Ф.“, но не са налице данни същото да е било връчено.

С молба вх. № 72632/31.10.2016г. от „ОТП Ф. България“ ЕАД е направено искане за конституирането му като взискател на мястото на „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на договор за покупко-продажба на вземания от 26.09.2013г. С молбата е направено искане за налагане на запор върху сметките на длъжниците в „УниКредит Булбанк“ АД.

С молба вх. № 33754/08.06.2018г. „ОТП Ф. България“ ЕАД е отправил искане за налагане на запор върху трудовите възнаграждения на Л. Н. П. и Р.

Г. П., както и на запор върху всички банкови сметки на длъжниците.

Със запорно съобщение изх. № 53789/12.06.2018 г., връчено на 15.06.2018г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л. Н. П. при работодател „Р.С.“ ООД.

Със запорно съобщение изх. № 53787/12.06.2018г., връчено на 14.06.2018г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. Г. П. при работодателя „М.Т.“ ЕООД.

По молба на взискателя „ОТП Ф. България“ ЕАД, с постановление от 07.10.2020г. изпълнително дело № 20108380400131 по описа на ЧСИ М.Б. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С молба от 27.10.2020г. вземанията по изпълнителния лист отново са предявени за принудително изпълнение, за което е образувано изп.д. № 20208380406556 по описа на ЧСИ М.Б.. В молбата е направено искане за налагане на запори върху трудовите възнаграждения и банковите сметки на длъжниците. С молба от 09.11.2020г. от взискателя е направено ново искане за налагане на запори, открити на името и на тримата длъжници в конкретно посочени банки, до които са изпратени запорни съобщения, получени на 18.11.2020г.

Със запорно съобщение изх. № 70524/17.11.2020г., връчено на 18.11.2020г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К. В. Г. при работодателя „Билла България“ ЕООД. Със запорно съобщение изх. № 70510/17.11.2020г., връчено на 20.11.2020г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. Г. П. при работодателя „М.Т.“ ЕООД.

Изпратено е също запорно съобщение изх. № 70518/17.11.2020г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л. Н. П. при работодателя „С.“ ЕООД, за което няма данни да е връчено.

Съгласно представено в първоинстанционното производство удостовеР.е изх. № 68694/20.08.2021г. на ЧСИ М.Б., в периода 28.02.2011г. 28.02.2018г. регулярно са постъпвали удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника К. В. Г.. На 25.01.2010 г., 19.03.2010 г., 19.04.2010 г., 19.05.2010 4 г., 17.06.2010 г. и 20.07.2010 г. по изпълнителното дело са постъпвали и суми от банкова сметка на този длъжник в „Прокредит Банк“ АД.

На 13.04.2011г. по делото са постъпили удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника Р. Г. П..

Съгласно представеното удостовеР.е изх. № 97311/07.12.2021г. на ЧСИ М.Б., по делото са постъпили плащания в общ размер на 11 187. 65 лв., от които на взискателя са преведени 9 802. 65 лв., като за такси в изпълнителното дело е удържана сумата от 1 385. 19 лв.

Съгласно удостовеР.е изх. № 97334/07.12.2021г. на ЧСИ М.Б., по второто образувано изп.д. № 20208380406556 са постъпили плащания в общ размер на 3 812. 06 лв., като на взискателя е преведена сумата 2 600 лв.

При така изложеното, съдът намира от правна страна следното:

По предявените искове с правно основание 439, ал. 2 ГПК ищците са оспорили правото на принудително изпълнение на взискателя с доводи, че вземанията са погасени по давност, а ищцата К. В. Г. – и с доводи за частично погасяване на вземанията поради плащане, в качеството й на поръчител.

Поддържаните в хода на производството, включително и в отговора на въззивната жалба, оплаквания за липса на активна процесуална легитимация по изпълнителното производство, поради недопустимо сключване на договора за цесия след настъпване на погасителна давност, са изцяло неоснователни. Доводите касаят материалноправната легитимация на взискателя в производството, а не допустимостта му, но не налагат извод за липса на такава. Ищецът, в качеството му на цесионер с валидно съобщена цесия на длъжниците, е легитимиран взискател по изпълнението.

С оглед наличието на пасивна солидарност между трима солидарни длъжници в случая, следва да се отбележи, че по въпроса как настъпва перемпцията в изпълнителното производство в случай на множество длъжници - поотделно срещу тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, независимо, че в същия период действия са предприемани срещу останалите длъжници или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството, е образувано т.д. № 2/2023г. на ВКС, ОСГТК, поради съществуваща противоречина съдебна практика, по което към настоящия момент няма произнасяне. Настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в решения 83/11.04.2018г. по гр.д. № 1667/2017г. на ВКС, ІV ГО, решение № 48/14.07.2016г. по т.д. № 404/2015г. на ВКС, ІІ ТО, съгласно които срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК тече самостоятелно спрямо всеки от солидарните длъжници. По арг. от чл. 125 ЗЗД, давността също тече поотделно спрямо солидарните длъжници. Ето защо следва да се преценява спрямо всеки длъжник наличието на предпоставките за перемпция, респ. за погасителна давност.