Определение № 261 от 21.11.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Габрово, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Благовеста Костова като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20244200600360 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С протоколно определение от 04.11.2024 г. по НОХД № 289/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево, постановено в разпоредителното заседание, е констатирано, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия В. Н. Е.. Първоинстанционният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно заседание и разглеждане на внесения обвинителен акт от РП - Габрово, на основание чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК, с което на практика е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Определението, в частта по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, е обжалвано от подсъдимия В. Е., чрез договорния му защитник адв. Р. Б. от АК – Габрово. В частната жалба се навеждат доводи за неяснота на обвинението. Изтъква се, че в обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на няколко пъти е погасявал задължения за издръжката на децата си, поради което не става ясно за кои конкретни месеци подсъдимият е изправен на съд. Изразява се несъгласие с позицията на районния съд, че се касае за продължено престъпление, поради което и посочването на месеци, в които да не е платена издръжката не е задължителен реквизит. На следващо място, заявява се, че в обвинителния акт липсва описание на субективната страна на деянието.

В частната жалба се претендира за отмяна на протоколното определение, като 1 незаконосъобразно и необосновано, като производството бъде върнато на прокурора в досъдебната фаза с указания да се върне на разследващия полицай за прецизиране на „работното“ обвинение, а впоследствие и изготвяне на обвинителен акт, който да отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост. Разгледана по същество, същата се явява основателна, макар и не по всички наведени в нея доводи.

Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е типично продължено престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато, продължаващо бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца.

Особеностите на престъплението налагат определяне на период на осъществяване на престъпната деятелност. Начинът, по който обаче технически ще бъде индивидуализирано деянието по време не е нормативно определен. Не съществува изискване за изброяване на месеците и годините, включени в периода на продължената престъпна дейност, каквито неоснователни претенции се ангажират в частната жалба.

Разбира се, че няма пречка обвинението да бъде структурирано и по подобен начин, но обратното само по себе си не съставлява процесуално нарушение. Порок би бил налице (а в случая такъв има и този проблем съдът ще обсъди по-долу), когато деянието, включително по време, е определено по неясен начин, който затруднява или прави невъзможно разбирането на обвинението, съответно нарушава правото на защита. Именно в такава насока са принципните положения, заложени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, което се цитира от защитата.

Неоснователен е упрекът за липса на описание в обвинителния акт на субективната страна на деянието. Видно е, че прокурорът ясно е посочил, че престъплението е извършено при пряк престъпен умисъл, като процесуалният документ не оставя съмнение за това, че умисълът е насочен към извършване на описаното, а не на друг вид престъпно деяние. На принципна основа следва да се посочи, че въпросите за наличието и формата на вината се решават в дейността по установяване на фактите (по доказването) и едва след това - в дейността по приложението на материалния закон, а елементите от субективната страна от състава на престъплението във всеки отделен случай се извличат от конкретно установените факти за поведението на дееца. При положение, че в случая в обвинителния акт са изведени достатъчни съждения за субективния състав, неясни остават претенциите и очакванията на защитата за по-висок стандарт на сезиращия съда документ.

В обобщен вид следващата група оплаквания в частната жалба са свързани с неясноти относно инкриминирания период. Същите са наведени още в разпоредителното заседание. За да остави без уважение искането на защитата с правно 2 основание чл. 249, ал. 2, във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съставът на РС – Севлиево е приел, че както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в обвинителния акт прокурорът е посочил времевия период, в който счита, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт точно и ясно били посочени всички вноски, направени от подсъдимия, с внесените суми и съответно с датите, на които са извършени плащанията, по който начин била налице яснота в обвинението дотолкова, че може да се направи извод за броя на вноските, които не са заплатени.

Въззивният съд не споделя изводите на контролираната инстанция за процесуална годност на обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство и липса на допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Е.. Наред с наличието на непреодолими трудности при разбирането на инкриминирания период, при извършения служебен контрол настоящият състав установи наличието и на други неясноти и противоречия в обвинението.

Производството по НОХД № 289/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против В. Е. с посочена от прокурора правна квалификация по чл. 183, ал. 1 от НК, за това, че в периода от месец август 2018 г. до месец януари 2024 г. включително, в с. Душево, общ. Севлиево, след като е осъден с решение № № 233/26.07.2018 г. по гр. дело № 553/2018 г. по описа на РС – Севлиево, влязло в сила на 13.08.2018 г., да заплаща ежемесечна издръжка на свои низходящи - малолетните си деца Ст. В. Н. и Т. В. Н., чрез тяхната майка и законен представител С. М. Е. в размер на 150 лева месечно за детето Ст. В. Н. и 150 лева месечно за детето Т. В. Н., съзнателно не изпълнил това задължение в размер на повече от две месечни вноски за всяко от децата или общо 40 месечни вноски в общ размер на 12 000 лева.

Видно е, че началото на инкриминирания период е месец август 2018 г. Така изписан, същият следва да се разбира, че започна с първия ден на посочения месец.

Според обвинителния акт обаче задължението за плащане на издръжка е възникнало въз основа на решение на гражданския съд, което е влязло в сила на 13.08.2018 г.

Липсва фактическо обвинение за реализирана от подсъдимото лице престъпна деятелност за периода от началото на така инкриминирания период до 13.08.2018 г.

Тази празнота на обвинението не се посочва произволно, тъй като тя влече след себе си друга неяснота, а именно – целият ли месец август 2018 г. или само периодът след влизане на решението на гражданския съд е включен в общия брой неплатени месечни вноски и защо?

От тук насетне резонно се явява възражението на защитата за пълна неяснота относно инкриминираните неплащания на дължими месечни вноски. Според 3 обвинението подсъдимият не е платил общо 40 месечни вноски. След като се говори за месечни вноски, то следва да се предполага, че същите са поне определяеми помесечно. В случая такава индивидуализация не е направена. Единственото място в обвинителния акт, където се споменава броят им, е при изписване на заключението на назначена съдебно-икономическа експертиза. Извън принципното виждане на настоящия съд, че е недопустимо назначаването на експертиза със задача да даде отговори на въпроси, които са правни по естеството си, то е видно, в случая обсъжданите 40 месечни вноски са определени за период до месец февруари 2024 г., който надхвърля инкриминирания.

Проблемът се задълбочава още повече като се зачете обвинителния акт в частта за извършените плащания, където включително се посочва, че удържаната за периода 28.01.2019 г. – 26.05.20202 г. от трудовото възнаграждение на подсъдимия сума в размер на 5393,17 лева погасявала задължения за издръжка за минало време.

Възниква въпросът за кое минало време се касае, при положение че обвинението инкриминира период с начало възникването на задължението, та дори и от преди това?

На следващо място, неяснотата в обвинението относно броя на дължимите месечни плащания не е възможно да се преодолее и чисто математически. Целият инкриминиран период включва 66 календарни месеца. Твърди се, че подсъдимият не е платил 40 вноски, което означава, че е платил 26 вноски по 300 лева, или общо 7800 лева. Само че сборът от платените суми така, както са изписания в обвинителния акт, е 8393,17 лева.

Неяснотата в обвинението се задълбочава и като се отчете, че в случая се касае за задължения за плащане на издръжки по две отделни правоотношения, като поне в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва диференциация на периодите по всяко от правоотношенията и броя на неплатените вноски поотделно за всяко от децата.

Допуснатите процесуални нарушения в обвинителния акт пречат на подсъдимия да разбере прокурорското твърдение и да организира защитата си. Не е ясно за кои периоди, включени в целия инкриминиран период, не е имало изпълнение на задълженията за плащане на издръжки, имало ли е периоди на извършвани плащания и ако е имало такива защо същите са включени в обвинението; какъв е броят и размерът на неплатените издръжки по всяко от правоотношенията и т.н. Поради това производството следва да се върне в предходната процесуална фаза, за да се изчистят посочените по-горе неясноти и противоречия. Какви действия ще извърши прокурорът, за да изпълни дадените указания, и дали те ще бъдат свързани с ангажиране на разследващ полицай, както се настоява в частната жалба, са въпроси, стоящи извън компетентността на съда.

По изложените съображения протоколното определение от 04.11.2024 г. по 4

НОХД № 289/2024 г. по описа на РС - Севлиево следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, като се прекрати съдебното производство и делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 1 и 2 във вр. с чл. 248, ал. 5, т.

1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколното определение от 04.11.2024 г. по НОХД № 289/2024 г. по описа на Районен съд - Севлиево, вместо което:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 289/2024 г. по описа на Районен съд - Севлиево, поради допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия В. Н. Е., на основание чл. 249, ал. 4, т. 1, във вр. с ал. 1 и 2, във вр. с чл. 248, ал. 5, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК.

ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени и отстраними процесуални нарушения, посочени в съобразителната част на определението.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5