Решение № 103 от 03.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Варна, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100500115 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 40730/21.11.2025 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег. № 711, с район на действие ВОС, подадена от П. М. Д. – длъжник, срещу постановление за отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20167110400804, обективирано в съобщение с изх. № 32213/06.11.2025 г. по описа на съдебния изпълнител.

В жалбата е посочено, че последното надлежно поискано действие по изпълнението е от 04.05.2017 г., като след този момент съдебният изпълнител е сезиран с молби от името на взискателя, подавани от лица без представителна власт. Излага становище, че по делото е настъпила перемпция и същото е прекратено по силата на закона. Посочва още, че обжалва по основание и размер всички начислени такси и разноски по изпълнението.

Моли изпълнителното дело да бъде прекратено, както и да бъдат вдигнати всички наложени обезпечения.

Взискателят „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД), ЕИК 202423225, е депозирал писмено възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК, с което е 1 изложил становище за неоснователност на жалбата. Счита, че е проявил процесуална активност, като е инициирал множество изпълнителни действия, които е описал в хронологичен ред. Навежда доводи в подкрепа на тезата, че перемпционният срок е бил своевременно прекъсван. Оспорва наведените от длъжника оплаквания в депозираната от него жалба. Счита, че всяка една молба за извършване на изпълнително действие е подписана от надлежно упълномощени лица.

Моли подадената жалба срещу акта на съдебния изпълнител да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на разноски.

В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Даниела Петрова – Янкова намира жалбата за неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20167110400804 по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова е образувано на 02.09.2016 г. по молба на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД), ЕИК 202423225, срещу П. М. Д., ЕГН **********. Към молбата са приложени изпълнителен лист, издаден от ВРС по ЧГД № 3830/2016 г., от който се установява, че П. Д. е осъден да заплати на взискателя 16 548.33 лв., представляваща незаплатена сума по договор за потребителски кредит от 28.10.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.04.2016 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 330.97 лв. заплатена държавна такса и 743.71 – юрисконсултско възнаграждение. С молбата са възложени и действия по чл. 18 ЗЧСИ.

С молба от 10.05.2017 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С постановление от 25.05.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движимите вещи, собственост на длъжника, за 27.06.2017 г.

С протокол от 27.06.2017 г. съдебният изпълнител е отложил насроченото принудително изпълнение поради неявяване на страните.

С молба от 16.05.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника по открити банкови сметки.

2

На 24.07.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземания на длъжника по открити банкови сметки и банкови касетки в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. Запорното съобщение е получено от третото лице (банката) на 10.08.2017 г.

С молба от 02.04.2018 г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С постановление на съдебния изпълнител от 26.04.2018 г. е насрочен опис на движими вещи за 28.06.2018 г.

С протокол от 28.06.2018 г. е отложено принудителното изпълнение поради неявяване на страните.

С молба от 17.06.2019 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки с молба при установяването на такива да бъдат предприети изпълнителни действия с оглед обезпечаване на вземането, предмет на изпълнителното производство.

С молба от 23.10.2019 г. взискателят е поискал извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи, собственост на длъжника.

С постановление на ЧСИ от 29.10.2019 г. е насрочен опис на движимите вещи, собственост на длъжника, за 12.12.2019 г.

С молба от 28.10.2021 г. е взискателят е поискал извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи, собственост на длъжника.

С постановление на ЧСИ от 15.11.2021 г. е насрочен опис на движимите вещи, собственост на длъжника, за 06.01.2022 г.

С молба от 09.12.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника по открити банкови сметки, а в условията на евентуалност (ако не бъде наложен запор) – да бъдат извършени действия по насрочване, опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника.

На 06.01.2022 г. съдебният изпълнител е изготвил протокол за опис на движими вещи, в който е посочил, че отлага насроченото принудително изпълнение поради неосигурен достъп до имота.

С молба от 15.06.2023 г. взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху вземания по открити банкови сметки на длъжника, а в условията на евентуалност (ако не бъде наложен запор) – да бъдат извършени действия 3 по насрочване, опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника.

С постановление от 19.06.2023 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движимите вещи, собственост на длъжника, за 27.07.2023 г.

В протокол за опис на движими вещи, изготвен от съдебния изпълнител на 27.07.2023 г., е постановил отлагане на насроченото принудително изпълнение поради неявяване на длъжника.

С постановление на съдебния изпълнител от 22.08.2024 г. е наложен запор върху моторно превозно средство марка „Фиат“, модел „Скудо“, с регистрационен номер В..., собственост на длъжника. Съобщението е получено от ОДМВР – Варна на 29.08.2024 г.

От процесуалния представител на длъжника – адв. С., е подадена жалба с вх. № 37353/05.11.2025 г. по описа на съдебния изпълнител, с която е поискано да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. В нея е посочено, че след 04.05.2017 г. от взискателя не са извършвани валидни изпълнителни действия, тъй като същият е бил ненадлежно представляван. Изложил е становище, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона поради липса на процесуална активност от страна на взискателя, поради което е отправил молба за прекратяване на производството поради настъпила перемпция. Посочил е още, че обжалва по основание и размер всички начислени такси и разноски по изпълнението във връзка с делото.

Със съобщение с изх. № 32213/06.11.2025 г. по описа на съдебния изпълнител длъжникът е уведомен, че подадената молба за прекратяване на изпълнителното производство е оставена без уважение.

Срещу постановения отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, обективиран в горепосоченото съобщение, длъжникът е подал жалба, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е депозирана в срок. По същество е неоснователна поради следните съображения:

4

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

„перемпция“ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Прекратяването е по силата на закона, като прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правнорелевантни факти – да не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Давността се прекъсва чрез предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. Нов двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Видно от анализа на доказателствата, извършен по – горе, фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е осъществен. В периода от образуването на изпълнителното дело – 02.09.2016 г. до датата на обжалвания акт, с който съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство – 06.11.2025 г., взискателят периодично, преди изтичането на двугодишния срок за перемпция, е отправял молби до съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителни действия, като срокът е бил прекъсван в хронологичния ред, описан по – горе. Най – дългият срок, през който е бездействал взискателят, е периодът от 23.10.2019 г. (когато е поискал извършване на опис, оценка и 5 публична продан на движими вещи, собственост на длъжника) до 28.10.2021 г.

(когато отново е поискано извършването на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника). Двугодишният срок за перемпция е бил прекъснат на 29.10.2019 г., когато съдебният изпълнител, в съответствие с молбата на взискателя от 23.10.2019 г., с постановление е насрочил опис на движимите вещи, собственост на длъжника за 12.12.2019 г.

Отделно от това, следва да бъде взето предвид обстоятелството, че в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давностните срокове, какъвто е и този по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по изпълнителни производства не текат – аргумент от чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. В разпоредбата е регламентирано, че давностни срокове по изпълнителни производства не текат за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение. Извънредното положение е удължено с Решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България за удължаване на срока на обявеното извънредно положение до 13.05.2020 г.

По отношение на оплакванията, че взискателят е бил ненадлежно представляван по изпълнителното дело, а оттук и че били невалидни поисканите от взискателя изпълнителни действия, следва да бъде отбелязано, че единствено ненадлежно представляваното лице може да се позове на тези обстоятелства. Това са отношения, които стоят извън правната сфера на длъжника, поради което съдът намира оплакването му за неоснователно.

Освен това, извършените без представителна власт действия могат да бъдат потвърдени от легитимираното лице – в случая взискателя, каквото потвърждение може да се приеме, че се съдържа в отговора на въззивната жалба с оглед изразеното по същество становище.

Предвид гореизложеното, в периода от образуване на изпълнителното производство до постановяването на обжалвания от длъжника акт не е настъпила перемпция. Постановеният от съдебния изпълнител акт, с който е отказал да прекрати производството, е правилен, което обуславя подадената от длъжника жалба да бъде оставена без уважение.