Решение № 71 от 21.08.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Костинброд, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20211850200272 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на „Тексайд България“ ЕООД , ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. К., представлявано от В. З. - управител, против Наказателно постановление № 23-004060 от 21.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област, с което на основание чл. 413, ал. 2 от КТ му е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия за труд, вр. чл. 206Б, ал. 1 и 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудван (Наредба № 7), във връзка с т. 12 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (Наредба № 10)

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП като твърди, че същото е незаконосъобразно – издадено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди, че отговорността за извършеното нарушение е по чл. 413, ал. 1 от КТ. Твърди, че е осигурил подходящо оборудване – специална клетка за повдигане. Твърди, че не е установено извършването на дейност по ремонт от лицето Г. Ц. Г., а е видян да оглежда ролетната врата на височина от 6 метра, докато ремонта е извършен на друга дата и от друго лице. Твърди, че липсват факти за нарушение на чл. 8, ал.1 ЗЗБУТ. Без конкретизация твърди, че описаното в акта и НП не 1 отговаря на описаното в акта. Твърди непълнота изразяваща се в непосочване на конкретните нарушения, което се изисква от бланкетната правна норма.

Иска отмяна на НП, а алтернативно налагане на минимална санкция.

Жалбоподателят, редовно уведомен се представлява при проведените съдебни заседания от упълномощен защитник – адвокат В. Т., който поддържа жалбата и аргументите в нея.

Въззиваемата страна – Д „ИТ“ Софийска област се представлява от упълномощен представител, който иска потвърждаване на издаденото НП.

И двете страни правят искане за присъждане на разноски без да представят списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като е подадена в законоустановения 14-дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 09.08.2021 г. /видно от приложената обратна разписка, в която е идентифицирано НП/, докато жалбата е заведена в деловодство на въззиваемата страна на 18.08.2021 г. /жалбата е изпратена по поща с пощенско клеймо от 16.08.2021 г./.

По същество жалбата е неоснователна

Обжалваното НП е издадено на основание АУАН бланков № 23-004060, съставен на 22.06.2021 г. срещу жалбоподателя за това, че при извършена проверка на 16.06.2021 г. на „Тексайд България" ЕООД в обект „сортировъчен център за дрехи втора употреба“, намиращ се в гр. К. и на 22.06.2021 г. за приключване на проверката по документи в Д „ИТ“ СО гр. София, бул. „Витоша“ №6 е констатирано, че „Тексайд България“ ЕООД извършва ремонт на ролетна врата на трета рампа на височина над 6 метра, използвайки неподходящо работно оборудване – газокар, като по този начин излага на риск живота и здравето на работещите.

Тексайд България ЕООД допуска лицето Н. А. Г., на длъжност „водач мотокар да издигне на работна височина над 6 метра върху плоско дървено пале, нанизано на виличните рогове на кара лицето А. Т. И., служител на „И. И.“ ООД за извършване на ремонтна дейност.

В АУАН е посочено, че повдигането на хора се извършва само с предвиденото за това оборудване и принадлежности, както и че работодателят е допуснал превозване на хора на виличните рогове на кара, които не са предвидени за тази цел.

Отбелязано време на извършване на нарушението, момент на констатирането му и място на нарушението, съответно на 16.06.2021 г., констатирано на същата дата при проверка на „Тексайд България“ ЕООД в обект „сортировъчен център за дрехи втора употреба“ гр. К..

Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл.

2

206Б, ал. 1 и 2 от Наредба № 7 и във връзка с т. 12 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10.

Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление, като освен това са посочени и писмените доказателства: протокол за проверка, книги за инструктаж - начален, периодичен, извънреден и на работно място, договор за технически обслужване от 2020 г., споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ, ценоразпис, сервизен протокол, констативен протокол, обяснения на Л.

М. и Н. В., декларация по чл. 402 от КТ на Г. Ц.Г. и др.

В НП са изложени и мотиви за неоснователност на подаденото от жалбоподателя възражение.

Доколкото с жалбата и възраженията на жалбоподателя не се отнасят до фактите, описани в АУАН съдът не е събирал гласни доказателства в хода на съдебното следствие, а е приобщил на основание чл. 283 от НПК приложените писмени такива.

От цитираните писмени доказателства се установи, че на 16.06.2021 г. служителите на АНО – Д. Й.ова, П. Е., М. М. и А. З. са извършили проверка на жалбоподателя предприятието на „Тексайд България“ ЕООД в обект „сортировъчен център за дрехи втора употреба“, намиращ се в гр. К. за спазване на трудовото законодателство.

При проверката от страна на посочените служители на АНО, всичките заемащи длъжност старши инспектор или главен инспектор, са констатирали, че в момента на проверката се извършва ремонт на ролетна врата на 3-та рампа от служители на фирма „И.

И.“ ООД, единият от което е Г. Ц.Г., а вторият – А. Т., се е намирал на палет, поставен на вилица на газокар и повдигнат на височина над 6 метра в района на ремонтираната врата.

След попълване на декларации от лицата А. Т. и Г. Ц.Г. е установено, че те са служители на „И. И.“ ООД, като са били повикани в предприятието на жалбоподателя за да установят и ремонтират въпросната ролетна врата на 3-та рампа.

Налице е договор от м.12.2020 г. между жалбоподателя и И. И. ООД за преглед, техническо обслужване и ремонт на съоръжения, в това число и секционни врати при повреди в гаранционен и извънгаранционен срок. Служителите на И. И. ООД са били повикани от ръководител транспорт в предприятието на жалбоподателя – лицето Л. М..

Налице е и протокол за ремонт на въпросната ролетна врата, съставен на 17.06.2021 г.

Видно от приложеното копие от книга за първоначален инструктаж, че такъв не е отразен за лицата Г. Ц.Г. и А. Т..

В хода на проверката на 16.06.2021 г. и на 22.06.2021 г. в сградата на АНО, от страна на проверяващите е бил съставен констативен протокол, като са дадени предписания на жалбоподателя по конкретните открити проблеми, а при извършеното оспорване на предписанията по административен ред, от страна на ИА „ГИТ“ е оставена без уважение жалбата на „Тексайд България“ ЕООД по отделните предписания.

За съставяне на АУАН е призован жалбоподателя, който на 22.06.2021 г. е бил представляван от лицето Н. В., в присъствие на която е бил съставен АУАН, като препис й е 3 бил връчен на същата дата.

След преценка на изложените обстоятелства съдът намира, че при съставянето на обжалваното НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази дейност, съгласно заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, определяща материалната компетентност да се съставят АУАН и да се издават НП от директорите на отделните Дирекции „Инспекция по труда”. Налице е заповед № З-0024/08.01.2019 г., определяща териториалния обхват отделните дирекции и правомощията на техните служители.

Правомощията на лицата, съставящи актовете за установяване на административни нарушения са уредени в 416, ал. 1 от КТ, както и в чл. 20, ал. 2 от устройствения правилник на изпълнителната агенция.

Предвид посочените писмени доказателства, приложени по делото може да се направи безспорен извод, че както НП, така и АУАН са издадени от лица, оправомощени да ги издават, посочените актове са издадени в необходимата форма, като са спазени формалните правила на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя и му е връчен препис от него, което е видно от изричната разписка за това.

Съдът не установи при съставянето на АУАН и НП да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на обжалваното НП на формално основание.

По същество, след преценка на изложените обстоятелства, съдът счита, че без никакво съмнение може да се направи извод, че жалбоподателя е осъществил признаците на нарушението по цитираните разпоредби от ЗЗБУТ и Наредби № 7 и Наредба № 10.

Повдигането на лице, стъпило на палет, захванат с вилици на газокар – оборудване на повдигане на товари, поставени на палети чрез механизирани вили представлява нарушение на изричната забрана по т. 12 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10, а именно:

„Не се допуска превоз на хора върху кара, виличните рогове, сменните съоръжения и ремаркетата, ако те не са предвидени за тази цел от производителя.“.

Без съмнение се установи, че работникът на външната фирма, обслужваща ролетните врати се е намирал стъпил на палет, повдигнат с вилиците на газокара на височина над 6 метра за да огледа ролетната врата, търсейки техническата повреда на вратата, за която конкретно е повикан. Наличието на палет на който е стъпил този работник не представлява надеждно предпазване, след като на първо място няма никакви предпазни съоръжения по палета за случайно падане на стъпилото на него лице от значителната височина, на която е било повдигнато, а така също няма доказателства, а и въобще твърдения палета да е бил фиксиран към вилиците по начин непозволяващ свободното му преместване както надлъжно, така и напречно на вилиците, което също създава условия за нестабилност на лице, стъпило на така повдигнат палет.

Нарушена е и изричната забрана за повдигане на хора без предвидено за това 4 оборудване по чл. 206б, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 предвиждащи, че: „(1) Повдигането на хора се извършва само с работно оборудване и принадлежности, предназначени за тази цел.

(2) Ако работното оборудване не е специално проектирано за повдигане на хора, при изключителни случаи то може да се използва за това само когато са осъществени необходимите мерки и преустройства за осигуряване на безопасността на работещите в съответствие с установените изисквания.“

В случая е използвано оборудване – газокар и поставен на вилиците палет, които и самостоятелно и в съвкупност не са оборудване за повдигане на хора, а както бе посочено няма доказателства, както и твърдения при това да са извършени някакви преустройства за обзопасяване както на лице да падне от палета, така и за стабилността на самия палет.

Обозначена е и общата разпоредба на ЗЗБУТ – чл. 8, ал. 1, предвижда общо изискване за безопасност при използване на оборудване, а именно: „Работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите“, което не е направено от работодателя в случая, след като повдигането на хора на значителна височина без специално за това оборудване и без да са взети каквито и да е допълнителни мерки за обезопасяване поставя в значителна опасност живота и здравето на работниците.

Цитираните разпоредби без съмнение са нарушени и напълно неоснователно и възражението на жалбоподателя, че е посочена бланкетна норма без конкретизация на конкретно нарушените правни норми.