Решение № 2849 от 28.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2849 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100510785 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищцата Ф. Ч. срещу решение № 9704 от 27.05.2025 г., постановено по гр. дело № 46714/2024 г. по описа на СРС, 151 състав, с което са отхвърлени предявените срещу М. Р. З., В. Р. З. и Р. Б. З. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, с които се иска да бъдат признати за нищожни направените от ищцата дарения, материализирани в разпискa от 20.07.2021 г. в размер на 6000 лева в полза на В. Р. З., в разписка от 27.07.2021 г. в размер на 10000 лева в полза на Р. Б. З. и в разписка от 11.08.2021 г. в размер на 9530 лева в полза на М. Р.ов З.; както и са отхвърлени предявените частични осъдителни искове с правно основание чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на В. Р. З. да заплати сумата от 5000 лв., частично от общо дължима сума в размер на 6000 лв., осъждането на М. Р. З. да заплати сумата в размер на 5000 лв., частично от общо дължима сума в размер на 9530 лв. и осъждането на Р. Б. З. да заплати сумата в размер на 3676 лв., частично от общо дължимата сума в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 07.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението 1 поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като въззивницата счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички доказателства и установени факти и е достигнал до погрешни правни изводи. Намира, че при съобразяване на цялостната фактическа обстановка несъмнено се установява, че платените като дарение суми прикриват наемни вноски – предплатен допълнителен наем по 1000 евро на месец за 13 месеца, като действителната воля на страните е била сумите да бъдат платени по сключения наемен договор. Счита, че изложеното се установява предвид съвпадането на предаването на сумите с момента на запознаване на страните по делото и сключване на договора за наем, а и предвид липсата на житейска логика ищцата да предава в дарение толкова големи парични суми на непознати лица. Поддържа, че представените доказателства за проведен курс по актьорско майсторство и операция на носа на ответницата В. З. са неотносими към правния спор, а незнанието на брокера по сделката, разпитан като свидетел, относно различен размер на уговорената наемна цена не изключва между страните по сделката действително да е била постигната допълнителна уговорка в този смисъл. Твърди, че оспорените договори за дарение са относително симулативни и прикриват действително наемно правоотношение между страните. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемите М. Р. З., В. Р. З. и Р. Б. З. са подали отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата. Считат, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, 2 като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 20.07.2021 г. между М. З. и В. З., като наемодатели, и Ф. Ч., като наемател, е бил сключен договор за наем при уговорена наемна цена от 767 евро на месец (чл. 4, ал. 1 от договора), както и че на 20.07.2021 г. ищцата е предала на В. Р. З. сумата от 6000 лв., на 27.07.2021 г. е предала на Р. Б. З. сумата от 10000 лв., а на 11.08.2021 г. е предала на М. Р. З. сумата от 9530 лв., като в разписките за плащане е посочено като основание „дарение“. Изложеното се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства, от които е видно, че наемното правоотношение между страните е възникнало като срочно за периода от 20.07.2021 г. до 31.08.2022 г. и наемът се е дължал с предплащане на всяко тримесечие в посочения размер. Разписките за плащане на претендираните суми са едностранно подписани от получателя на сумите с посочено основание „лично дарение“ в документите, удостоверяващи получаване на паричните средства от Р. Б. З. и от М. Р. З., респ. с посочено основание „дарение за курсове по актьорско майсторство“ в документа, удостоверяващ плащането в полза на В. Р. З.. Същите не са подписани от Ф. Ч., поради което по същество не обективират договори за дарение (предвид липсата на изразено съгласие на дарителя в документите). Същевременно обаче ищцата изрично признава в исковата молба и уточнителната молба към нея, че е платила сумите на ответниците по договори за дарение, като навежда възражение за привидност на това основание с твърдение, че действителната воля на страните по дарствените сделки е била сумите да бъдат отчетени като предплатен наем по наемното правоотношение. Ето защо, следва да се приеме, че между страните са били сключени неформални договори за дарение на посочените суми (законът не изисква писмена форма за действителност на тези сделки), като спорно се явява обстоятелството дали същите са относително симулативни и налице ли е прикрито съглашение между страните относно основанието за плащането на паричните средства.

Сключеният договор е привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна. В случая ищцата не отрича, че е платила процесните суми по съглашение с ответниците, но твърди, че то не е дарение, е наемен договор и паричните средства са предадени не с дарствено намерение, а в изпълнение на задължението на ищцата като наемател да заплати по-висок размер на уговорената наемна цена. В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията, респ. да докаже, че съществува прикрито съглашение и неговото 3 съдържание, в случай че твърди такова. Симулацията може да бъде доказана със съставено от страните „обратно писмо“, в което, според естеството на договора, те признават или неговата привидност, или прикритото съглашение. В настоящия случай подобен документ не е представен по делото, нито са налице други доказателства, които да сочат към симулативност на дарствените сделки или към вероятно съществуване на привидност в отношенията между страните (т.нар. „начало на писмено доказателство“). Подобни обстоятелства не се признават от ответниците пред съда или в техни извънсъдебни изявления пред ищцата, нито се установяват от събраните по делото доказателства.

В приложената по делото нотариално заверена спогодба от 09.06.2022 г., която макар и да не е била одобрена по съдебен ред в производството по гр.д. № 7835/2022 г. по описа на СРС, 35 състав, е подписана от ответниците и отразява техни изявления във връзка с наемното правоотношение между страните, не се съдържат данни за постигнати уговорки за наемна цена в различен от посочения в договора размер, като наемодателите са направили отстъпки от дължимите по договора суми, но по собствените им твърдения ищцата не е платила задълженията си в намален размер, поради което спогодбата е била развалена. С влязло в сила решение № 7329/29.06.2022 г. по гр.д. № 7835/2022 г. по описа на СРС, 35 състав, Ф. Ч. е била осъдена да предаде на М. и В. З.и наетия имот предвид прекратяване на наемното правоотношение, като от съдържанието на съдебния акт също не се доказва в хода на това съдебно производство да са установени данни за различно съдържание на наемното съглашение. В противоречие с твърденията на ищцата за постигната договорка за увеличен размер на наемната цена, разпитаната по делото свидетелка Б. Х.

Харизанова, брокер на недвижими имоти, с чието посредничество е сключен наемният договор, споделя, че не е запозната да е извършвана промяна в договора между страните, като ответниците са се съгласили на сравнително ниска наемна цена заради обещание на ищцата, че ще снима В. З. в някой от продуцираните от нея филми.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че действително незнанието на свидетеля за постигнати уговорки между страните не изключва тяхното съществуване, но доказателства в тази насока не са ангажирани от ищцовата страна, а същевременно ответниците са провели насрещно доказване относно твърденията им за странични отношения между Ф. Ч. и В. З., касаещи евентуално участие на ответницата във филмови продукции на ищцата, което обяснява ниския размер на уговорената наемна цена. Несъмнено, пълно доказване на правнорелевантни факти в процеса може да се извърши и само чрез косвени доказателствени средства, но за целта е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че обстоятелството, за което са наведени индиции чрез съвкупността от косвени доказателства, наистина се е осъществило. Съвпадането на периода на възникване на наемното правоотношение с плащането на сумите по 4 договорите за дарения, както и твърдяната от ищцата липса на житейска логика тя да надарява непознати лица със значителни парични суми не биха могли да се възприемат като съвкупност от косвени доказателства, които да водят до единствения несъмнен извод, че даренията прикриват наемни вноски – посочените обстоятелства са напълно хипотетични и не се ползват с висока доказателствена стойност, особено при наличието на насрещно доказване от ответниците, което изключва твърденията на ищцата за различно съдържание на наемния договор.

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал настоящият въззивен състав намира, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на твърдяната от нея привидност на договорите за дарение, поради което сделките не са нищожни. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че приложените към исковата молба банкови извлечения за извършени транзакции от банковата сметка на ищцата не са изготвени на български език и не е приложен техен заверен превод, поради което не могат да бъдат обсъдени като писмено доказателство по делото (арг. чл. 185 ГПК). От друга страна, същите не биха могли да установят твърдяната от ищцата симулация, а единствено изтегляне на паричните средства в брой от Ф. Ч. с цел предаването им на ответниците, което не е спорно по делото обстоятелство.