Решение № 3568 от 02.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3568 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330110511 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023 против Д. И. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 24.01.2019 г. бил сключен договор за потребителски кредит № ***, ведно с Общи условия /ОУ/, с предоставена сума, която включвала 10000 лева – кредит; 1487,97 лева – такса за оценка на риска; 1188 лева - премия за застраховки „Живот“ и 1211,76 – премия за застраховка „Безработица“. За ползвания финансов ресурс се дължала договорна лихва. Уговорен бил лихвен процент от 24,09 %. Общото крайно задължение възлизало на 19 637,53 лева, която била разсрочена на 36 погасителни месечни вноски - 35 по 545,48 лева и последна изравнителна – 545,73 лева.

Ответникът не погасил три месечни вноски, с падежи – 25.11; 25.12.2019 г. и 25.01.2020 г., поради което всички вземания станали предсрочно изискуеми, считано от 12.10.2020 г., за което кредитополучателят бил уведомен.

Задълженията възлизали на сумите от: 11285,16 лева – неплатена главница;

2191,73 лева – договорна лихва за периода 25.11.2019 г. – 12.10.2020 г., 664,25 лева – обезщетение за забава за периода 25.11.2019 г. – 16.11.2020 г.

Поради липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 262053/01.12.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 15802/20 г. по описа на ПРС, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за 1 уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.11.2020 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Оспорва да е получавала уведомление за предсрочна изискуемост, като подписът, положен в представеното известие за доставяне, не бил поставен от нея, нито от упълномощено лице. Отделно, с уведомлението не била обявена редовно твърдяната предсрочна изискуемост, поради липса на изискуемите реквизити – конкретно посочени непогасени задължения и дължим остатък.

Въвежда възражение за нищожност на договорните клаузи на чл. 9; чл. 9.1, .2, .4 и чл. 10 относно лихвения процент и ГПР, които били неравноправни и неиндивидуално уговорени. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете.

Претендират се разноските в двете производства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен процесният договор, при сочените в ИМ параметри, като предоставената парична сума е била усвоена /вж. Oпределение по чл. 140 ГПК № 9629/17.11.2021 г. – л.45-46 /.

Според посоченото в договора е уговорен размер на кредита от 10 000 лева, при дължимост на допълнителни суми: 1487,97 лева – такса за оценка на риска; 1188 лева - премия за застраховки „Живот“ и 1211,76 – премия за застраховка „Безработица“. Посочен е ГЛП 24,09 %, при обща сума за плащане 19 637,53 лева и ГПР 38,12 %, с краен срок – 25.01.2022 г.

Според приетото заключение на ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, на ответницата е преведена/предоставена реално сумата от 10 000 лева като финансов ресурс.

Предвид изложеното и с оглед съдържанието на договора за потребителски кредит, не се установява да е отпуснат такъв в размер по – висок от 10 000 лева.

Разликата според договора се състои от начислени застрахователни премии и такса „оценка на риска“. Тези суми обаче не са част от главницата – реално предоставената, заета сума, а са разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. Те евентуално могат да се претендират въз основа на договора, доколкото са начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, каквато не представляват, а като такси и премии, съгласно основанието, на което се дължат. За пълнота – такива суми в наст.

2 производство се приемат за недължими – таксата, предвид забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а застраховките – поради пълна недоказаност на подобни вземания – въпреки изричните указания до ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада, същият не ангажира надлежни доказателства за сключване на такива застраховки, с конкретните им параметри, вкл. дължимост на суми за премии по всяка.

С оглед изложеното, претенцията за главница за сумата над 10 000 лв. е принципно неоснователна, доколкото с процесния договор за кредит не е уговаряна, нито предоставяна за ползване главница, в по - висок от посочения размер.

Относно действителността на договора:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според възраженията в ОИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски 3 кредит е обявен за недействителен, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорите за потребителски кредити задължително следва да съдържат лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В настоящия случай това правило е спазено, но само формално, с посочване на ГЛП от 24,09 %.

Предвид конкретното съдържание на договора, както основателно се възразява от ответника, не е ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява. Отразен е размер на кредита първо 10 000 лева, след което размер на кредита 13 887,73 лева, но от банката не е конкретизирано върху коя от двете суми ще се начислява възнаградителната лихва. Видно от заключението на ССЕ, лихвата всъщност е начислявана върху завишената сума, сбор и от доп. плащания, т.е. – включително и върху недължимата такса за оценка на досие, което е недопустимо и изцяло във вреда на потребителя.

В случая, той е заставен да тълкува волята на банката, за да прецени какъв е размерът на дължимото от него възнаграждение под формата на договорна лихва. При това положение, реално приложимият лихвен процент остава неясно, неточно и не по разбираем начин посочен в договора за кредит, което препятства възможността на потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономическите последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Изложеното обосновава категоричен извод за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Относно таксата „Оценка на досие“ – същата е недължима принципно, тъй като се отнася за действия по усвояване на кредита – уговорена в разрез със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това чл. 16 ЗПК установява нарочно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да му предостави кредит. Чрез тази такса на практика се прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задължението на банката за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващия за кредит, вменени й с посочената норма, при което се достига до неоправдано допълнително увеличаване на размера на разходите по кредита. Съдът приема, че целта на въпросната договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/. Последното е допълнителен аргумент, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен действително приложимият лихвен процент.

Налице е и друго нарушение, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на 4 предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.