Решение № 638 от 02.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. Бургас, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120200987 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Г.....“ ЕООД, ЕИК ...., срещу Наказателно постановление № 872861-F867650/04.02.2026 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро.

Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.

И. П...., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.12.2025 г., в 12:32 ч., в гр. Бургас, служители на НАП извършили проверка на търговски обект - кафе „Г....“, находящ се в гр. Б......., стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката е установено, че след извършена контролна покупка на една сода „Кинли“ (2,80 лв.), една минерална вода от 500 мл (2,50 лв.), една агнешка супа (6,50 лв.), филета (12,50 лв.), палачинка (5,90 лв.) и кутия за храна (0,50 лв.), на обща стойност от 30,70 лв., заплатени в брой, не е издаден фискален касов бон от работещо в обекта фискално устройство или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, а е представен служебен бон от наличен в обекта нефискален принтер.

На 20.01.2026 г. св. М. К. - инспектор в НАП, съставила на жалбоподателя акт за 1 нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредбата.

На 04.02.2026 г. АНО издал и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро (1075,71 лева).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетеля М. К. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните в преписката доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 25.02.2026 г., а жалбата подадена на 10.03.2026 г.), от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка наказателният съд не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на ПВС), а е длъжен служебно (ex officio) да издири обективната истина и приложимия по делото закон, включително да провери дали са спазени принципите на законност и пропорционалност на нарушението и наказанието.

На първо място, според настоящия съдебен състав, от събраните по делото доказателства, не се установи констатираното деяние да реализира състава на нарушението, визирано в чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Нормата на чл. 7а, ал. 1 от Наредбата, въвежда забрана за предоставяне на документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон. Съгласно чл. 26, ал. 6 от Наредбата при поискване на документ за информация за текуща сума по сметка на клиент същият не може да наподобява визуално и като съдържание фискален/системен бон.

По делото се установи по безспорен начин, че на 30.12.2025 г., в 12:22 ч., е извършена контролна покупка на шест артикула на обща стойност от 30,70 лв., заплатени в брой, като в случая е издаден нефискален документ („Служебен бон“), който действително наподобява по съдържание на фискален бон. Този „служебен бон“ съдържа информация за наименованието на търговеца, ЕИК, наименование на търговския обект, адрес, ЗДДС №, кой е оператора, обслужената маса, информация за извършените продажби на артикулите и каква е крайната дължима сума от потребителя преди да напусне заведението, и накрая завършва с дата и час на издаване. Именно на базата на този нефискален документ е заплатена на ръка и сумата от 30,70 лв. В този смисъл този документ не съставлява такъв с информация за текуща 2 сума по сметка или казано с други думи той не е междинен документ, попадащ във фактическия състав на чл. 7а, ал. 1 от Наредбата. При тези данни, въпреки че нефискалният документ наподобява по съдържание на фискален бон, издаден е от лице по чл. 3 от Наредбата и е предоставен на купувача, последния документ не съдържа информация за текуща сума по сметка, при която хипотеза би било налице нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ (в този смисъл е и Решение № 1608 от 29.07.2025 г. на АдмС - Кърджали по к. а. н. д. № 301/2025 г.).

Само на това основание, като незаконосъобразно, НП следва да се отмени.

Независимо от горното основание за отмяна на НП, налице е и второ такова, а именно поради нарушаване на принципа на пропорционалност (чл. 49 от Хартата).

Съгласно чл. 49, ал. 3 от Хартата, тежестта на наказанието не трябва да бъде несъразмерно спрямо извършеното престъпление. Според решение на СЕС от 4 май 2023 г., постановено по дело C-40/21, тази разпоредба се отнася до санкциите с наказателноправен характер, а за тази преценка са релевантни три критерия - правната квалификация на нарушението във вътрешното право; самото естество на нарушението; и естеството и тежестта на санкцията (в този смисъл са и решения на СЕС по дело C-544/19 и по дело C-117/20). В конкретния случай нарушението на данъчното законодателство е с наказателен характер и то произтича не само от естеството му, но и от степента на строгост на санкциите (C-439/19).

Спазването на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата изисква налаганите санкции (една/кумулативно наложени) да не превишават границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решения по делата C-570/20 и C-524/15).

В конкретната хипотеза на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 550 евро (1075,71 лв.). Настоящият съдебен състав е на мнение, че този размер на санкцията сам по себе си се явява значителен. От събраните по делото доказателства се установи, че общата стойност на продажбите, които не са били фискализирани от жалбоподателя, е в размер на 30,70 лв. В случая обаче съотношението между неотчетения ДДС от 20 % (или т. нар. „предполагаема облага за търговеца“ от 6,14 лв.), и наложената санкция от 1075,71 лв., очевидно е несъразмерно и размерът на санкцията се явява над 175 пъти по-висок. Тази парична санкция действително надхвърля границите на необходимото за да се постигне един поправително-възпиращ ефект.

Предвидените в националното законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел. Освен това принципът на пропорционалност изисква при определяне на наказанието, както и при определяне размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (така решение на СЕС по делата C733/23, C-655/21 и С-97/21). В случая извършеното не е довело до неотразяване на приходи, не е допуснато ощетяване на фиска, нередностите са отстранени още по време на самата проверка, а и по делото не са представени доказателства за извършени други нарушения от дружеството, за които да е било санкционирано с влязло в сила 3 наказателно постановление.

В решението на СЕС от 3 юли 2025 г. по дело C-733/23 се посочва още, че за да се прецени пропорционалността на санкциите, трябва да се вземат предвид и възможността националният съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагането на полека санкция, както и възможността да нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (C-655/21). Принципът на пропорционалност на наказанията, предоставя правомощие на съда да нюансира наказателноправната санкция в зависимост от обстоятелствата по случая, като, от една страна, компетентните органи имат задължението да следят за това общата тежест на всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на установеното престъпление и от друга страна, че това задължение трябва да произтича ясно и точно от разглежданата национална правна уредба (решение по дело C-570/20). От практиката на съда следва, че за да се гарантира, че санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи, не само националният законодател, но и националните съдилища трябва да разполагат с право на преценка в границите, определени от предмета на спора, с който са сезирани, което им позволява да изберат, в зависимост от обстоятелствата по случая, мярката, пропорционална на тежестта на установеното неизпълнение на задължение (заключение на генералния адвокат A. Rantos от 11 септември 2025 г. по дело C-311/24; решение от 10 юни 2021 г. по дело C-303/20).

Санкциите трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи предвид естеството, продължителността, повторяемостта и тежестта на нарушението. Да, действително санкциите, които законодателят определя, попадат в обхвата на неговата автономия, но тя все пак е ограничена от принципа на ефективност, който налага тези санкции да са ефективни и възпиращи, както и от принципа на пропорционалност, който не позволява предвидените в националното законодателство санкции да надхвърлят необходимото за постигане на легитимно преследваните от това законодателство цели и освен това да са несъразмерни спрямо тези цели (в този смисъл е изразеното становище от генералния адвокат по дело C-311/24; също решения по делата C-755/22, C-717/22 и C-372/23). В заключението си генералният адвокат добавя, че националните юрисдикции, които единствено са компетентни да тълкуват и прилагат националното право, са тези, които следва да проверят дали с оглед на всички обстоятелства по конкретния случай предвидените санкции имат ефективен, пропорционален и възпиращ характер (C-619/17).

В случая обаче законът не предвижда възможност за промяна на квалификацията на разглежданото нарушение. Или казано с други думи, съгласно сега действащата нормативна уредба в ЗАНН и ЗДДС, размерът на имуществената санкция за това формално нарушение не може да бъде по-нисък от 1000 лв., респ. няма възможност за замяна на наказанието с по-леко по вид. Недопустимо е и приложението на института на чл. 55 от НК, по аргумент на чл. 84, вр. чл. 27 от ЗАНН, включително и по аналогия на закона, доколкото не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Последната разпоредба изрично посочва кога е допустимо правоприлагане в подобни случаи, а очевидно в настоящата хипотеза не е налице празнота в закона, а напротив, има изрична забрана „да се слиза“ под минималния размер на санкцията (в този смисъл е и Постановление № 10/28.09.1973 г. на ПВС). Предвиденото изключение на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН - „освен в предвидени в закон случаи“, също няма отношение към настоящия случай, доколкото липсват такива хипотези в общ или специален закон (изключение прави чл. 58г, ал. 8 от ЗАНН, но това касае само наказанието „глоба“ и то 4 при постигнато споразумение). Липсата на препращане и недопустимостта на аналогията изключват приложението на чл. 55 от НК.