Решение № 85 от 02.04.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Ихтиман, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20251840101459 по описа за 2025 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от В.

А. Ц., ЕГН **********, действащ чрез адвокат М. С. против „Многопрофилна болница за активно лечение Ихтиман – Д-р Станю Янков“, ЕИК 000770061, представлявано от управителя д-р. И. Г.

В исковата молба ищцовата страна сочи, че от 22-ри януари 1975 г. работи като лекар в различни лечебни заведения, като е отразено, че е работил без прекъсване и към момента на подаване на иска трудовият му стаж е 50 години. Заявява, че понастоящем работи на трудов договор при пълно работно време от 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица. Твърди се в исковата молба, че размерът на основното трудово възнаграждение на ищеца е 2120 лева и че не получава други допълнителни трудови възнаграждения. Според ищеца следва да му се заплаща и допълнително трудово възнаграждение по чл. 12 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит, като се навеждат аргументи, че такова не му е изплащано, въпреки, че с насрещната страна са водени разговори за това. Отправя се претенция, посредством която се настоява ответното дружество да бъде осъдено да заплати на активно легитимираната страна сума в размер на 7960 лева, дължима за времето от 01.04.2025 г.

/когато се сочи, че е сключен трудовият договор/ до момента на подаване на иска /подаден по куриер на 14.11.2025 г./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и съдебни разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е подал писмен отговорно. С отговора се оспорва исковата претенция. Твърди се, че на основание чл. 22 от НСОРЗ работодателят е регламентирал във вътрешни правила реда и начина за определяне на допълнително възнаграждения на работници и служители и че в чл. 8, т.1.2 от вътрешните правила е посочено, че при сключване на трудов договор с лице, което е пенсионер, не се предвижда начисляване на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, което обстоятелство според пасивно легитимираната страна се 1 основава на това, че „трудовият стаж за целите на добавката е реализиран при пенсионирането и изплащането на обезщетение за пенсиониране по КТ“. В тази връзка се сочи, че В. Ц. е назначен с трудов договор от 01.04.2025 г. и че в молбата си за постъпване е посочил, че е пенсионер по болест, за което е представил Експертно решение на ТЕЛК. Сочи се, че ищецът не е водил разговори за изплащане на допълнително трудово възнаграждение, както и че не е представил на работодателя документи, от които да е видно по колко трудови договора работи към датата на сключването на трудов договор с МБАЛ - Ихтиман за да се направи преценка в какво съотношение са трудовите договори – основни и допълнителни.

Посредством отговорът на иска ответникът се позовава и на чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ, като в тази връзка заявява, че от писмо от РЗОК – София е видно, че ищецът освен с МБАЛ Ихтиман има сключени договори. Настоява се исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна.

В проведеното последно открито съдебно заседание се явява ищецът и неговият процесуален представител – адвокат М. С., които поддържат исковата претенция и настояват за нейното уважаване. В предоставения срок за писмена защита такава е постъпила от адвокат С., в която са изложени съображения, въз основа на които смята, че искът е основателен. В откритото съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на ответното дружество.

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 357, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 128 от КТ, във вр. чл. 12 от НСОРЗ.

Исковата молба е допустима – налице са процесуалните предпоставки за разглеждането й по същество.

По същество на делото, съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В текста на чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ е разписано, че за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. В чл. 12, ал. 3 и ал. 4 от НСОРЗ е посочено и кои други случай следва да се отчитат от работодателя при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение, като в ал. 4, т. 1 е конкретизирано, че при определяне на същото за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Според чл. 12, ал. 5 от горепосочената наредба условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието, а в. ал. 6 е регламентирано, че минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет след провеждане на консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво. В ал.

7 е регламентирано, че с колективен трудов договор на браншово равнище се определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Правилото на чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ посочва, че допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време 2

- по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. С чл. 12, ал. 9 и ал. 10 от НСОРЗ е уредено, че правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година, както и че размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит.

В настоящия случай страните по делото не спорят, че между тях е сключен трудов договор на 01.04.2025 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността. Това се установява и от представения препис от трудов договор към исковата молба. Съгласно представения договор трудовото възнаграждение е уговорено в размер на 2120 лева.

От ищеца по делото са представени писмени доказателства, въз основа на които се установява какъв е трудовият му стаж до момента.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се налага извод, че В. А. Ц. има общ трудов стаж. От съдържанието на посочените преписи от писмени документи може да се приеме, че този трудов стаж е във връзка с изпълнение на трудови функции като медицински работник. В експертното решение е отразено още, че класът прослужено време на ищеца възлиза на 48%. Изчислено е от вещото лице и че допълнителното трудово възнаграждение, което ищецът би следвало да получи при клас прослужено време 48% за времето от месец април 2025 г. /когато е сключен процесният трудов договор/ до датата на подаване на исковата молба, възлиза на 7120.04 лева или 3640.42 евро. Също така в заключението към експертизата е уточнено, че брутната заплата на ищеца, ведно с клас прослужено време, би била 3127.60 лева или 1604.23 евро. В съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата и допълва, че изчислената сума от 7210.04 лева е изчислена на база основното трудово възнаграждение и че на тази сума трябва да бъдат удържани съответните осигуровки и данъци, както и че тази сума е брутна, а не нетна.

След това вещото лице сочи, че минималният процент за допълнителното трудово възнаграждение е 0.6 за страната, но ответната болница е приел 1%.

В чл. 8, т. 1.1 от вътрешните правила на ответника, препис от които е представен с отговора на исковата молба, се регламентира, че допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на 1% от индивидуалната основна месечна заплата за всяка година трудов стаж при настоящия работодател на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия при друг предходни работодатели.

От изложеното дотук може да се приеме, че ако бъдат изпълнени изискванията на чл.

12 от НСОРЗ, ищецът за времето от 01.04.2025 г. до подаването на иска /предявен посредством изпращането по куриер на 14.11.2026 г./ е следвало да получи 7120.04 лева допълнително брутно трудово възнаграждение.

Относно възражението на ответната страна, а именно, че според чл. 8, т.1.2 от вътрешните правила /препис от които е представен с отговора на исковата молба/ при сключване на трудов договор с лице, което е пенсионер, не се предвижда начисляване на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съдът намира това възражение за неоснователно. Действително, във въпросните вътрешни правила се съдържа такава клауза, като в нея е уточнено, че това се основава на обстоятелството, че трудовият стаж за целите на добавката е реализиран при пенсионирането и изплащането на обезщетение за пенсиониране по КТ. Следва да се държи сметка, че в нормата на чл. 12 от НСОРЗ не се съдържа подобна хипотеза, при която не се дължи допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по отношение на пенсионирани лица.

В същото време подобно ограничени, въведено чрез вътрешните правила, поставя лицата, които получават пенсия поради трудов стаж и възраст или пенсия на друго основание в понеблагоприятно и неравноправно /дискриминационно/ положение от останалите работници 3 и служители, тъй като целта на възнаграждението по чл. 12 от ВСОРЗ е да бъде оценен и възнаграден трудът на работещия, съобразно придобития от него трудов стаж и професионален опит на същата или сходна длъжност.

От приложен препис от писмо, адресирано от РЗОК – София Област до директора на „МБАЛ Ихтиман – Д-р Станю Янков“, с изходящ номер от 15.04.2025 г. /две седмици след сключване на процесния трудов договор от 01.04.2025 г./ е видно, че В. А. Ц.е бил подаден като изпълнител и в други три медицински заведения, освен в ответното такова.

Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. В настоящия случай още с отговора на исковата молба ответното дружество се е позовало на разпоредбата на чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ, във връзка с което е посочило, че по отношение на ищеца има данни за сключени съглашения с още три медицински заведения. Именно поради тази причина при насрочване на делото за разглеждане в открито съдено заседание и при изготвяне на доклада по чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК /които насрочване и доклад са обективирани в Определение № 50 от 02.02.2026 г./, съдът е дал следните указания на страните: „УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че производството се разглежда по реда на глава 25-та от ГПК /бързо производство/ и че могат в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, в това число да ангажират доказателства и че ако не сторят това в указания им срок, те губят възможността да го направят по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.“ Така дадените указания са в съответствие с чл. 312, ал. 2 и чл.