Решение № 1919 от 09.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1919 гр. София, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110146454 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Р. К. А. срещу ..........

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 14/10.10.2011 г., към който е сключено допълнително споразумение № 19/26.01.2021 г., заема при ответника длъжността „помощник-възпитател“. Твърди, че на 16.09.2021 г. е претърпяла трудова злополука, както следва: на посочената дата на територията на детската градина през работно време и по повод на извършваната работа, при придвижване в двора на детската градина се е спънала, паднала е на земята, при което е получила травма на дясната ръка, като злополуката е призната за трудова с разпореждане № 30891/23.09.2021 г., издадено на основание чл.60, ал.1 КСО от ТП на НОИ - Софияград, влязло в сила на 01.11.2021 г. Твърди, че в резултат от падането е получила травматично увреждане: фрактура (счупване) на дисталната част на радиуса (лъчевата кост) на дясната ръка. Твърди, че в причина връзка с трудовата злополука е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000 лв. – частичен иск от 15 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука.

Претендира законна лихва от датата на инцидента – 16.09.2021 г. до изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ........., с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на трудовата злополука. Позовава се на съпричиняване от страна на ищцата, като твърди, че тя е била запозната с правилата за работа и е получила инструкции за безопасност на труда, както и последващи периодични инструктажи. Оспорва настъпването на неимуществени вреди в причинна връзка с твърдяното събитие.

Оспорва иска по размер, като счита същия завишен. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

1

С молба от 01.12.2022 г. уточнява възражението си за съпричиняване, като твърди, че ищцата е проявила груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание при използване на стъпала, снабдени с парапет за безопасност, довела до настъпване на инцидента.

В първото по делото открито съдебно заседание поддържа и че ищцата не е изпълнила задължението си за носене на работно облекло.

С протоколно определение от 01.02.2023 г., на основание чл.214, ал.1 ГПК, е допуснато увеличение в размера на иска до сумата от 15 000 лв.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че по силата на трудов договор № 14/10.10.2011 г., към който е сключено допълнително споразумение № 19/26.01.2021 г., ищцата заема при ответника длъжността „помощник-възпитател“.

С разпореждане № 30891 от 23.09.2021 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО от ТП на НОИ-гр. София, се приема за трудова злополуката, настъпила с ищцата Р. К. А. на 16.09.2021 г., декларирана от осигурителя ..........

Не е спорно между страните, че разпореждането е влязло в сила, което се потвърждава от представеното писмо от 06.06.2022 г. на ТП на НОИ-гр. София, в което се съдържат данни, че разпореждането е влязло в сила на 01.11.2021 г.

Установява се от представените медицински документи и заключението на СМЕ, изготвено въз основа на представените медицински документи и личен преглед на ищцата, че в резултат на злополуката последната е претърпяла следните увреждания: счупване на долния край на дясната лъчева кост. Според заключението на СМЕ се касае за екстензионен тип на травмата със счупване на дисталната метаепифиза на дясната лъчева кост с разместване на дисталния фрагмент дорзално, проксимално и в супинация, което е довело до деформация на областта, силна болка в момента на травмата и невъзможност за движение на китката, като от медико-биологична гледна точка е било налице трайно нарушаване функцията на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни. Счупването е получено по екстензионен механизъм с падане върху ръката в дорзална флексия на китката/подпиране върху дланта при падане на тялото. В деня на злополуката – 16.09.2021 г. ищцата е приета в 13:22 часа по спешност в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД, Клиника по ортопедия и травматология с диагноза – счупване на долния край на лъчевата кост, където е извършени закрито наместване на счупването без вътрешна фиксация, поставена е гипсова имобилизация.

Пострадалата е изписана в същия ден в 14:14 часа с препоръка за функционален покой на ръката, локално охлаждане, поставяне на крайника в повдигнато положение, прием на обезболяващи и следене на циркулацията и неврологичния статус. На 25.11.2021 г. пострадалата е приета в „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД с диагноза – последици от счупване на ниво китка и длан, с оточна дясна китка и ограничени и болезнени движения, откъдето е изписана на 02.12.2021 г. На 05.01.2022 г. пострадалата е приета в „СБР-Сапарева Баня“АД, откъдето е изписана на 12.01.2022 г.

Вещото лице е посочило, че в момента на травмата болката е била много силна поради счупването на костта, разместването на фрагментите, разкъсването на периоста, нарастването на фрактурния хематом и травматичния оток, след наместването за период от 5-7 дни болките са били силни с нарастване на хематома и отока и разпространението му към съседните анатомични области – длан, пръсти и горна част 2 на предмищницата. При наличие на болка е показан прием на аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства. През периода на рехабилитация болките са били обусловени от преодоляване на ограниченията в движенията на съседните стави, възстановяване на мускулният тонус и сила и нормализиране на захвата на ръката. След наместването на счупването е поставена гипсова шина с цел да задържи анатомичната позиция на костта до нейното зарастване. Периодът на гипсовата имобилизация е бил 30 дни. През периода на лечение е имала ограничение в активните движения при носенето на гипсовата шина, като през първите 8-10 дни ищцата е била с поставена превръзка тип „Митела“, което е ограничило функцията на лакътната и раменната стави. След сваляне на имобилизиращата лонгета движенията в китката са били с ограничен обем, което е наложило провеждането на балнео и рехабилитационно лечение. През различните етапи на възстановяването е имала ограничение във функцията по различни причини. Временната нетрудоспособност е продължила 121 дни при обичаен възстановителен период за този вид травма между 90-120 дни при липса на усложнения.

След травмата и наместването пациентите се инструктират за постоянни активни движения на пръстите и незасегнатите стави. Вещото лице е посочило, че лявата ръка е компенсирала нарушената функция на дясната, както и че целта на лечението е анатомично наместване на фрактурата, задържането и в тази позиция за периода на костното зарастване и функционално възстановяване най-близко до нормата и за найкратки срокове, и че от тази гледна точка проведеното лечение е било своевременно и правилно. При извършения личен преглед е констатирано зарастване на фрактурата в добра анатомична позиция и на активните движения – в добър обем, както и дефицит от 8-10 градуса в палмарната флексия. Експертизата приема, че целта на лечението е постигната. Костното зарастване е настъпило за средностатистическите срокове от 3040 дни. Възстановителният период е продължил 121 дни и е довел до добър функционален резултат. Към настоящия момент не е необходимо ръката да се поставя в щадящ режим откъм физическо натоварване режим. Прогнозата е за възможна поява на болка в засегнатата става при промяна на метеорологичните условия и при физическо натоварване, като вещото лице е посочило, че счупването е извънставно, засяга метафизата и не предполага развитие на дегенеративен процес в гривнената става. Констатирани са придружаващи заболявания – карцином на матката, опериран 2019 г., тиреоидит на Хашимото с медикаментозна терапия и стенозиращ хроничен теносиновиит de Quervain, като няма клинични данни тези заболявания да са повлияли на възстановителния процес.

Вещото лице е уточнило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че този тип фрактура зараства за период от 30 дни с достатъчно добър и устойчив калус, като след 30 дни започва етапно рехабилитация, докато се постигне добър функционален етап; че средният срок за лечение, определен в литературата, е между 90 – 120 дни за добро възстановяване на функцията, като в случая ищцата е ползвала 120 дни болничен, което се покрива със средностатистическия срок, и няма обективни данни възстановителният период да е продължил по-дълго от обичайното. Пояснило е, че в острия период болката е била жестока - веднага след травмата тя е много силна, защото се разкъсва периостът, където е основната инервация на костта, появява се хематом, получават се костни крипитации и се развива посттравматичен отток, като всеки опит за движение на пръстите е свързан с много силна болка. След наместването, което се прави с локална анестезия, болката първоначално за няколко часа намалява в резултат на анестезията, защото хематомът продължава да нараства.

3

Около 7-10 дни болките се силни и неприятни, а след това започва едно обратно развитие на болката и хематомът започва да спада, през който период пациентите усещат едно разхлабване на гипсовата лонгета. Това е критичният момент, в който трябва да се направят снимки и в резултат на това разхлабване да се направи повторно наместване. Болките до 10 – 12 ден са доста осезаеми. След сваляне на гипсовата лонгета има болков синдром, който има друга генеза – контрактурата на ставата, която е обездвижена 30 дни и нейните движения са крайно ограничени и при всеки опит да се раздвижи ръката се появяват болки и неприятни усещания. Това продължава през поголямата част от рехабилитационния период в различен интензитет. В началото са доста силни и с подобряване на движенията те намалят, но пак ги има като притеснителна болка. Ищцата е правила рехабилитация в два санаториума. Вещото лице заявява, че при личния преглед се констатира, че и към момента на извършването му има лек оток, което може се дължи на много фактори – от една страна, фрактурата може да допринася, от друга страна – възрастовите особености; че при 10-15 % от пациентите се запазва такъв отток – лека разлика в оттока на ръцете, но вещото лице счита, че следва да се възстанови в пълен обем при ищцата.

По отношение на предписаната криотерапия уточнява, че се касае за метод за въздействие върху тъканите в зоната на счупването, насочен към понижаване температурата на тъканите и намаляване по този начин на лумена на кръвоносните съдове, които доставят кръв – артериалните съдове и по тази схема – намаляване на развитието на отток в зоната на фрактурата, т.е. охлаждане; че този метод е найефективен в първите 24-48 часа и дава не лоши резултати при големи хематоми, какъвто обаче в случая не е отчетен, поради което, дори да беше правена криотерапия, лицето не би се възстановило по-бързо, отколкото това е станало в случая; че се касае за стандартна препоръка, която обичайно се записва в медицинската документация.

По отношение на предложената от д-р Илиев операция, отказана от пострадалата, по снети анамнестични данни от последната, вещото лице е посочило, че такава е била предложена по всяка вероятност с оглед по-добър очакван резултат, но заключението на вещото лице е, че пациентката е взела правилно решение да откаже такова лечение, защото фрактурата е зараснала много добре, поради което счита, че целта на лечението така, както е било проведено, е постигната.

Въз основа на направените от вещото лице рентгенографии заявява, че при ищцата не се констатира остеопороза, съществуването на каквато би довело до усложнения, каквито в случая не са налице и зарастването не би настъпило в срока, в който това е станало.