Определение № 3527 от 26.09.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3527 гр. Варна, 26.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20223100100018 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по повод молба за изменение в частта за разноските на Решение № 974/20.07.2022 г., постановено по настоящото дело, инкорпорирана във въззивна жалба с вх.

№ 18603/04.08.2022 г., подадена от В. А. В., чрез адв. Р. Д.. Моли се за отмяната му в частта, с която са присъдени разноски в полза на адвоката на ответницата при условията на чл. 38, ал.1, т. 3 вр. ал. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Росица И. В., чрез адв. В. С. изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По същество съдът приема следното по нея:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от В. А. В. иск с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Р. И. В. не притежава собственост върху апартамент № 23 в гр.

Варна, ул. **** съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД18-98/10.11.2008 г. на изп. д. на АГККВарна, при граници както следва: на същия етаж: ид. № *** и ид.

№***, под обекта: ид. № ***; над обекта: ид. №

***, ведно с прилежащите избено помещение № 23 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, поради пълна липса на съвместен принос в придобиването на имота, придобит по време на брака между страните, с договор за издръжка и гледане, отразен в НА

№ 28/ 17.12.1992г., том 32, нот. дело № 9376/1992г. на н-с при ВРС, по който в полза на праводателя София Стаматова Д. бил престирал само ищеца.

С Решение № 974/20.07.2022 г., постановено по настоящото дело, съдът е отхвърлил иска на В. А. В., като е присъдил в полза на адвоката на ответницата хонорар в размер на 2168.97 лв., на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близък, в който случай, ако в съответното производство насрещната 1 страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА.

От решаващо значение, за да се уважи искане по чл. 38, ал. 2 от ЗА е правната помощ по делото да е реално осъществена, както и относно нея да има изявление, че е предоставена като безвъзмездна спрямо лица от кръга по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, респективно да няма данни за обратното или възражения срещу изявлението в този смисъл.

Твърдението, че разноски не се дължат, доколкото в договора за правна помощ не бил уговорен размер на адвокатския хонорар е неоснователно. Съдът е този, който определя адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Затова, достатъчно е представянето на писмен договор, в който конкретно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Настоящия случай е именно такъв. В представения по делото договор за правна защита и съдействие № 328/01.04.2022 г. /л.47/ е изрично посочено, че правна помощ се оказва на осн. чл. 38, ал.

1, т. 3 от ЗАдв.

Неоснователно е и твърдението на молителя, че ответницата е следвало да докаже под коя категория лица попада на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв – роднина, близък или друг юрист. Константна е практиката на ВКС, че нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на конкретното основание, а именно, че лицето на което се оказва помощта, попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв категории лица.

По изложените съображения, съдът преценява молбата по чл. 248 от ГПК за неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба за изменение в частта за разноските на Решение № 974/20.07.2022 г., постановено по гр. д. № 18/2022 г. по описа на ВОС, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 18603/04.08.2022 г., подадена от В. А. В., чрез адв. Р. Д..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2