Решение № 640 от 20.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Пазарджик, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20235220104501 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от Я. С. Б. от гр. Пазарджик срещу Т. А. Б. от гр. Пазарджик за прекратяване на брака им, от който имат едно ненавършило пълнолетие дете (на 17-годишна възраст), без произнасяне по вината. Излага се твърдение за конфликти, отчуждение и липса на взаимност, довели до фактическа раздяла, като се заявява, че вече повече от пет години страните не споделят едно жилище. Ищецът не претендира упражняване на родителските права и ползване на семейното жилище, предлага за сина си издръжка в размер 600 лв. месечно, считано от предявяването на иска.

Ответницата не възразява по допускането на развода, но иска той да бъде допуснат по изключителна вина на ищеца, като излага твърдения за негово противобрачно поведение - връзка с друга жена в Г., където работел и живеел без семейството си, и нежелание да живее заедно със съпругата и децата си в Г., за да има възможност да продължи паралелната връзка, лошо държане към съпругата и децата (освен сина страните имат пълнолетна дъщеря) и в крайна сметка прекъсване на връзките между двамата, като от 2023 г. ищецът живеел 1 в Пазарджик, но не заедно със съпругата си. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име.

Предявен е насрещен иск, с който се претендира издръжка за детето на страните в размер 600 лв. месечно и за период от една година назад от предявяването на иска за развод.

Ищецът е оспорил насрещния иск срещу него с доводи, че не е преставал да дава издръжка на детето и по време на раздялата на страните, но не възразява срещу същия размер на издръжката за в бъдеще.

Не е спорна фактическата раздяла. Ответницата носи тежестта да установи противобрачното поведение на ищеца, което твърди, както и нуждите на детето, които налагат определяне на издръжка над минималния размер за минал период (доколкото за периода след предявяването на иска няма спор за размера), а ищецът носи тежестта да докаже, че преди предявяването на иска за развод е давал издръжка.

В хода на делото страните се представляват от адвокати, ответницата се явява и лично и изразява становище, че тя все още желае запазването на брака, но разбира, че това не е възможно с оглед нежеланието на ищеца.

По делото не е спорно от фактическа страна, че съпрузите са във фактическа раздяла и имат един син на възраст 17 години и 6 месеца към момента на устните състезания, както и пълнолетна дъщеря.

Разпитани са двама свидетели - пълнолетната дъщеря на страните и тяхна съседка от времето, когато са живели заедно. И двете свидетелки дават показания в смисъл, че страните са живели добре до момента преди няколко години, в който ищецът след заминаването си за Г., където пребивава и работи и към момента, започнал връзка с друга жена и прекратил отношенията си с ответницата. Дъщерята установява, че за периода на раздялата бащата е изпратил общо 250 евро, от които сто евро били предназначени за нейния брат, както и че е предоставил на децата си своето жилище, в което семейството е живяло до раздялата, а при завръщанията си в отпуск от Г. се установява при майка си в друго жилище. По данни на дъщерята баща и получава месечен доход около 2500 евро.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Установява се дълбокото непоправимо разстройство на брака, предвид 2 категоричното нежелание на ищеца да продължи да бъде семейство с досегашната си съпруга и трайната, установена от няколко години връзка с друга жена, което определя и вината му за това разстройство.

Непълнолетният син живее с майката и страните нямат спор по упражняването на родителските права до пълнолетието му. Нямат спор и за ползването на семейното жилище, както и по издръжката на сина им, считано от предявяването на иска за развод - 11.12.2023 г. Единствено за времето от една година назад от тази дата ищецът оспорва твърденията, че не е давал издръжка. Не се установява обаче да я е давал в натура - през тази една година той е живеел в Г., а детето - в България - или в пари, с изключение на сумата 100 евро, за които дава показания дъщерята на страните.

Съдът намира, че за изминалия преди предявяването на иска период, с оглед по-ниската възраст на сина по това време, следва да се определи издръжка в размер 500 лв. месечно, или общо 6000 лв., от които да се приспаднат дадените 100 евро, или приблизително 196 лв. Ответникът не спори, че по това време е имал приблизително същите възможности да дава издръжка възражението му е свързано с твърдения за плащане.

Поради изложеното и на основание чл. 49 от СК съдът

РЕШИ:

Прекратява с развод брака между ищеца Я. С. Б., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П.“ № **, ап. *, ет. *, и ответницата Т. А. Б., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П.“ № **, ап. *, ет. * сключен на ****20** година, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищеца Я. С. Б..

Постановява след развода ответницата Т. А. Б. да възстанови предбрачното си фамилно име А..

Предоставя упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния син на страните С. Я.в Б., ЕГН **********, на майката Т. А.

Б., при която да бъде местоживеенето му.

Осъжда Я. С. Б., ЕГН **********, от гр. П., да заплаща на сина си С. Я. Б., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка Т. А. Б., издръжка в размер 600 лв. месечно, считано от 11.12.2023 г. до навършване на пълнолетие, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

3

Определя режим на лични отношения на Я. С. Б. със сина му С. Я. Б., както следва: бащата да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и 30 дни през лятото.

Осъжда Я. С. Б. да заплати на С. Я. Б. със съгласието на неговата майка Т. А.

Б. сумата 5204 лв., представляваща издръжка, дължима за периода 11.12.2022 г. – 10.12.2023 г., заедно със законната лихва, считано от 11.12.2023 г. до изплащането на сумата, като отхвърля иска за разликата над 5204 лв. до пълния предявен размер от 7200 лв. общо.

Предоставя за ползване на ответницата Т. А. Б. семейното жилище – апартамент в гр. Пазарджик, ул. „П.“ № 74, ап. 6, ет. 2, собственост на децата на страните, дарен им от ищеца, докато тя упражнява родителските права върху непълнолетния син С. Я.в Б..

Осъжда Я. С. Б. да заплати на Т. А. Б. сумата 800 лв., представляваща разноски по делото.

Определя допълнителна държавна такса по брачния иск в размер 25 лв., или общо 50 лв., от които 25 са внесени. Осъжда Я. С. Б. да внесе по сметката на съда допълнителната държавна такса от 25 лв., както и 352,16 лв., представляващи държавна такса върху издръжката на детето.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4