Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 171 от 15.05.2019, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 190/2019
Вид
Решение № 171
Подписан
15.05.2019
В сила
15.05.2020
Състав
ИРЕНА СЛАВОВА АВРАМОВА, ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№

171 гр. Хасково, 15.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Хасково, ГО, II въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГОЧЕВ

ИРЕНА АВРАМОВА при участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 190 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

272 от 04.12.2018 г., постановено по гр. д. № 540 по описа за 2016 г., РС – Свиленград е отхвърлил предявения от В.Т.Н. срещу С.Д.К., лично и като заместила в хода на процеса Я.Н.К., починал на 05.04.2017 г., Н.Я.Н. и Д.Я.Т., заместили в хода на процеса Я.Н. К., починал на 05.04.2017 г., иск с правно основание чл.

108 от ЗС за признаване на собствеността на основание Нотариален акт № 169 от 30.12.1965 г. за покупко-продажба на недвижим имот, т. I, н. д. № 450/1965 г. на Свиленградски районен съдия, и предаване на владението на самостоятелно помещение с площ от 16,23 кв. м., находящо се в самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. ***, ограничено с червен контур между точки 4, 5, 6 и 7 в Скица № 1 към заключение вх. № 14145/16.10.2018 г. на съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж. Д.Е.К., която скица е приподписана от съда и се счита неразделна част от решението; както и за признаване на собствеността на основание давностно владение за периода 29.05.1972 г. - 15.11.2018 г. и предаване на владението на избено помещение от 30 кв. м. на двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр.***, находящо се под самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр.***, ограничено с червен контур в Скица № 2 към заключение с вх. № 14145/16.10.2018 г. на съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж. Д.Е.К., която скица е приподписана от съда и се счита неразделна част от решението. Със същото решение ищецът В.Т.Н. е осъден да заплати на ответниците С.Д.К. и Д.Я.Т. сумата общо от 1 400 лв. или на всяка по 700 лв., а на Н.Я.Н. сумата от 700 лв., представляващи направени по делото разноски.

С определение

№ 21 от 16.01.2019 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е оставено без уважение искането на В.Т.Н. за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Срещу решението в срок е подадена въззивна жалба от адв. Н.Н., като пълномощник на В.Т.Н., с твърдение, че е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като установената фактическа обстановка не съответства на доказателствата по делото. Наведени са доводи, че избеното помещение е обслужващо първия етаж, който е собственост на ищеца, а над втория етаж има тавански помещения, които също са обслужващи и са на разположение на ответниците. Изтъква се, че още от 1965 г. ищецът е във владение на избеното помещение, поради което е придобил собствеността на основание давностно владение. Сочи се, че избата е включена като предмет на продажба едва в нотариалния акт от 2007 г., но не и в предходните актове, поради което се прави извод, че е продадена чужда вещ. По отношение на спорното помещение с площ от 16,23 кв. м. се поддържа, че е различно от външното стълбище с площ 11 кв. м., което именно е прехвърлено с нотариалния акт от 2007 г. Оспорва се твърдението, че в това помещение е съществувало вътрешно стълбище, което в миналото се е използвало за достъп до втория етаж. Събраните в тази насока свидетелски показания, както и заключението на вещото лице са подложени на обстоен анализ и критика. На следващо място е изложено, че извършеното в спорното помещение преустройство е незаконно, защото строителното разрешение е издадено на несобственик и в противоречие със закона, поради което същото е нищожно. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е отхвърлил искането за откриване на производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на строителното разрешение. В заключение се възразява срещу извода на съда, че избата и помещението с площ 16,23 кв. м. имат статут на общи части, като се изтъква, че те са собственост на ищеца, а ответниците са само държатели. С оглед изложените във въззивната жалба доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният ревандикационен иск. Претендират се направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. В.К., като пълномощник на Н.Я.Н., с който се оспорват наведените в жалбата доводи, с изключение на този, че спорните помещения не представляват общи части. Изразено е становище, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отхвърлил исковата претенция на ищеца, поради което се иска потвърждаване на постановеното решение и присъждане на сторените деловодни разноски.

Отговор на въззивната жалба е подаден в срок и от адв. М.Р., в качеството ѝ на процесуален представител на С.Д.К. и Д.Я.Т.. Моли се за потвърждаване на постановеното решение, като са изложени съображения за неоснователност на ревандикационния иск и подадената жалба. Изразено е съгласие единствено с възражението на въззивника, че спорното помещение от 16,23 кв. м. не представлява обща част. Претендира се присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание се поддържа, че в мотивите на обжалвания съдебен акт неправилно е прието, че спорните помещения имат статут на общи части, но доколкото крайният извод на съда е за неоснователност на предявения ревандикационен иск, се иска потвърждаване на решението.

Срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 21/16.01.2019 г. е постъпила в срок частна жалба от адв. Н.Н., като пълномощник на В.Т.Н..

Изложени са доводи, че адвокатското възнаграждение за процесуалните представители на ответниците следва да е съобразено с материалния интерес по смисъла на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Претендира се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а постановеното съдебно решение да бъде изменено в частта за разноските. С допълнителна жалба се сочи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпратил на ищеца становището на ответниците по молбата по чл. 248 от ГПК и по този начин го е лишил от възможността да вземе отношение.

В срока по чл.

276, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. В.К. - пълномощник на Н.Я.Н., с който оспорва подадената частна жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Подаден е отговор на частната жалба и от адв. М.Р. - процесуален представител на С.Д.К. и Д.Я.Т., с изразено становище, че постановеното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, предявен от В.Т. С. против Я.Н.К.

В хода на производството по делото, на 05.04.2017 г. ответникът е починал и на негово място по реда на чл. 227 от ГПК като страна в процеса са конституирани законните му наследници – С.Д.К., Н.Я.Н. и Д.Я.К..

От фактическа страна по делото се установява, че въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба № 169, том I, дело № 450/1965 г. на

30.12.1965 г. В.Т. С., тогава малолетен, чрез баща си Т.Н.С. като негов законен представител, е придобил от Н.Т.С. собствеността върху 60/159 ид. части от дворно място в гр.*** с пл. № 1410, ведно с целия първи етаж от построената в него масивна двуетажна постройка.

По делото е приета като писмено доказателство обява на СД „Изграждане на селищните системи“ – Свиленград от 14.05.1982 г., с която е съобщено на интересуващите се граждани, че Н.Т.С. и Д.Н.Н. са обявили за продажба имота си, намиращ се на ул.***, състоящ се от втори етаж на масивна жилищна сграда, със складово помещение /изба/, лятна кухня и дворно място от 76 кв. м. Видно от представените протоколи с дата 02.06.1982 г., съставени от комисия при Общински народен съвет Свиленград, в оценката на обявения за продажба имот е включена и стойността на складово помещение /изба/. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по покупко-продажба чрез ГОНС - Свиленград по ЗСГ № 153, том I, дело № 364/1983 г. на 08.12.1983 г. Н.Т.С. и Д.Н.Н. са продали на С.С.Б. дворно място от 76 кв. м., находящо се в гр.***, съставляващо имот пл. № 1410, ведно с целия втори етаж на масивната жилищна сграда, построена в имота, с лятната кухня и подобренията в него. На 22.07.1994 г., видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по покупко-продажба № 104, том II, дело № 711/1994 г., С. С. Б. и съпругата му Х.Х.Б. са продали имота на внука си С.А.Б.

От представените по делото обяснителна записка, виза за проектиране и одобрен архитектурен проект се установява, че през 1996 г. е извършено преустройство на част от I-ви етаж от масивната двуетажна сграда в магазин за промишлени стоки. За това преустройство е издадено разрешение за строеж № 104 от 29.08.1996 г. на С.С.Б., което е приложено по делото.

На 12.09.2007 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том VII, рег. № 8201, дело № 1286/2007 г., С.А.Б. е продал на Я.Н.К. 138/193 ид. части от собствения си недвижим имот, ведно с целия втори етаж от построената двуетажна жилищна сграда със самостоятелен вход откъм ул.***, цялото избено помещение на сградата, заедно със самостоятелно помещение, представляващо стълбище с площ от 11 кв. м., обслужващо само втория жилищен етаж и находящо се на югозападната стена на сградата, както и лятна кухня. С Нотариален акт № 121, том I, рег. № 1361, дело № 94/2010 г. на 23.03.2010 г. е извършена поправка в горепосочения нотариален акт относно местоизвършване на сделката – в кантората на нотариуса в гр.***.

През 2016 г. са изготвени кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в които поземленият имот е нанесен с идентификатор ***, а построената в него двуетажна сграда – ***. Видно от служебна бележка от Общинска администрация – Свиленград ул.*** е идентична с ул.***.

По делото е представено постановление от 14.08.2015 г.на прокурор при РП – Свиленград, с което е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер във връзка с извършената покупко-продажба с Нотариален акт № 181, том VII, рег. № 8201, дело № 1286/2007 г. С постановление от 12.10.2015 г. на прокурор в ОП – Хасково е отменено предходното такова и е разпоредено извършване на допълнителна проверка.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че по действащия кадастрален и регулационен план в двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор *** са нанесени два самостоятелни обекта: първия с идентификатор ***, на първия етаж с начин на трайно ползване „за търговска дейност“, записан на В.Т. С. и втория с идентификатор ***, на втория етаж с начин на трайно ползване „жилище, апартамент“, записан на Я.Н.К. В заключението е посочено, че на първия етаж в двуетажната жилищна сграда има два самостоятелни обекта /помещения/, които са отразени в приложена Скица № 1, а именно - търговски обект „А“ с площ 61,71 кв. м., ограничен по контура означен с номера 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на скицата; търговски обект „Б“ с площ 16,21 кв. м., ограничен по контура означен с номера 4, 5, 6 и 7 на скицата. Вещото лице е констатирало, че в дъното на търговски обект „Б“ има изградена дървена двураменна стълба - вътрешно стълбище /с площ 4,21 кв. м./, служеща за достъп от първи до втори етаж. При огледа на втория етаж е установено, че върху изхода на това стълбище към втория етаж, представляващо капандура на пода, е поставено дюшеме и върху него ламинирани плоскости, за което е изготвен снимков материал. В сутеренния етаж на двуетажната жилищна сграда има само един самостоятелен обект /помещение, мазе/ с площ 54,12 кв. м., отразено в приложена към заключението Скица № 2. Експертът е констатирал, че достъпа до това помещение е възможен единствено през отвор с капак с размери 0,80 х 0,80 м /разположен на пода на търговски обект „Б“/ и стръмно бетоново стълбище. Вещото лице е направило извод, че според вида на конструкцията на двураменната дървена стълба, състоянието ѝ, начина, по който е изградена и закрепена в стените, липсата на достъп между обекти „А“ и „Б“, достъпа до мазето единствено през търговски обект „Б“ може да се приеме, че те са изградени по този начин при строителството на сградата. В заключението е посочено още, че обслужването на втория жилищен етаж се извършва от допълнително пристроени външни стълби с площ 7,64 кв. м., разположени от страната на ул.*** /в североизточната част на дворното място, долепени до западната фасада на жилищната сграда/.